Анна Макстед
Да погледнеш живота в очите (27)

Глава 27

Лизи ми е мила по много причини, но най-сладкото нещо, което е направила (поне според мен), е когато се отнесла и заспала насред романтичната вечер с тогавашния й приятел, преди той да има възможност да я отнесе. Току-що се била завърнала от семейна ваканция във Франция и горкият мъж просто нямал търпение да си я посрещне, както се изразил, „по традиционен начин“.

(„Това наистина ме отблъсна“, призна си Лизи по-късно.) Той сготвил вегетарианска вечеря, запалил ароматизирани свещи, купил бутилка безалкохолно вино, изпрал чаршафите и (представете си) разпилял розови листенца по леглото! Занесъл Лизи в спалнята, отбил се в банята, за да си измие зъбите, и се втурнал обратно, а любимата му вече спяла върху възглавниците.

— Бях толкова уморена! Дори не си бях свалила грима! — възкликна тя, като навярно очакваше да изкоментирам: „О, Господи, наистина ли си била толкова уморена!“

Тя добави:

— Той така се нацупи. Беше последната сламка. А и не ми харесва някой да разкъсва цветя на части.

Както казах, горкият човек. Но бях много впечатлена как Лизи приема така спокойно възможността за секс, че можеше да си позволи да заспи, преди любимият й да се е съблякъл. Аз обикновено съм толкова разгонена, че приличам на „Мартини“ в човешко тяло — навсякъде и по всяко време. Или това беше за десерта „Баунти“!

Както и да е, малко след като си повърнах омлета, Мишел и Маркъс отбръмчаха в джипа RAV 4 за показната вечеря, а майка ми и баба Фло си тръгнаха с тяхното Пежо, за да хванат филм с Клинт Истууд по пети канал. Преди да си тръгне, майка ми казва:

— Недей да идваш утре, ще пазарувам с Виви! — а баба ми размахва пръст към мен и казва:

— Ти си превъзбудена! Трябва да се легнеш рано!

Аз кимвам и казвам:

— Добре, мамо — и към баба, — добре, бабо.

Когато си тръгват, се облягам на вратата и потръпвам, обърната към Том. А предателят казва:

— Аз съм на мнението на баба Фло!

Какво е това, някакъв заговор ли?

— Нищо ми няма — лъжа аз.

Трябва да се оправя. Тази вечер почти съм сигурна ще има някакво развитие! Трябва да си измия зъбите и да ги почистя с конец. Том предлага да си полегна за няколко минути, докато зареди съдомиялната машина.

— Добре — казвам, — но само защото ти правя услуга. Събуждам се четири часа по-късно, докато той ме носи към леглото.

Никога не съм си представяла, че изтощението може да надвие либидото ми. Чувствам се като упоена. Дори не мога да си мръдна крака.

— Остани — промърморвам сънено, докато Том ме слага в леглото.

— Тук ли? — шепне Том.

— Мхм — промълвявам.

Не съм особено възхитителна гледка, докато лежа безволева и Том се бори с ботушите ми. Усещам вълна от слаб страх — ами ако ги подуши, — но съм твърде сънлива, за да се разтревожа. Той се навежда по-близо и шепне:

— Мога ли да те разсъблека?

Отговарям (и заклевам се, не бих отговорила така, ако бях в съзнание) „аха“. И така се събуждам в неделя сутрин в 10:22, съвсем гола и притисната към голата, повтарям, г-о-л-а-т-а гръд на Том.

Ококорвам се и му се радвам как спи. Косата му е още по-разрошена от обикновено, бузите му са зачервени и той диша дълбоко. Широки рамене. Повдигам леко завивката да огледам гърдите му, и ох, слава Богу, не е зле. Не са твърде мускулести, но са ясно очертани, солидни. Хубави зърна. И не е толкова плашещо космат като Маркъс. Чудя се дали целият е гол. Също така се чудя дали е възможно да се промъкна в банята (което означава да се покатеря през него по гащи, но иначе голичка) и да си измия зъбите. Прокарвам език по тях. Направо са като кадифе. Дали да рискувам?

Поглеждам Том, за да проверя дали още спи — той прохърква леко през носа — решавам, че е безопасно и тъкмо повдигам завивката, за да надникна по-надолу, когато една ръка се протяга рязко и сграбчва моята, той извиква „пипнах те!“ и аз изпищявам. Том сграбчва и другата ми ръка и се претъркулва върху мен (в този момент усещам, че е с боксерки) и ме притиска към леглото.

— Така! — казва той, като сините му очи се впиват в моите. — Значи си мислеше, че можеш да се насладиш на предпремиерата, а?

Гърча се и пискам (донякъде от шок, донякъде от ужас) най-малкото, защото собствените ми разлюшкани гърди са напълно изложени на показ, а ние дори още не сме спали заедно. В по-другия смисъл, искам да кажа. Това не е добре! Представях си бавен и възбуждащ стриптийз, моят най-добър дантелен „Уандърбра“ провокиращо разкопчан, треперещите му ръце, които галят кожата ми, аз как разкопчавам ризата му, за да разкрия красивото стегнато тяло, неговите стегнати жилести бицепси, как бавно разхлабвам катарамата на колана му, чувствам как, ъъ, възбудата се надига през боксерките му марка Келвин Клайн (за предпочитане от сив памук, без украси). По дяволите и пак по дяволите!

— Може ли! — извиквам превзето, като се опитвам да скрия гърдите си с раменете си (не се опитвайте, практически е невъзможно). — Трябва да си измия зъбите! Неприлично мръсни са!

Том се засмива и промърморва:

— Но на мен ми харесва неприличното! — навежда се и прокарва устни по лявото ми зърно и усещам как ме подема огромна пулсираща вълна от желание и се извивам да се притисна към него, целуваме се и казвам „уф“, за да се извиня за лошия си дъх, а той отвръща:

— Хелън, по дяволите, ти си страхотна, Господи, колко си секси! — а аз си мисля, аз ли, за мен ли говориш? Не виждам никой друг наоколо…

И изведнъж се чувствам секси, много секси, най-секси жената в стаята и го сграбчвам, и го целувам, и смуча, и го ближа, и той ме целува, и смуче, и ближе — не съм се чувствала толкова замаяна, откакто открих, че любимите ми шоколадчета Дайм ги правят и в мини формат, и атакувам Том по същия алчен, страстен и безапелационен начин и той също ме притиска страстно и жадно цялата и когато дърпам косата му и го гризвам по врата, той изстенва и прокарва пръсти по гърба ми и по корема ми и надолу, о, Господи, това е толкова обещаващо, „сваляй ги“ се чувам да казвам — той дърпа черните ми гащички и аз смъквам боксерките му (небесносини, но не ми пука дори и да бяха оранжеви клоунски гащи, е, може би малко, но не… охо!)

Нямам никакво извинение за отблъскващата липса на оригиналност, казвам:

— О, Господи, той е голям!

А той ахва и казва:

— О, Хелън! Толкова е хубаво! — и е прекрасно и се надявам баща ми да не подслушва и Том и аз сме толкова настървени (и каквото мисля, го казвам):

— Вкарай го! — пенисът му се блъска във вътрешността на бедрото ми, хилим се и той казва „оу“ и аз се изкикотвам: — За малко да го счупим.

И след това. О, Господи! Прекрасно е, невероятно е и на вкус и на усещане и аз ахкам и охкам, на ръба съм да се пръсна и се целуваме и се движим заедно и сме така съединени, че не искам да свършва и дори когато пръдвам силно и се присвивам от срам, той се ухилва и казва „ю-хууу!“ и ме целува по-силно и си мисля, че през всичките ми похождения или самостоятелна практика (а до смъртта на татко може да се каже, че бях доста изпълнителна), никога не съм си мислела, че може да бъде така.

И затова естествено трябва да го разваля.

Свършвам първа, „първо дамите“, шегува се Том, преди да се присъедини към мен пет секунди по-късно и извисеният ми възторг се удавя в свирепа и необяснима вълна от мъка. Хапя устните си, за да спра риданието си. Том се просва по гръб като морска звезда с една топла ръка, просната върху корема ми, и казва умолително:

— Може ли да го направим пак?

А аз започвам да се смея и казвам:

— Имам чувството, че са ми извадили всички кости!

Той се усмихва и се претъркулва върху мен, като ме целува по най-близката част (брадичката ми) и казва:

— Прекрасната Хелън!

Поглежда ме в очите и не е вълната от страст, която ме убива, а (ъх, ъх мразя тази дума) нежността на тази обмяна — нова и зашеметяваща, кара ме да се свивам толкова уязвима и открита като отворена рана. След което желанието за плач се връща удвоено и сълзите ми започват да се стичат, не мога да спра и глупаво, глупаво момиче, бръщолевя и хленча, и вия като едно голямо бебе и Том изглежда ужасен и казва:

— Не беше чак толкова зле, нали? — аз се смея, но продължавам да плача. Плача толкова силно, че зъбите ми тракат.

Той ме прегръща и ме люшка, и казва:

— Кажи ми Хелън, моля те, кажи ми какво има!

Том не биваше да пита, наистина не биваше. Няма нищо общо с него. Но той попита и всичко се излива. Неща, за които дори не подозирах. Излива се лудо навън като вода от спукана тръба и той го оставя да изтече. Само ме слуша, докато бръщолевя.

— Той си отиде и няма да се върне, о Господи, не мога да повярвам и никой не разбира, толкова съм сама не знам коя съм вече, коя съм в света и защо и защо е така, дори не бяхме близки никога не го разбирах и той едва ме познаваше и сега вече е твърде късно твърде късно да се поправи и никога не говорехме и никога не попитах „защо не ти пука“ просто не можех и не знам защо се чувствам така и никой не разбира и все тя, все за нея и как се чувства и тя никога не мисли за мен и мислех, че ми е минало не плаках на погребението бях безчувствена и нищо не усещах толкова не на място и дори Лизи се разплака, а аз не можех да плача не заслужавах да плача и се провалих пред него не бях достатъчно добра и той умря и никога не му казах, че го обичам и той никога не ми каза, че ме обича каза, че съм начумерена и мрънкало о господи не мога да го понеса имам нужда да се върне защо няма да се върне искам да го видя пак и мразя го мразя как ме кара да се чувствам толкова ми е зле сякаш се нося без посока толкова е лошо по-лошо отколкото съм си представяла аз съм лъжа толкова съм ядосана, че гневът не иска да иска да ме напусне как може да се чувствам така не знам дори какво би трябвало да чувствам страх ме е толкова ме е страх ами ако мама също умре и баба тя и без това е тръгнала за натам и Тина и Лизи и Люк и Шишко и сега ти. Толкова ме страх, че ще умрат и не мога да им го кажа, защото няма да ме разберат о, Господи не мога да повярвам той ми е баща толкова не е честно толкова съм уморена не мога дори да го сънувам другите хора сънуват мъртви хора и те се връщат и ги прегръщат и се усмихват и казват, че всичко е наред да сте щастливи и ги обичат и са в някаква бяла стая и аз не мога поне това да направя не ми се е появил в поне един сън не ми казва как е вече твърде късно толкова е типично никога не е около мен, никога не е бил тогава защо ми липсва о Господи помогни ми аз съм виновна… И ако това не е срам.