Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (121)

119.
Кото Окая

Тъй като вече беше очукано и повредено от скорошната си авантюра с отлетелия кораб на хидрогите, аналитичното компи ГУ предложи да проникне първо в отворената извънземна сфера: искаше да се представи като достоен доброволец за каузата на науката.

Кото гореше от непреодолимо желание да се вмъкне вътре и едва успяваше да овладее въодушевлението си, но все пак съзнаваше, че е по-разумно първоначалния риск да поеме някой от дребните роботи.

— Добре, но внимавай. И докладвай за всичко, което видиш. Не докосвай нищо. Аз ще вляза веднага щом направиш огледа.

ГУ влезе в херметическата камера на совалката. Докато го наблюдаваше да прекосява краткото открито пространство, Кото се запита дали не бе трябвало да поиска едно от препрограмираните от Дел Келъм бойни компита на ЗВС. Бойните роботи бяха оборудвани по-надеждно срещу евентуални опасности, които можеха да възникнат в противниковия кораб. Но ГУ като че ли беше придобило вкус към приключенията и заслужаваше да направи първия опит след всичко, което беше преживяло.

— Влязох в кораба, Кото Окая — предаде компито. — Цялата атмосфера е излетяла. Не виждам други запечатани помещения. Всичко е открито.

— Радвам се да го чуя — отговори Кото. — Не би ми се искало да разбиеш някоя врата и високото налягане отново да те издуха нанякъде.

— Това изглежда малко вероятно.

Кото започна да навлича защитния костюм. Като на всеки скитник, му беше станало навик да облича и съблича космическите костюми така, както всеки нормален човек си нахлузва механично чорапите.

— Според собствената ти преценка, ГУ, налице ли са очевидни опасности, които да ми попречат веднага да проникна в останките?

— Не, Кото Окая.

Той надяна шлема и щракна закопчалката.

— Тръгвам.

Понесе се в микрогравитационното пространство; усещаше лек световъртеж. Каза на глас първата хрумнала му подходяща фраза:

— Ето, че влизам уверено там, където никой не е влизал досега.

Ботушът му докосна прозрачния под на изоставения кораб, но подметката не залепна върху диамантената повърхност. Обикновено намагнитизираните скитнически костюми се закрепяха върху площадките, но тук нямаше и следа от железни съединения. Благодарение на огромния си опит обаче Кото се чувстваше отлично в безтегловното пространство.

В гласа на ГУ прозвуча необичайна възбуда:

— Моля те, ела тук, Кото Окая. Открих нещо, което ще ти е интересно.

Кото забърза напред, като от време на време включваше газовия тласкач. Оглеждаше овалните преградни стени, геометричните изпъкналости, осеяни сякаш със скъпоценни камъни, многоцветните вериги. Дълбоко във вътрешността застаналото с гръб към инженера компи се беше вторачило в някаква локвичка, напомняща разсипан живак. Имаше неопределена форма — къс желиран метал, загубил физическите си качества.

Кото се задъха, осъзнал какво вижда, тъй като си припомни изображенията на пристигналия в Двореца на шепота на Земята течнокристален посланик, който беше убил крал Фредерик.

— Това е хидрог, ГУ! Истински мъртъв извънземен.

— Не съм компетентен да направя подобно предположение, Кото Окая, но преценката ти е основателна.

Кото не знаеше каква информация биха могли да извлекат за хидрога скитническите биолози от безформената локва, но това беше фундаментално откритие.

— Добра работа, ГУ.

— Благодаря, Кото Окая. Но аз те повиках, за да привлека вниманието ти към това.

Компито посочи страничната стена, върху която се виждаше абсолютно плоско трапецовидно очертание, заобиколено от странни символи.

— Сравних го с вътрешните ми записи — продължи компито — от последните съобщения на Ханзата относно тяхната колонизаторска инициатива. Технологията и външният вид забележително напомнят кликиските транспортали.

Скитническият инженер се вторачи в трапецовидното очертание.

— Хидрогите да използват кликиски врати? Това е… невъзможно.

— Приемам експертната ти преценка. Просто направих сравнение.

Кото се смути.

— О, аз не те опровергавам, ГУ. Всъщност може и да си прав. Аз също проучих някои от тези съобщения. Но поради каква причина биха използвали идентична технология кликисите и дрогите? Каква би могла да е връзката?

— Не мога да преценя, Кото Окая — отговори ГУ.

— Не те питам. Размишлявам на глас.

— Да престана ли да те слушам от учтивост?

— Не ме обърквай точно в този момент… зает съм.

Кото пристъпи, за да огледа транспорталното подобие. Вратата на хидрогите не беше абсолютно трапецовидна, каквито беше виждал в достъпните изображения на кликиски развалини. Страните не бяха симетрични и координатните символи бяха съвсем различни, изписани на език, който нямаше никаква връзка с йероглифите в постройките на насекомоподобните извънземни. И все пак сходствата във външното оформление бяха поразяващи.

За съжаление Кото не разполагаше с подробна информация за функционирането на извънземните транспортални проходи. Ако времената не бяха толкова напрегнати поради обтегнатите отношения между скитниците и Голямата гъска, би предложил на ханзейските учени обмяна на данни. Макар самият той да не беше посещавал нито един от кликиските археологически обекти, като инженер беше впечатлен от невероятните открития и ги беше проучил внимателно.

Даваше си сметка, че земните изследователи много биха искали да имат на разположение този невредим изоставен кораб, а сега имаше още повече причини за това. Независимо че разполагаха с намерените сред терокските гори разтрошени отломки, дори най-добрите ханзейски инженери биха измъкнали съвсем нищожна информация от обгорените останки.

Докато този изоставен кораб беше истинска съкровищница. И той разполагаше изцяло с нея.

Трябваше да започне от самото начало, но беше в състояние да се справи.