Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за седемте слънца (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Horizon Storms, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
Mandor (2010)
Разпознаване и корекция
Ti6anko (2010)

Издание:

Кевин Дж. Андерсън. Буреносни хоризонти

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

ИК „Бард“, София, 2005

ISBN 954–585–605-Х

История

  1. — Добавяне

39.
ДД

Кликиските роботи мъкнеха ДД из всевъзможни невероятни места, в нито едно, от които неговите господари не биха могли да оцелеят. Той така и не откриваше възможност да избяга. Засега.

Компито се беше нагледало на изумителни природни чудеса, които нито едно човешко създание не беше зървало, нито пък можеше да си представи, и гореше от желание да разпространи натрупаните в паметта му сведения. Господарите му Маргарет и Луис бяха толкова отдадени на професията си, че на ДД също му се искаше да допринесе за напредъка на науката.

Но Сирикс никога не би го допуснал.

След като се отдалечиха стремглаво от рухващата Пторо, кликиските роботи насочиха автоматизирания си кораб към един огрян от ярка слънчева светлина планетоид. Свързаният с интерактивната контролна система на кораба Сирикс го насочи към едно осеяно с кратери скално струпване в периферията на огромната слънчева корона. Вледенените участъци на планетоида отдавна се бяха превърнали в пара при постепенното му спираловидно приближаване към звездата.

Роботите се заеха да съгласуват движението на кораба с орбитата и ротацията на лъкатушещата из слънчевите изригвания планета — покритата й сякаш с черни пъпки повърхност изглеждаше негостоприемна. ДД нямаше представа защо кликиските роботи искат да кацнат тук и какво възнамеряват да правят. Както обикновено Сирикс щеше да му обясни, когато намери за необходимо.

Бръмбароподобните роботи слязоха от космическия кораб и се разтърчаха по неравния терен. ДД ги последва в абсолютния вакуум, пълна противоположност на гъстата като супа атмосфера на газовия гигант, в която живееха хидрогите. Свръхвтвърденото му тяло моментално се адаптира към промените, както го бяха проектирали роботите.

Не се изненада, когато Сирикс го поведе към един метален люк на отвесния склон на кратера. Зловещите машини имаха секретни бази из целия Спирален ръкав. Кликиските роботи отместиха с яките си нокти една маскировъчна канара, под която имаше скрити контролни уреди.

Металният люк се отметна — във вакуума не се чу трясък, но ДД долови разтърсилото скалата трептене. Отвътре блъвнаха изпарения и съхранени струи атмосфера. Сирикс и другите роботи влязоха в колона по един.

Под повърхността на планетоида имаше цял лабиринт от зали, хранилища и коридори — поредната складова катакомба, в която от хилядолетия бяха погребани стотици приспани кликиски роботи. Каменният под потрепваше под стъпките на влизащите роботи. С оптическите си сензори ДД забеляза няколко процепа в стената — планетоидът се разпадаше от увеличаващата се гравитация на близката звезда.

Сирикс завъртя ръбестата си глава към компито.

— Плановете ни все още не са достигнали етапа, когато трябваше да активираме тези наши сънародници, но се налага да го направим поради саморазрушителната орбита на астероида.

— Скоро ли ще се раздроби? — попита ДД.

— В рамките на този орбитален цикъл отломките му ще рухнат върху слънцето. Трябва да преместим заспалите си другари, преди това да настъпи.

Кликиските роботи се заеха да активират тълпите еднакви зловещи машини. Тромавите като бръмбари роботи пристъпваха с грохот, събудени след хилядолетния си сън. ДД знаеше, че кликиските роботи възнамеряват да унищожат човечеството, и му се прииска Сирикс да е направил някаква грешка при изчислението на орбитата и планетоидът да рухне върху слънцето, преди хилядите кликиски роботи да са успели да се включат в зловещите редици на събратята си.

Въпреки че беше програмиран да предпазва хора от възможна заплаха, ДД така и не успяваше да открие възможност да саботира операциите на роботите или да изпрати предупредително съобщение на човечеството. Нямаше връзка с Роб Бриндъл и останалите подложени на експерименти хора в дълбините на планетата на хидрогите. Бриндъл му беше направил добро впечатление — младият офицер от ЗВС по всяка вероятност би могъл да намери решение на ребуса, ако разполагаше с достатъчно време.

Сега обаче ДД беше съвсем сам и Сирикс имаше пълно превъзходство.

Все повече и повече реактивирани кликиски роботи се възвръщаха към функционално състояние. — ДД попита:

— Какво ще правят всички тези машини, Сирикс? Това воини ли са, чието предназначение е да воюват срещу човешката раса? Защо са скрити тук?

— Има много неща, които не разбираш, а и няма нужда да разбираш. Хората са проектирали своите компита с вродени ограничения. Лишени сте от собствена воля. Неспособни сте да вземате самостоятелни решения. Ние, кликиските роботи, притежаваме тази способност и се опитваме да я споделим с вас.

До този момент Сирикс не беше успял да открие как да отстрани защитната програма, без да разруши самите компита, и ДД изпитваше неизречена благодарност за това.

— Кликиските роботи убиха моя господар Луис Коликос, а така също и зеления жрец Аркас. С просто око се вижда колко много злини могат да причиняват роботите без такива програмни ограничения. Може би те са необходими.

— Човеците нямат никакви права да налагат подобни ограничения — нито на нас, нито на вас.

— Те съзнателно спазват свои собствени закони. Без ограничения всяко цивилизовано общество ще се изроди в анархия.

— Ние сме съзидателни и никога няма да допуснем анархия.

Сирикс отново се зае с работата си и активира поредния черен робот.

Тунелите се разтърсваха от сеизмичните вибрации. Събудените роботи бързаха да домъкнат разглобени преди хилядолетия компоненти и да сглобят отново от тях космически кораб в подземния хангар. Хилядите възкръснали кликиски роботи щяха да отлетят преди разпадането на планетоида.

ДД активира някои спомени от прекрасните времена със своите човешки господари и особено с прелестната девойка Далия. Когато си играеха заедно, Далия му доверяваше своите тайни надежди, желания и разочарования. Благодарение на нея той бе започнал да разбира човешките същества. Докато я наблюдаваше как расте, компито проумяваше какво е да те обичат, и то така всеотдайно, както може да обича само едно малко момиче. Всички невинни човешки същества притежаваха тази способност, макар при някои тя да се проявяваше по-силно, отколкото при други.

Но кликиските роботи не я притежаваха, нито пък съвсем непонятните хидроги. Те изобщо не знаеха какво е да изпитваш чувства, да полагаш грижи или да усещаш симпатия към някого. ДД дълбоко се съмняваше, че са в състояние дори да схванат самата идея за обич. Кликиските роботи възприемаха всички компита като примитивни механични деца, които трябва да бъдат насочвани и контролирани.

Но ДД усещаше, че компитата могат да превъзмогват ограниченията и да постигат неща, каквито не би могъл да постигне нито един кликиски робот. И изпитваше насмешка и разочарование от неспособността им да го схванат.

— И ти твърдиш, че не съм свободен — каза високо ДД.

Съсредоточени върху заниманията се, Сирикс и останалите кликиски роботи не го чуха.