Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (70)

68.
Инженер специалист Свендсен

След като слънцето залезе и факлите върху куполите на Двореца на шепота бяха запалени, екипът учени продължи да изследва докараните от Терок разрушени отломки от бойното кълбо на хидрогите. Вече седмици наред учените и инженерите изучаваха подробно всяко късче.

Около огромния навес, който скриваше трофея от любопитни очи, бяха струпани бараки с оборудване и други постройки. Платформите с инструменти и химикали бяха осветени ярко. До високите части на сферичната черупка на бойното кълбо бяха издигнати скелета за достъп. Мъже и жени се суетяха около отломките, оглеждаха ги и си водеха бележки.

Придружени според протокола от четирима кралски гвардейци, Питър и Естара прекосиха хванати за ръце площада и се приближиха до платнището на навеса. Някои от механиците забелязаха краля, спряха работа и застанаха мирно като пред високопоставен военнокомандващ.

Малко объркан, русият Свендсен избърса ръце в някакъв парцал и забърза към краля.

— Крал Питър, за нас е чест да ви посрещнем! Проявеното от вас внимание повдига духа на екипа ми!

И му подаде ръка. Гвардейците застанаха нащрек, но Свендсен не обърна внимание на притеснението им.

Кралят благосклонно пое подадената му ръка.

— Съжалявам, ако посещението ни смущава заниманията ви. С кралицата не бихме искали да ви попречим.

— О, но това означава за нас, че проявявате интерес към нашите дейности и резултатите от тях! — Свендсен махна на останалите да продължат проучванията си. — А защо вашият брат Даниъл не проявява интерес към работата ни?

Питър — не беше подготвен за подобен въпрос — се поколеба.

— Ами… принцът има твърде наситена програма за обучение, инженер Свендсен. Все още трябва да научи много неща.

— О, нима това не се отнася за всички нас?

Естара се оглеждаше с грейнал поглед.

— Надявам се, че екипите ви откриват интересни подробности, инженер Свендсен. Тези кълба унищожиха огромна част от моята световна гора.

Свендсен беше нетърпелив и възбуден като дете, което няма търпение да разкъса опаковката на отдавна бленуван подарък.

— Бойното кълбо е изключително впечатляващо, но се надявах да открия ахилесовата му пета. За съжаление запазените отломки са твърде недостатъчни, за да ни дадат възможност да установим евентуалните му недостатъци. Не успяхме да стигнем и до съществени заключения относно неговата технология и механика.

Той тръгна припряно към съседната платформа и Питър и Естара престанаха да се съобразяват с протоколно бавното кралско придвижване. Инженерът се мушна под един огромен извит фрагмент и продължи:

— Не успяхме да открием незасегнато оборудване или части от двигателната или оръжейната им система. Това е просто една купчина безполезен боклук.

Кралят плъзна пръсти по хладната гладка повърхност.

— А анализирахте ли материалния му състав? Не бихме ли могли да го копираме или поне да използваме информацията за модифициране на нашите фрактурно-пулсаторни торпеда или въглеродни разрушители?

— Може би. Четирима от най-добрите ми изследователи на сплави проучват малък фрагмент от корпуса. Компютърните симулации и неразрушителните анализи не доведоха до резултат. Дадох им разрешение да го бомбардират с цялата земна ярост с надеждата да открием нещо, което да надраска бронята му. — Свендсен закрачи по площадката. — Един специалист ми каза, че винаги е мечтал за подобен проект — да използва специализираните си познания за разтрошаване на различни вещества. Увлича се по това.

— Но нали фероуите са успели да го разтрошат — намеси се Естара.

— Повярвайте ми, правим всичко възможно да възпроизведем технологията им.

Свендсен изреди върху един монитор таблиците, сведенията и резултатите от безбройните опити и накрая се обърна към двамата и повдигна безпомощно рамене.

— Като си помисля колко много научихме от разглобяването на кликиския робот, ми се иска да научим поне една стотна от това от тази останка тук.

За щастие, това не беше единственият действащ проект на Ханзата. Само преди седмица крал Питър беше направил официална визита на производството на гигантските кораби-разбивачи — шейсет нови манти-камикадзе, предназначени за унищожаване на бойни кълба. Ханзата продължаваше да бълва и огромни количества нови бойни компита за екипажи на ЗВС въпреки резервите на Питър.

Инженерът удари с юмрук твърдата диамантена броня.

— Не съм сигурен, че сме в състояние да изстискаме още някаква информация от това нещо.

Питър кимна.

— Може би ще свърши повече работа като туристически обект.

Естара се усмихна унило.

— Добре поне, че е разрушено. По-добре паметник на победата срещу хидрогите, отколкото на поредното поражение.

На следващия ден Свендсен влезе в кабинета на председателя Венцеслас.

— Викали сте ме, господин председателю.

Не беше сменил работните дрехи, с които проучваше бойното кълбо. Огледа се и видя седналия до масата генерал Ланиан — преглеждаше разни документи и записки.

Безупречно облеченият председател стоеше прав зад бюрото си.

— Да, така е. Имаме някои въпроси във връзка с дейността ви.

Свендсен затършува из джобовете си, но не намери онова, което търсеше.

— Мислех, че нося копие с разпечатките от бележките си, но все още нямам заключително становище за отломките на хидрогите. Екипите ми използват цялата налична техника, но не успяхме да открием кой знае какво. Мога да ви кажа какъв е основният структурен материал, но това го знаем отдавна. Все още не можем да го разтрошим. Или имате предвид напредъка с производствените линии на бойните компита? Би трябвало да видите какъв…

Председателят го прекъсна:

— В настоящия момент, доктор Свендсен, най-много ме интересува какво установихте за скитническото компи, което ви предоставих да проучите. Вече минаха няколко месеца, откакто компито блокира информацията относно разположението на скитниците. Тази информация ни е изключително необходима в момента във връзка с планираните военни действия.

Свендсен се навъси в недоумение, после се сети.

— А, да, учителският модел. Доколкото си спомням, обозначението му е ЕА? Съжалявам, сър, толкова много задължения имам, че… — Той сбърчи чело. — Изключително интересен случай. Предумишлено цялостно изтриване на паметта, осъществено от самото компи.

— Казах ви, господин председателю — обади се Ланиан. — Скитниците крият нещо, в противен случай не биха предприемали подобни мерки за безопасност. Това е истинско коварство.

Свендсен сплете дългите си пръсти.

— Доколкото си спомням, сър, вие неволно сте задействали внедрената от скитниците защитна програма. Вероятно сте задали неподходящ въпрос. — Той се усмихна, но председателят не отвърна със същото. — Компито е блокирало всичките си вериги, покрило е всички база данни с безсмислици, форматирало е цялата си памет, която е напълно изтрита. Изключително изобретение. Може би трябва да приложим нещо подобно в нашите класификационни системи — много е ефикасно.

— Ще го обмисля — измърмори Ланиан, без да вдигне очи от заниманията си.

— Може ли да се спаси нещо? — попита председателят.

Замисленият Свендсен се приближи до един от прозорците и погледна навън.

— Всички системи са напълно функционални от техническа гледна точка, но трябва да реинсталираме базисна инструкционна схема, за да заработи отново.

Председателят се обърна към Ланиан.

— Плюс това компито е собственост на ваш офицер от ЗВС. Това повдига допълнителни подозрения.

Генералът се намръщи и отмести документите встрани.

— Да, господин председателю, формално ЕА принадлежи на командир Тасия Тамблин. Тя не знае какво се е случило с компито й и очевидно го смята за изгубено. Подаде един-два рапорта за издирване, но не разгласява случая. Вероятно се бои от дисциплинарни мерки. Формално Тамблин няма право да изпраща никъде компито без надлежното разрешение. — Ланиан стисна устни, сякаш нямаше особено желание да разкрива онова, което му е известно. — Трябва да отбележа, че лично познавам Тамблин и разговарях с нейния командващ офицер. Адмирал Уилис твърди, че службата й е безукорна. Командир Тамблин беше избрана да пусне първия кликиски факел на Пторо. Хидрогите унищожиха небесната мина на нейния брат там и тя им има зъб. Добър войник, въпреки че е скитник.

— Това не означава, че не е слабо звено в редиците ни — отвърна председателят, — така че не бих искал да си затваряме очите пред подобна вероятност. Твърде много е заложено на карта, твърде много неща все още не знаем, и то в момент, когато възнамеряваме да предприемем твърд курс срещу скитниците. Не съм убеден, че трябва да разчитаме особено на лоялността на командващ Тамблин. Изолирайте я от всичко, свързано с новата офанзива, и се постарайте да я следите незабелязано.

— Ако инсталирам технология за проследяване на мантата й, може да стане — каза Ланиан. — Но не бива да допуснем екипажът й да се досети за подозренията ни. Това може да се отрази неблагоприятно върху цялата командна верига.

— Ще приложим малко по-голяма изобретателност. — Базил се обърна към Свендсен. — Реинсталирайте компито, възстановете основните му функции и го върнете на Тамблин. Измислете някаква история къде е било през цялото това време. След което… ще видим.

— Ако внезапното появяване на компито изглежда прекалено нагласено, Тамблин може да стане подозрителна — предупреди Ланиан.

— Всички сме подозрителни, генерале. Напоследък това ни е ежедневието.

Ланиан го изгледа с недоумение.

— Но с какво ще ни помогне това?

Председателят се усмихна.

— Инженер Свендсен може да инсталира и пасивна програма за проследяване, която да ни даде възможност да записваме всичко, което вижда ЕА, докато се навърта около нашата скитничка. Компито ще е наш шпионин, без изобщо да подозира.