Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за седемте слънца (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Horizon Storms, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
Mandor (2010)
Разпознаване и корекция
Ti6anko (2010)

Издание:

Кевин Дж. Андерсън. Буреносни хоризонти

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

ИК „Бард“, София, 2005

ISBN 954–585–605-Х

История

  1. — Добавяне

78.
Осира’х

След заминаването на зловещия кликиски робот Осира’х продължи духовното си обучение с всеотдайна прилежност. И отново се престори, че не разбира случващото се на Добро…

До този момент всичките й усилия бяха съсредоточени върху постигането на една-единствена цел. Нейните инструктори и пазачи, свещениците-философи и самият губернатор я възпитаваха и се обявяваха за нейни приятели. Внушаваха й по всички възможни начини изключителната роля, която й предстоеше да изиграе. Откакто се помнеше, тя полагаше максимални усилия и изпитваше искрена гордост от удовлетворението, с което Удру’х посрещаше всеки неин успех.

До нощта, през която най-после се срещна с майка си.

Беше усетила призивите, копнежа на непознатата, но някак си близка жена. Телепатичната връзка беше докоснала сърдечните струни на момиченцето и го беше накарала да наруши правилата и да излезе навън, в тъмното. И там, край оградата на разплодителния лагер, Осира’х срещна зелената жрица. Нира Кали. Майка си. Тайната, която Удру’х беше крил през цялото това време.

Осира’х не искаше да узнае, не искаше да повярва на всичко онова, което й беше споделила Нира чрез светкавично изградената телепатична връзка, но сега всички тези спомени бяха станали нейни, съвършено ярки в съзнанието й и тя не можеше да се освободи от разтърсващото я знание. Със сърцето си усещаше всичко, което беше изпитала майка й, включително огромната радост от любовна й към Джора’х. Това беше невероятно бреме за нея, но разумът и сърцето й бяха силни. Удру’х я беше научил да понася всичко заради своите собствени замисли.

През онази нощ Осира’х беше научила всички подробности за насила принудените да участват в разплодителната програма човеци, потомци на тайно отвлечения земен кораб. За свой ужас беше разбрала, че губернаторът, нейният наставник, който твърдеше, че се грижи за нея повече от всеки друг илдириец в Империята, е в основата на отвратителния проект. Удру’х беше изнасилил майка й, за да забременее с нейния брат Род’х. А когато я заловиха с Нира, пазачите ги разделиха и пребиха с тояги майка й. От този момент мислите й се лутаха като изгубени в пустошта.

Лъжи… толкова много лъжи.

След това Осира’х започна да се опитва да използва способностите си, за да надникне в най-потайните мисли на Удру’х. Стараеше се да го прави незабележимо, но духовното й докосване беше несръчно и губернаторът всеки път я усещаше. За неин късмет той само се радваше на нейните пораснали умения, без да се досеща за истинските й намерения.

Тогава Осира’х стана изключително предпазлива, тъй като не искаше губернаторът да разбере, че най-после е узнала мъчителната истина. Не го предизвикваше и не му разкриваше ужасните неща, които знаеше. Вместо това продължаваше духовното си обучение, полагаше максимални старания, за да стане още по-силна — сега вече заради собствените си намерения.

Вече не се доверяваше на бащински настроения към нея губернатор и не изпитваше никакво удоволствие да слуша разказите му за нейното предопределение. Когато я посещаваше, той беше усмихнат и ласкав както винаги и оставаше безкрайно доволен от напредъка й. Тя се стягаше, за да не позволи на сърцето си да се разтопи от многото прекрасни спомени. Удру’х сякаш действително изпитваше безкрайна привързаност към нея… или това също беше само лъжа?

Всеки път, когато той идваше при нея, Осира’х изграждаше около мислите си здрава стена, за да не му позволи да заподозре истинските й намерения и мрачните й съмнения. След съдбоносната среща с майка си момиченцето вече никога не си позволи да бъде откровено с него. Не можеше да допусне този риск.

За щастие доверието на Удру’х към нея беше непоколебимо. Макар че напоследък той й се струваше някак по-напрегнат и неспокоен…

В стаята за духовни занимания инструкторите приканиха децата към внимание. Осира’х се приближи към Род’х и останалите си братя и сестри по майчина линия.

— Упражнявайте умовете си по начина, по който един танцьор упражнява мускулите си — каза свещеникът-философ, слаб мъж с бледо лице. — Осира’х и Род’х, вие сте надарени с най-големи способности, по-големи от моите и на останалите, взети заедно. Но те също могат да ги развият. — Свещеникът-философ скръсти ръце. — Сега се съсредоточете, насочете мислите си и отворете съзнанието си. Вие сте плувци, запратени във всемирното пространство. Изследвайте неотбелязаните на карта морета сред илдирийските светове. Достигнете газовите планети и открийте… хидроги. Разберете дали можете да проникнете и да усетите мислите им.

Осира’х стисна зъби, подготвяйки се да положи максимално духовно усилие. Двете й по-малки сестри Тамо’л и Мюри’н се свиха уплашени, което още повече увеличи непоколебимостта й. До нея Род’х стисна огромните си кръгли очи. Гладкото му чело се сбърчи от напрежение и тя усети с кожата си да я облива вълната на духовната му енергия. Но той не търсеше нейното съзнание. Беше отпътувал по-надалеч.

Опита се да го придружи в духовното му пътешествие. Способностите на Род’х бяха най-близо до нейните и тя се надяваше, че е сродна душа. Но след като самата Осира’х беше твърде малка, за да проумее сложното кълбо от объркани замисли, то Род’х сигурно не подозираше абсолютно нищо.

Тя запрати съзнанието си навън, като преодоля и духовните прегради, и телесните ограничения. Когато най-после й възложеха да изпълни задълженията си, щеше да е във физическа близост с хидрогите, но засега се опитваше да установи контакт от разстояние с извънземните същества, с които беше отглеждана да се свърже. Теоретически знаеше, че ще се превърне в средство за преговори, мост между два съвсем различни вида. Но тези нейни умения бяха абсолютно непроверени, тъй като съзнанието й не се беше приближавало до нито един хидрог. Осира’х щеше да разполага с една-единствена възможност и то едва когато настъпеше подходящият момент.

Ако тя не успееше, отговорността щеше да поеме Род’х, момчето, което никога не изпитваше съмнения относно инструкциите на своя безчестен баща Удру’х.

Съзнанието й се рееше из пустошта и я изследваше. Изведнъж тя долови странен призив, едновременно непознато и вълнуващо ехо, което й припомни за… нейната майка? Но това не беше възможно! Нира беше мъртва. Осира’х лично беше изпитала болката и черната празнота, която я разделяше от нея. Възможно ли беше да е някой друг? Но ехото заглъхна, преди да е успяла да го разпознае. Разпростря мислите си и напрегна силите си още повече.

И изведнъж долови някаква неясно и неочаквано мрачно петно в тизма около Хоризонтния куп… съсредоточено в близост до Хирилка. Собственото й присъствие в гоблена от свързаните мисли на илдирийците беше уникално поради необичайния й произход и въпреки че духовните й енергии бяха посветени на други умения, тя можеше да следва същите пътеки на Извора на светлината, които бяха под контрола на мага-император. Щом се опита да изследва или да докосне необичайните неясноти около Хирилка, мислите й се изплъзнаха, сякаш беше катерач, който се опитва да се изкачи по намазан с масло кристал. Усещането беше много странно.

Мислите й препуснаха напред, разпростряха се като втурнал се без посока сигнал сред разгневеното пусто пространство, стихнало в мразовито безмълвие. Уменията й не бяха достатъчно силни, за да разбере дали потискащата тишина е съзнателен отказ за отклик, или просто слабост на повика й.

Когато най-накрая възвърна съзнанието си в стаята за обучение, усещаше слабост, сякаш беше стояла напрегната часове наред, забравила дори да диша.

Съзнанието на Род’х я беше следвало по целия път на връщане, докосвайки от време на време нейното, за да почерпи сила и увереност от нея. Тя изпита съжаление към него. Междувременно останалите й братя и сестри в момента предпочитаха да се забавляват с инструктивни игри. Очевидно отдавна бяха изгубили интерес към упражнението, но тя и Род’х не се бяха разсеяли.

Свещениците-философи и духовните инструктори веднага забелязаха, че двамата с Род’х са се завърнали от духовното си пътешествие.

— Чудесно! Днес постигнахте голям напредък.

Осира’х огледа учителите и своите братя и сестри; съзнаваше, че всички те са само пионки. Повечето илдирийци нямаха точна представа какво точно се случва тук на Добро, но тя знаеше. Майка й беше жертвала живота си, за да й го каже.

Един от свещениците-философи се усмихна.

— Род’х, ти се приближаваш по умения до сестра си. Губернаторът Удру’х ще е доволен, че може да докладва за това на мага-император. Твоята сила ни предоставя много важна втора възможност.

Духовният инструктор побърза да добави:

— А Осира’х става по-силна, отколкото изобщо сме очаквали. Сега Илдирийската империя има бляскаво бъдеще срещу нашите неприятели.

— Да — каза тя. — Род’х е много силен.

Всъщност той може би беше по-подходящият кандидат. Макар да беше възпитавана да стане герой, Осира’х имаше един недостатък, от който Род’х не беше поразен. Него не го измъчваха никакви въпроси и съмнения.