Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (17)

15.
Тасия Тамблин

Бойните кълба изскачаха от облаците на Пторо едно подир друго. Щом неутронната звезда взриви газовия гигант, от облаците изригнаха снопове светкавици, възпламенени от взривната вълна на новороденото слънце.

— Виж ти! — възкликна Тасия. — Нещо май не им се хареса подаръчето.

— Не могат да ни го върнат. Не им остава друго, освен да се измъкнат.

Ели Рамирес се изкикоти, но напрегнатата й поза подсказваше, че е притеснена.

Младши лейтенант Терен ахна, когато забеляза на екрана връхлитащите срещу тях осеяни с шипове сфери.

— Май не се измъкват, командващ. Насочват се право към нас.

— Обикновено избягвам да предполагам как разсъждават дрогите — отвърна Тасия. — Но точно сега съм почти сигурна, че са вбесени.

Сержант Зизу не отделяше поглед от оръжейните контролни уреди.

— Дълбочинните ни шамандури вероятно са унищожени от взривната вълна. Огненият фронт се издига нагоре.

Няколко манти на ЗВС заеха позиция срещу вражеските сфери. Въоръжението им включваше фрактурни пулсатори — заряди, предназначени да раздробяват дебела диамантена облицовка — и въглеродни разрушители, които разпадаха въглеродните спойки на кристалните структури.

— Бойни станции! — изкомандва Тасия по корабната комуникационна система.

Сержант Зизу огледа тактическите данни.

— Разрушителите и фраковете са в метателните тръби. В готовност.

— Ескортиращите крайцери — разпръснете се и се пригответе за покриваща стрелба! — заповяда Тасия.

От бойните кълба затрещяха синкави светкавици. Смъртоносните снаряди се понесоха срещу корабите на ЗВС — разцепваха дебелите плочи на корпусите им и пробиваха херметичните облицовки. Мантите се завъртяха и прикриваха поразените си сектори от по-нататъшен обстрел. Новата подсилена броня ги предпазваше от разрушаване при първо попадение.

Тасия сграбчи дръжките на командния стол и викна:

— Огън! Не спирайте огъня, докато се прегрупирате и оттегляте. Трябва веднага да се измъкнем — нека кликиският факел си свърши работата!

Бойните кораби изстреляха цял ураган от язерни взривове и детонатори. Хидрогите отговориха с още по-голяма ярост. Екипажът на мостика на Тасия се развика ужасено, когато три сфери на дрогите съсредоточиха огъня си върху една-единствена ескортираща манта — обстреляха я безмилостно и буквално я пръснаха на парчета.

Докато корабите на ЗВС се изтегляха от разпадащия се газов гигант, експлодира втора манта. Прииждаха все повече и повече хидроги — обкръжаваха корабите на ЗВС и блокираха пътя им за оттегляне. Единствената искрица на задоволство за Тасия беше онази, която бе започнала да се разискря в пламъците на Пторо под нея. Беше й дошло до гуша от проклетите извънземни.

— Хайде, стига сме се бавили — време е да се махаме.

— Бойните кълба са по петите ни, командващ!

И изведнъж покрай крайцера на Тасия прелетя огнена ивица, голяма като бойна сфера пламтяща топка, която се понесе към умиращата планета. Последва я втора, трета, после още десетина.

— Какво е това, по дяволите? — възкликна Рамирес. — Метеори?

Тасия знаеше. В пространството около тях се носеха нажежени до бяло елипсоиди — сякаш струпали се около мъждукащо пламъче молци.

— Това са фероуите — промълви тя.

Вече ги беше виждала да се сражават в изгубената битка на Ансиър. Този път огнените създания и техните пламтящи съдове многократно превъзхождаха по численост сферите на хидрогите. Изскочилите сякаш от пъкъла кораби връхлитаха бойните кълба като експлодиращи слънца и разтрошаваха диамантените сфери.

Хидрогите моментално насочиха синкавите си светкавици срещу фероуите, сякаш забравили за незначителните бойни кораби на ЗВС. Екипажите замръзнаха, после се разнесоха неистови възторжени крясъци.

— Бързо! — изрева Тасия толкова гръмогласно, че чак се задави. — Отвлякоха вниманието им! Да се махаме от този ад!

Последва обаче още по-съкрушителна вълна от язерни взривове и разрушителни снаряди и Тасия заповяда на оръжейните офицери да спрат огъня.

— Ние сме като мишки между сражаващи се мамути! Трябва да се изтеглим от кръстосания огън. Няма смисъл да губим още кораби.

Пторо продължаваше да се разискря от дълбинните огнени вихри, фероуите продължаваха да връхлитат флотилията бойни кълба. Диамантените сфери и пламтящите елипсоиди се въртяха едни около други като планети в близки орбити. Ослепителни като слънчеви изригвания дъги се кръстосваха със синкави мълнии.

Корабите на ЗВС се оттегляха.

Няколко от елипсоидите на фероуите бяха почернели като изтляващи въглени от попаденията на хидрогите, но по-голямата част от диамантените сфери бяха на отломки и се носеха като сажди над погребалната клада на Пторо. Десетки, стотици огнени кълба се понесоха към напълващата звезда, като унищожиха по пътя си малкото останали хидроги.

— Виждате ли? Гадните типчета винаги си намират майстора — доволно измърмори Тасия.

И спря оттеглянето в периферията на системата Пторо, за да проследи грандиозната битка от безопасно разстояние.

Хидрогите нямаха никакъв шанс. След около час фероуите унищожиха и последната осеяна с шипове сфера.

На Тасия й се искаше лично да види сметката на няколко бойни кълба, но все пак беше доволна и само да наблюдава позорното поражение на враговете. Беше свършила своята работа, като бе взривила Пторо. Нейна беше заслугата новата звезда да гори хиляди години, преди да изтлее.

— В един момент беше доста страшничко, командващ — обади се Зизу. — Никога не съм вярвал особено в църквата, но признавам, че изредих всички молитви, които помня от детството си.

— Истинско чудо — отвърна Тасия. — Дължим на фероуите огромна благодарност. Те ни проправиха път да се изтеглим.

Но пламтящите кораби не отговориха на приветствията на ЗВС. След като унищожиха и последния си противник, огнените сфери се понесоха около разгарящата се Пторо и се гмурнаха с явно задоволство в пламъците, които лакомо поглъщаха газовата атмосфера на новото слънце.

Много звезди в целия Спирален ръкав бяха изтлели в титаничните сражения между хидрогите и фероуите. Може би, помисли си Тасия, Пторо беше малък реванш за всички угаснали слънца, които фероуите бяха изгубили.