Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за седемте слънца (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Horizon Storms, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
Mandor (2010)
Разпознаване и корекция
Ti6anko (2010)

Издание:

Кевин Дж. Андерсън. Буреносни хоризонти

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

ИК „Бард“, София, 2005

ISBN 954–585–605-Х

История

  1. — Добавяне

76.
Кандидат-губернаторът Пери’х

Губернаторът на Хирилка стоеше сред пъстро облечените си приближени във вътрешния двор на възстановения цитаделен палат — изпълнители, компаньонки за развлечения, паметители, свещеници-философи и танцьори. Увиснали сред блестящите точици на Хоризонтния куп, двете слънца — ослепителното синкавобяло първично и жълтеникавооранжевото вторично — изливаха яркото си сияние от небосвода.

Пери’х беше застанал мирно до чичо си, но губернаторът изглеждаше разсеян и безразличен към оказваната му чест, сякаш обсебен от нещо, което никой друг не можеше да проумее. Синеокият и постоянно превъзбуден от свръхдози шайинг Тор’х прекарваше голяма част от времето си с чичо им, повече дори от кандидат-губернатора, но все пак много скоро щеше да се завърне на Илдира, за да поеме задълженията си там, и Пери’х щеше да се заеме с обучението си, и то така — надяваше се, — че баща му да се гордее с него.

Руса’х беше свикал обичайното си обкръжение в открития вътрешен двор, за да обяви ново празненство. Замаяният и някак отнесен губернатор на Хирилка вдигна двете си ръце към небето, вторачил поглед в синкавобялото първично слънце, без изобщо да примигне.

— Всички знаете за понесените от мен страдания при последното нападение на хидрогите. Моят дух прекара дълго време в блуждаене далеч от тялото ми и докато се намирах в подтизмен сън, се озовах в селенията на Извора на светлината. Там научих много начини да стана по-могъщ, да укрепя и заякча преданото население на Хирилка. — Гласът му стана по-тих и някак съзаклятнически. — Открих и средство Илдирийската империя да стане по-единна и непоклатима отвсякога, обединена чрез яките връзки на тизма направо от Извора на светлината.

Думите на губернатора разтревожиха Пери’х. Чичо му не беше обсъждал с него странните си размишления и предполагаемите си прозрения. Тор’х почти не реагираше на чутото, изкривил уста в блажена усмивка под въздействието на шайинга.

Руса’х продължи:

— Днес нареждам на целия народ на Хирилка да ме последва сред разцъфналите полета с ниалия. Въпреки че хидрогите нанесоха огромни поражения, престолонаследникът Тор’х успя да възстанови нашето производство на шайинг. Ще се наложи да изнасяме много повече шайинг, отколкото досега, тъй като илдирийците имат огромна нужда от него. Последвайте ме в този ден на празненства, в този ден на промяна, в който се отправяме с безстрашни сърца към новото и всемогъщо бъдеще на илдирийската раса.

И губернаторът бързо тръгна през тълпата. Мантията му запляска като криле. Тор’х закрачи до него. Усетил се изоставен, Пери’х забърза след тях, изненадан, че Руса’х не беше споделил намеренията си с него.

Мелодичният глас на губернатора на Хирилка се извиси над общото мърморене.

— Шайингът е съкровището на Хирилка. Всички ще го консумираме заедно, за да стане той нашата освобождаваща енергия. По този начин най-добре ще отпразнуваме моето завръщане от Царството на светлината. Пресният, необработен шайинг ще ни поведе по пътеките на духовните нишки. Това ще е прозрение за всички вас.

— Забележителна идея, чичо! — възкликна възторжено Тор’х, доволен от всеки открил се повод да поеме още дрога.

— Към полетата на насекоморастенията!

Руса’х излезе от цитаделния площад през един от новоиздигнатите сводове и поведе последователите си по павираната алея, която се спускаше от високия хълм към ширналите се полета, насечени от сребристи напоителни канали.

Пери’х се намръщи. Тор’х беше прекарал много години на Хирилка и Руса’х беше взел бъдещия престолонаследник под крилото си, беше станал и негов приятел, освен настойник. И все пак тъкмо той, Пери’х, беше кандидат-губернаторът, а като че ли никой изобщо не се съобразяваше с присъствието му.

Според рождената хронология Пери’х беше предопределен за кандидат-губернатор на Хирилка, така както Тор’х беше предопределен за престолонаследник. Джора’х уважаваше Пери’х и много често се вслушваше в анализите и предложенията му, а младият мъж му беше обещал да отдаде всичките си сили и способности като следващ губернатор на Хирилка. Тази планета беше понесла много страдания и въпреки че градовете бяха възстановени и ниалийните полета отново процъфтяваха, оцелелите продължаваха да страдат от психически поражения.

Малко след разрушителното нападение и преди Тор’х да се върне, за да поеме ръководството на възстановителните дейности, Пери’х организира временни бюра сред руините на цитаделния палат. По-късно, за да не се пречка (според израза на брат му), се върна у дома, да начертае планове и да изпраща спешни доставки от Призматичния палат, което отговаряше в много по-голяма степен на неговите умения и интереси.

Ако можеше сам да избира, Пери’х би предпочел да остане в Миджистра, където би могъл да се посвети на политиката и дипломацията. Преди няколко години баща му каза, че трябвало да се посвети на изучаването на историята на човешкото законодателство и управление с оглед на по-доброто опознаване на човешката раса. Тогава Пери’х се надяваше да прекара десетина-двайсет годни като посланик в Ханзейския съюз и беше усвоил човешките закони и особено търговското право. Дори беше успял да проучи прочутата Ханзейска харта и можеше да цитира цели пасажи от нея.

Подобно на адар Кори’нх, Пери’х проявяваше изключителен интерес към знаменити човешки исторически фигури. Бившият адар беше усвоил много неща от тяхната военна стратегия, а Пери’х се беше съсредоточил върху законодателството, традициите и етиката. След като се бяха сблъскали с противната наглост на някои представители на Ханзата, много илдирийци бяха стигнали до заключението, че хората са алчни и прекалено амбициозни, но Пери’х беше чел за много от тях, които биха могли да служат като достойни образци за поведение на самите илдирийци.

Особено го впечатляваше сър Томас Мор, чиито лични убеждения били по-съществени за него от самия му живот. Когато го накарали да изрече неотговаряща на тях клетва, Мор отказал да изпълни заповедта на своя крал — нещо немислимо за който и да било илдириец! — и предпочел да бъде екзекутиран в името на истината и достойнството, без да се разколебае нито за миг въпреки многократно предоставените му възможности да се отрече. Пери’х беше убеден, че подобни истории заслужават да бъдат включени в Сагата за седемте слънца…

Излъчващ непоколебима решителност, Руса’х предвождаше разрастващата се тълпа илдирийци, които се присъединяваха от селищата край ниалийните полета. До жителите на градовете и селата из целия континент се разпращаха съобщения със заповедите на Руса’х всички да излязат в полетата. Той им обещаваше дар — изпълнен с наслади и отдих ден.

Редиците насекоморастения се поклащаха лекичко. Сребристобелите мъжки насекоми прехвърчаха от храст на храст, отзивчивите женски цветове на дебелите стъбла ги подмамваха с лавандулово-синкавите си венчелистчета, излъчващи наситени феромонни ухания. Всички индирийци се заливаха от смях и крачеха зад губернатора. Сепнатите мъжки насекоми се разлитаха наоколо, сякаш раздухани от внезапен порив на вятъра.

Руса’х вървеше сред ниалиите, сякаш изпаднал в транс, разперил ръце, за да докосва с върховете на пръстите си мъхнатите листа. После извиси глас:

— Аз се взирах право в Извора на светлината. Видях и разбрах неща, които никой друг илдириец не може да проумее. Доверете ми се и ще ви поведа. Този шайинг е ваш! Той е дар за моя народ. Поемайте го пресен и силен, разтворете вратите на съзнанието си, за да се обединим като частици от всеобщия гоблен. И тогава всеки сам ще съзре Извора на светлината!

Тор’х нетърпеливо откъсна една от разтворилите се пъпки, просмукана с млечна мъзга, стисна я и изцеди сока в устата си, после я подаде на чичо си. Руса’х също изцеди няколко капки в устата си — жестът му изглеждаше повече символичен.

Загрижен, Пери’х бързо се приближи до него.

— Дали е проява на мъдрост народът ни да поеме толкова много шайинг, чичо? И то в такава мощна форма. Той размътва тизма и ни отделя от останалата част от илдирийската раса. При това толкова много илдирийци едновременно? Би трябвало да се опитваме да сме по-силни в единството си и да не си позволяваме да го разпокъсваме.

Руса’х присви очи, сякаш пред него беше застанал непознат.

— Аз ще поведа всички илдирийци.

— Магът-император предвожда всички илдирийци.

Руса’х се намръщи.

— Аз ги повеждам по нов път. Вече обсъдих проблема с моите свещеници-философи и всички те ме подкрепят.

— Спрете! — викна високо Пери’х. Не искаше да противоречи на губернатора, но беше убеден, че трябва да направи онова, което е правилно. — Това не е мъдро и аз го забранявам!

Но изправените сред ниалиите илдирийци бяха готови както винаги да последват разпорежданията на Руса’х. Тор’х се изкикоти саркастично на наивния си брат.

— Нима забраняваш контакта с Извора на светлината, Пернах? Аз съм престолонаследникът и заповядвам всички да се подчиняват на законния губернатор.

— Добре казано!

Руса’х размаха ръка и получили потвърждение, всички се втурнаха да късат цветовете на ниалиите.

— Това е безразсъдно! — викна Пери’х. — Защо го правиш?

Тор’х откъсна една току-що сляла се двойка от върха на едно от растенията и я подаде на Пери’х. От нея се процеждаше лепкава течност.

— Вземи, братлето ми. Тъй като не разбираш, трябва да се научиш. Това е първата крачка. Трябва да разхлабим връзките на тизма.

— Има повече от една спасителни мрежи — добави Руса’х, — но не можеш да го разбереш, докато не го изпиташ.

Пери’х отблъсна гневно цвета, от който се стичаше кървава мъзга. Един отсвещениците-философи на Руса’х го пое от ръката на Тор’х и погълна няколко капки, след което подаде цвета на съседа си, който изцеди от него още течност. Пери’х изтръпна — даваше си сметка за последиците. Ако всички наоколо се откъснеха от тизма, какво щеше да стане с него? Той имаше нужда от връзката както всички останали илдирийци.

Жителите на Хирилка се кикотеха и се веселяха. Мнозина шляпаха из напоителните канали и цели ята медузи се стрелкаха във всички посоки, за да не попаднат под стъпалата им. Освободени и доволни, сякаш щастливите времена се бяха завърнали и белезите от хидрогите бяха заличени, замаяните илдирийци скубеха насекоморастенията, изстискваха цветовете им и си ги подаваха един на друг. Всички без изключение се наслаждаваха на суровия мощен шайинг.

Руса’х наблюдаваше своя млад кандидат-губернатор с нескрито разочарование, сякаш той вършеше нещо нередно.

— Шайингът само отстранява преградите и заглушава страничните шумове, за да може всеки илдириец сам да зърне Извора на светлината.

Един свещеник-философ застана до Руса’х и втренчи отнесен поглед в Пери’х.

— Губернаторът казва самата истина. Ние се консултирахме с тизма и проникнахме в нишките. Неговото откритие е прозрение за всички нас. Отговорът на загадката е в суровия шайинг.

Пери’х се чувстваше безпомощен.

— Изглежда, не мога да направя нищо, за да попреча на това празненство, но самият аз предпочитам да запазя своята връзка с мага-император, моя баща.

— Всички знаем, че Джора’х ти е баща — отговори с хладно раздразнение Руса’х, — а така също и мой брат. Но това не ти дава основание да смяташ, че всичко, което казва, е правилно.

Губернаторът на Хирилка продължи да наблюдава поданиците си, които не спираха да поглъщат пресен шайинг. Те опустошаваха полетата, но пък ниалиите се размножаваха и цъфтяха много бързо. Дори след днешния необуздан пир с малко усилия износът на дрогата можеше да се възстанови без особено закъснение.

Заобиколен от тълпата, губернатор Руса’х стоеше като статуя — някак откъснат и разграничен. Той притвори очи и се съсредоточи. Дългата му коса — най-дългата сред всички илдирийци, тъй като не беше отрязана в знак на траур — се развя, сякаш разполагаше със своя собствена воля.

Докато жителите на Хирилка около него попадаха под освобождаващото въздействие на шайинга, Руса’х се усмихваше мрачно, отправил мислите си към разпръсналите се нишки на разпадащия се тизм — и усещаше разрастващата се в него сила. Щеше да изгради своя отделна мрежа. Съвсем скоро.

Зашеметен от шума и бъркотията, Пери’х упорито отказваше да се присъедини към вакханалията. Докато хирилкийците се откъсваха един по един от мрежата на тизма, той се чувстваше все по-изолиран и странно уязвим.