Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (48)

46.
Губернаторът на Добро Удру’х

Докато запознаваше младия кандидат-губернатор със задачите и отговорностите, които щеше да поеме един ден, Удру’х си спомни колко много време му беше необходимо, за да възприеме необходимостта от зловещата разплодителна програма. Изпитваше задоволство, че младият мъж има схватлив и пъргав ум.

Сега Даро’х стоеше търпеливо до чичо си пред вратата на оградения двор. Кандидат-губернаторът имаше спокойни волеви черти като баща си. Засега се беше отказал да осъжда, макар да знаеше, че баща му не одобрява разплодителните експерименти. Като всеки илдириец, винаги щеше да е беззаветно предан на мага-император, но същевременно осъзнаваше собствената си отговорност и държеше на нея.

Но и при това положение Удру’х нямаше намерение да му съобщи истината за Нира. Поне засега… ако изобщо някога му я кажеше.

Сивото небе беше осеяно с високи облаци. Въздухът беше горещ. Буйната трева и плевелите бяха скрили черните белези от миналогодишните пожари по хълмовете. В лагера човешките затворници работеха, спяха и живуркаха окаяния си живот. След толкова много поколения те не познаваха друг начин на живот въпреки всичко онова, което се беше опитала да им разкаже зелената жрица.

— Успяхме да натрупаме значително количество данни чрез кръстосване на човешка ДНК със спектри на различни илдирийски категории. В много от случаите потомците не оцеляха, което не е изненадващо, тъй като генетиката не е точна наука. Незабавно умъртвяваме най-уродливите случаи. В началото информирахме човешките майки, но емоционалните им реакции трудно се поддават на контрол, така че престанахме да го правим.

Даро’х се намръщи, загледан към ниските бараки зад оградата.

— Не осъзнават ли приноса си за благоденствието на Империята?

— Човеците не са поданици на Империята. Те не споделят дългосрочните ни цели.

— Може би просто не ги разбират?

Губернаторът на Добро тръсна глава.

— Те не ги уважават и никога няма да почнат да ги уважават.

Когато не бяха на смяна, хората обработваха малки градинки в двора. Иначе свободните от разплодителната програма изпълняваха ежедневните си задължения — копаеха в хълмовете опалесцентни кости, които се продаваха като изключителна рядкост из Илдирийската империя.

Даро’х наблюдаваше лагерните дейности и попиваше всяка подробност.

— А позволена ли им е известна свобода? Изграждат ли свои собствени обществени групи и семейни единици? Избират ли сами къде да живеят и да спят, без да им се разпорежда точно в кое легло или постройка?

— Упражняваме достатъчно контрол, за да служат на нашите цели, но отчитаме и недостатъците от налагането на прекомерни ограничения. Малко отстъпчивост допринася за по-голяма готовност за сътрудничество от тяхна страна. Един от тях, здравенякът Бен Стоунър, е нещо като официален представител на лагера. Ще те запозная с него.

Даро’х като че ли не можа да го разбере.

— А как упражнява контрол над човеците?

— Обикновено се вслушват в предложенията му. Преди сто осемдесет и пет техни години илдирийците докарали техния повреден заселнически кораб на Добро. Известно време илдирийците и хората живеели заедно, но… някои неприятни събития променили ситуацията и един от предшествениците ми бил принуден да затвори колонистите, а магът-император Юра’х взел мъдрото решение да ги включи в нашата дългосрочна разплодителна програма. Отначало те се противопоставили — надявали се, че обстоятелствата ще се променят. Но моят предшественик знаел, че подобни убеждения и така наречените естествени свободи, които смятали за гарантирани, можели да бъдат изтръгнати от тях за около едно-две поколения с помощта на подходящо обучение и лишения.

— Щом човеците са се противопоставили, не е ли било възможно да прибегнем до изкуствено осеменяване? Специфично оплождане и имплантация на ембриони?

— Възможно е било, но е много по-трудно и много по-неефикасно. Установихме също така, че заченати по изкуствен начин деца от смесено потекло се раждат несвързани или не напълно свързани с тизма. Ако го позволим, обричаме нашия план на неуспех. Но тази възможност остава в сила, ако възникне подобна нужда.

Даро’х се приближи до оградата. На централната площадка с душове и пейки за чакащите реда си медицински служители къпеха човешките жени, които се връщаха от работа, и си записваха името и генетичния код на всяка. В досиетата им имаше графа, в която беше отбелязан върховият момент за оплождане.

— Установено е, че смесването с човешка кръв определено усилва някои илдирийски качества. Дете дори само с една осма човешки гени е по-вероятно да стане по-силен работник, по-талантлив певец, по-надарен учен. В много случаи те приличат на илдирийци и ги възпитаваме като такива. Други се различават толкова категорично, че ги задържаме на Добро, докато достигнат зрелост, и отново ги кръстосваме с надеждата да се получи сполучливо потомство.

Лекарите избраха четири голи жени и ги поведоха към разплодителните бараки. Там щяха да бъдат предоставени на грижливо подбрани според фазата на разплодителната програма мъжки индивиди от конкретна илдирийска категория. При необходимост събираха сперма от човешките мъже, но илдирийските жени не зачеваха твърде лесно.

— Човешките жени са по-плодовити от илдирийките. Размножават се като гризачи, което е в наш плюс.

Даро’х беше силно впечатлен.

— Затова ли хората с такова настървение колонизират толкова много светове? Тъй като расата им се увеличава и имат нужда от повече място?

Удру’х поклати глава.

— Нямат нужда от място. Те просто искат още и още. Такава им е природата.

Удру’х си спомни собствените си въпроси и реакции, когато беше по-млад и се запознаваше с цялата тази информация, след като стана кандидат-губернатор на Добро. Беше също толкова наивен като Даро’х, който изобщо не се досещаше за онова, което се случва на Добро. Истината се избистряше постепенно — и Удру’х беше посветил живота си на тази дейност.

Даро’х щеше да постъпи по същия начин.

— Баща ми е прекарал дълго време с една човешка жена, зелена жрица — продължи младият кандидат-губернатор. — И досега говори за нея.

Удру’х се постара лицето му да не трепне.

— Тя размекна както сърцето, така и разума му. Но след като се възкачи и пое тизма, вярвам… трябва да вярвам, че като маг-император ще върши онова, което е правилно за Империята.

— Аз искам да върша онова, което е правилно — заяви Даро’х и на Удру’х му олекна.

Губернаторът на Добро беше събрал в едно добре осветено, но аскетично учебно помещение петте деца от смесено потекло на Нира Кали. Род’х, второто по възраст дете на Нира, син на самия Удру’х, се поклони на баща си. Беше на шест, но беше прекалено развит за годините си. Губернаторът знаеше, че момчето има големи възможности, макар и не чак като тези на Осира’х.

Другите три — Гейл’нх, Тамо’л и Мюри’н — бяха подложени на целодневно интензивно обучение от медицински служители, учени, духовни наставници и самия Удру’х. Свещеници-философи използваха духовната си енергия, за да насочват децата и да развиват телепатичните им умения. Всички деца на Нира със смесено потекло вече бяха достигнали способностите на възрастен философ-свещеник.

— Тези пет деца са ядрото на нашия план, Даро’х — обясни Удру’х. — Дори тук стражите и чиновниците не са изцяло осведомени за мащаба на нашите намерения. Твоят собствен баща не ги проумяваше, докато не се възкачи като маг-император. Но ти си длъжен да знаеш, Даро’х, защото ти ще ръководиш работата, когато настъпи времето ти… макар да се надявам, че след толкова много поколения това ще е последното. Ако проектът на Добро достигне своята кулминация, най-после можем да се превърнем в нормална отломъчна колония, достойна част от Илдирийската империя без никакви тайни.

— Готов съм да слушам, губернаторе.

Удру’х помълча малко: питаше се откъде да започне.

— Преди десет хиляди години титанична война разтърсила Спиралния ръкав като буря. Хидрогите се съюзили с фероуите срещу венталите и верданите.

— Участвали ли са илдирийците в тази война? В Сага за седемте слънца не е отбелязано нищо за нея.

— Участвали сме… но само така, както лешояди участват в сражение. Били сме твърде незначителни в мащабите на колосалната разруха. Докато не се намесила кликиската раса. Те разработили своя кликиски факел и унищожили много газови гиганти, което насочило гнева на хидрогите срещу скалистите светове, включително и нашия. Не ни разбирали и дори нямали желание за това. Хидрогите просто съсипвали всичко по пътя си. Точно тогава кликиските роботи се опълчили срещу своите господари, за да ги изтребят и да се освободят. На своя машинен език и с координираната си компютърна мощ успели да установят контакт с хидрогите. Открили общи интереси, изградили връзка и форма на комуникация, безгранично по-сложна от всичко, което възприемаме като език. Успели да принудят хидрогите да разберат какви са и да ги убедят да подкрепят роботите при унищожаването на кликиската раса.

— А как сме се намесили ние? — попита Даро’х.

Децата със смесено потекло също слушаха съсредоточено — разбираха, че в тази история се съдържа отговорът, който предопределя съдбата им.

— След като хидрогите унищожили десетки наши светове, тогавашният маг-император постигнал съгласие с кликиските роботи, които приели да станат наши посредници пред хидрогите. Роботите използвали комуникативните си умения, за да убедят хидрогите да не нападат нашите отломъчни колонии, а като отплата илдирийците помогнали на роботите да изтребят расата на своите създатели.

Даро’х се намръщи.

— Това е… недостойно.

Удру’х въздъхна дълбоко и отговори:

— Но за сметка на това Илдирийската империя оцеляла, а кликисите — не.

Младият кандидат-губернатор слушаше с изумление и ужас. Удру’х продължи:

— Но никога не сме се доверявали изцяло на роботите. Те са машини и почти толкова различни от нас, колкото и хидрогите. В древния договор сме се споразумели за много неща с роботите, но винаги сме знаели, че не можем да разчитаме на тях, както сме знаели, че и хидрогите няма да спазват примирието завинаги. И за да се защитим, потърсихме нов начин за установяване на контакт между илдирийците и хидрогите, средство за комуникация, което превъзхожда обикновените думи и мисли. Започнали сме тази програма преди хиляди години, съчетавали сме категории и родословни линии, които да увеличат собствените ни телепатични възможности. Но дори най-добрите образци от всяко едно поколение са увеличавали възможностите ни в съвсем незначителна степен.

— След хиляди години най-после сме развили категорията на свещениците-философи, които притежават подобрени духовни умения — продължи той. — Те могат да се свързват по-безпрепятствено с тизма от останалите категории, макар и не чак толкова, колкото мага-император и преките му роднини по кръвна линия. И макар всяко следващо поколение свещеници-философи да е малко по-надарено от предишното, учените изпаднали в отчаяние, че няма да достигнем нужната ни степен навреме.

Даро’х отгатна продължението.

— И точно тогава са дошли хората.

На лицето на Удру’х се появи сардонична усмивка.

— Да. Хората ни предлагат генетично разнообразие, което ни помага да правим скокове най-малко от стотина поколения. Примесени с илдирийска кръвна линия, духовните им възможности са мощен катализатор. Кликиските роботи не успяха да опазят илдирийските светове от хидрогите, независимо дали заради неспособността си, или от злонамереност. Така или иначе, имаме нужда от свой собствен мост за пряка връзка.

— В такъв случай мразят ли ни кликиските роботи?

Удру’х го погледна.

— Не можем да знаем какво мислят роботите, но знаем, че са способни на предателство и измяна. Ясно е обаче, че все повече започват да се страхуват от нас, тъй като губят превъзходството си, а войната продължава да ескалира. Ние знаем много неща, които те не искат другите да си спомнят.

В дъното на стаята Осира’х приключи с едно тренировъчно упражнение и се втурна към тях с грейнали очи. Губернаторът на Добро се усмихна и протегна ръце към нея, а Даро’х огледа с любопитство природената си сестра.

— Така че Осира’х трябва да стане нашия посредник. Разчитаме на нея, за да уредим отношенията си с хидрогите.

Момиченцето му се усмихна мило, но отговори с официален тон:

— Ще се подготвя, губернаторе. Обещавам.