Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за седемте слънца (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Horizon Storms, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
Mandor (2010)
Разпознаване и корекция
Ti6anko (2010)

Издание:

Кевин Дж. Андерсън. Буреносни хоризонти

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

ИК „Бард“, София, 2005

ISBN 954–585–605-Х

История

  1. — Добавяне

97.
Кото Окая

Лъчите на далечното слънце се отразяваха в диамантения корпус на изоставения от хидрогите кораб.

Кото искаше да направи всичко едновременно. Трябваше да проведе хиляда теста, които да отхвърлят или потвърдят почти толкова негови хипотези. В повечето случаи проучвателните дейности бяха предварително обречени на неуспех поради слабо планиране, липса на последователност, излишен ентусиазъм и непредвидени усложнения. Този път не искаше да допусне това да се случи. Отговорността беше прекалено голяма, а той не искаше да губи нито миг.

Остави пилотирането на програмираното компи, тъй като се опасяваше, че може да катастрофира, докато мисли за всичко, с което му предстоеше да се заеме. Мълчаливото компи насочваше кораба покрай носещите се скални отломъци в периферията на тънкия пръстен. Двете аналитични компита ГУ и КР седяха търпеливо в очакване да започнат дейностите си.

— Първата стъпка — каза високо Кото — е да направим подробен визуален външен оглед. Разбира се, ако не можем да открием начин да се вмъкнем вътре, ще си останем само с това.

ГУ прилежно запаметяваше всяка негова дума.

Като изчисли орбитата и градуса на отклонение, Кото направи точна оценка на масата на изоставения кораб, благодарение на което установи средната му плътност. Това го ориентира (макар и само до известна степен) за дебелината на диамантения корпус и вместимостта му.

Докато лабораторната совалка се приближаваше в спираловидна орбита до извънземния кораб, Кото го оглеждаше внимателно. Търсеше да открие някакви асиметрии, но осеяната с шипове сфера имаше съвършена форма. Не се забелязваше нито „долна“, нито „горна“ част. Нито пък следа от нещо като люк.

— И все пак как влизат вътре хидрогите? Пълна мистерия.

Вече от часове изследваше кораба с целия комплект спектрални скенери. Беше студен и не се забелязваха нито двигатели, нито отверстия за изгорели газове или реактивни тръби. Ако успееше да открие основните параметри, скитниците щяха да се сдобият с невероятна възможност да разработят допълнителни нововъведения на базата на технологичните му принципи.

Но май се бе поувлякъл в припряността си. Очевидно корабът не можеше да бъде разцепен с груба сила — не и с оборудването, с което разполагаха корабостроителниците на Келъм. Зевесетата вече бяха използвали най-мощните си оръжия без почти никакъв резултат.

Освен това не искаше да поврежда машината. Трябваше да открие друг начин да се вмъкне вътре.

Спря совалката и изпрати ГУ и КР, екипирани с ръчна изчислителна апаратура. Малките роботи излязоха от херметичната камера и прикрепиха сензорите към диамантената повърхност на мъртвия кораб на хидрогите. След това се заеха да извършат цяла серия тестове — изпращаха сигнали и светлинни пулсации с определена дължина на вълната: спецификата им беше, че могат да влияят на въглеродни връзки.

Накрая Кото реши да прибегне и до физически вибрации. ГУ прикрепи една пулсаторна пластина, която завибрира като уред за масажи върху повърхността на неприятелската сфера. Като постепенно ускоряваше честотата на вибрациите, Кото се надяваше да налучка абсолютния резонанс, а чрез проникването на акустичните вълни можеше да получи информация за структурата на материала и вътрешното устройство на извънземното съоръжение.

Остана изненадан, когато при една от честотите се появи невидим до този момент люк — сякаш овална линия върху стъклена повърхност. След броени секунди, докато вибрациите продължаваха, люкът се освободи напълно и отлетя като изстрелян с невероятна скорост диск, като едва не улучи совалката.

Внезапно бликналата от вътрешността на кораба атмосфера подейства като реактивна струя и запрати сферата в лъкатушеща траектория. Струята улучи едното компи и го запокити надалеч над пръстена на Оскивъл, а корабът на хидрогите се отдалечи на зигзаг в противоположната посока.

— След него! — изкрещя Кото.

Пилотиращото компи го погледна.

— Неуточнено местоназначение. След кораба на хидрогите или след компито?

— След кораба! А, и предай на компито — това ГУ ли е? — че ще се върнем да го приберем.

Лабораторната совалка се понесе напред, но сферата лъкатушеше и подскачаше като китайски фойерверк. Блъсна се в една от скалите на пръстена и отскочи, като промени внезапно траекторията си. Атмосферната струя продължаваше да изтича стремително, сякаш никога нямаше да спре. Кото си даде сметка, че вътрешното налягане е било невероятно високо — равностойно на това в дълбините на един газов гигант.

— Аха, това обяснява огромната плътност на самата сфера.

Но след като в корпуса се беше образувал отвор, атмосферата струеше навън като изгорели газове от включени на максимална мощност ракетни двигатели и Кото изчисли, че това ще продължи още доста време. Грабна комуникатора и се обърна за помощ към работниците в корабостроителниците.

— Корабът на хидрогите се измъква! Елате да ми помогнете да го хванем.

Сферата отскочи от друга скала и продължи да подскача като пощуряла пингпонгова топка — без нито една драскотина. Совалката на Кото едва успяваше да я следва по умопомрачителния й път.

На пристигналата група работници им отне повече от два часа, за да заловят празния кораб — когато най-после избълва от себе си цялата атмосфера. На връщане прибраха и очуканото ГУ, което се носеше безпомощно в пространството.

Кото благодари на Келъм и хората му за помощта и каза:

— Това място тук е чудесно за работа. Няма нужда да изтегляме кораба до пръстените.

— Колкото по-далеч от корабостроителниците, толкова по-добре по-дяволите — изруга Дел Келъм и отлетя обратно с работниците си, за да си продължат работата.

Кото огледа вече отворения кораб и доволно потри ръце. Нямаше търпение да разбере какво има вътре.