Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за седемте слънца (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Horizon Storms, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
Mandor (2010)
Разпознаване и корекция
Ti6anko (2010)

Издание:

Кевин Дж. Андерсън. Буреносни хоризонти

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

ИК „Бард“, София, 2005

ISBN 954–585–605-Х

История

  1. — Добавяне

69.
Тасия Тамблин

Щом мантата на Тасия кацна за презареждане след приключване на обиколката на възпламенените със стари кликиски факли звезди, адмирал Уилис се качи на борда. Необичайната усмивка върху лицето на възрастната дама беше озадачаваща, но приятна изненада.

— Командир Тамблин, имам чудесен подарък за вас.

При появяването на командващия бойната група на ЗВС в квадрант седем целият личен състав застана мирно.

— Какъв по-точно, адмирале? — попита Тасия. — Да не би да имаме разрешение да сритаме в задника още някой хидрог? Нямам нищо против да развърнем поредния кликиски факел, след като резултатът от последния е толкова удовлетворителен.

Уилис се обърна към вратата и каза на някого в коридора:

— Хайде, пуснете го да влезе.

Придружено от един служител на ЗВС, в командния пункт с тежка походка се появи едно компи. Полимерната му облицовка беше почистена и излъскана, сините му светлинни тела бяха подновени.

— ЕА! — възкликна Тасия. Не можеше да повярва на очите си. — Къде се губиш? — Обърна се изумено към адмирал Уилис. — Как успяхте да го откриете? Няма го от половин година!

Компито се обърна към нея и каза с безизразен глас:

— Ти си Тасия Тамблин.

Все още усмихнатата адмирал Уилис продължи:

— Току-що получих съобщение от главната квартира на ЗВС. Компито ти е било намерено в повреден товарен кораб на Ханзата, очевидно пострадал при нападение на хидроги. Целият екипаж е загинал. Едва измъкнахме компито от ръцете на хора, които ровят из боклуците.

— О, ЕА, толкова се радвам, че се върна! През какви ли изпитания си минало…

— Нямам никакви спомени, Тасия Тамблин. — Симулираният му глас беше напълно лишен от изразителност. — Съобщиха ми, че си законният ми собственик.

Тасия погледна с недоумение адмирал Уилис и тя й обясни:

— Всички системи на борда на товарния кораб очевидно са блокирали от енергийното оръжие на хидрогите. По всяка вероятност и паметта на компито ти е изтрита. Открихме серийния му номер и датата на производство, но… — тя повдигна рамене — в ЗВС не се съхраняват задължително досиета на скитнически компита и техните собственици. Как е избягало от теб ЕА? Да не е било откраднато?

Тасия се опита да запази самообладание.

— Не знам. Изчезна при изпълнение на семейна поръчка, която му възложих преди офанзивата на Оскивъл. Нямам представа какво се е случило. След като паметта му е изтрита, вероятно никога няма да разберем. — Тя клекна пред слушателското компи. — Добре, че пазя стари дневници и вероятно бих могла да кача някои от тях, за да възстановя паметта ти, ЕА.

После, спомнила си за изискванията на устава, се изправи и застана мирно.

— Адмирал Уилис, свободна ли съм? Бих искала да заведа ЕА в каютата си и да направя преценка на повредите.

Уилис посочи монитора.

— Флотът от квадрант седем е на док и чака заповеди. В момента не очаквам възникването на извънредна ситуация. Всъщност от доста време задникът ми не е докосвал командния стол на манта. Ще поема следващата ти смяна, за да поопресня паметта си. Все пак от мен се очаква да правя проверки от време на време, нали? — Възрастната дама изпука кокалчетата на пръстите си. — Предполагам, че екипажът ти ще ме впечатли.

— Помощник-командир Рамирес ще се справи отлично — отговори Тасия и хвърли поглед към навигатора си.

Командният състав на Тасия не остана особено въодушевен от перспективата да изпълнява рутинните команди на адмирала, докато тя следи дейностите по време на дежурството им. Но вниманието на Тасия беше насочено към ЕА и тя поведе компито към каютата.

Затвори вратата, седна на ръба на леглото си, сложи ръце върху коравите рамене на компито и го обърна към себе си. Синият слушателски модел се характеризираше с надеждност и независимост. Тасия беше внедрила в паметта му някои специфични програми, но обучението по шпионаж не беше сред тях. Обясненията на адмирал Уилис за това как е било намерено изглеждаха правдоподобни… до известна степен.

— Помниш ли нещо, ЕА, някакви подробности? Кой е последният човек, с когото разговаря, преди да те дезактивират?

— Нямам никакви спомени.

— Помниш ли ханзейския товарен кораб или нападението на хидрогите?

— Не, но разполагам със сведения за ситуацията.

Тасия не знаеше на какво да вярва. Знаеше, че ЗВС нямат никакви задръжки да си пъхат носа в личните проблеми на хората. Спокойно биха си позволили да разпитат подробно слушателския робот и да предизвикат тотално изтриване на паметта му. Стисна юмруци. На ЕА му липсваше не просто памет — липсваше му цялото им общо минало.

— Добре, ЕА, да се опитаме крачка по крачка. Преди да тръгнем от вкъщи, паметта ти беше толкова претоварена с предишни събития и ненужни умения, че се наложи да направим известно почистване. Този път ще добавя само съществени спомени и ще пропусна досадните подробности.

— Слушам те, Тасия Тамблин.

— Ти си слушателски модел. Такова ти е предназначението.

Тасия се отпусна по гръб на леглото и се загледа в тавана; чудеше се с какво да започне, без да посочва конкретни скитнически планети и съоръжения.

Първият собственик на ЕА беше брат й Рос. Беше подарил компито на Джес, а той впоследствие го бе отстъпил на нея. Сега спомените на ЕА за Рос Тамблин бяха изчезнали завинаги заедно със самия Рос. А Джес не беше виждала от години: надяваше се, че е жив и здрав. Изпълнена с болка от всички промени в живота си и от всичко, което беше оставила зад гърба си, Тасия започна:

— Първо нека ти разкажа за времето, когато се осмелявах да се разхождам по тънката кора лед, замръзнала по крайбрежието на водната луна, където живее нашият клан. Тогава бях още малко момиче, осемгодишна, и вероятно съм го правила, защото сигурно съм била по-лека от теб. Не осъзнавах, че като компи нямаш никакви задръжки, а просто изпълняваш инструкциите ми, независимо колко глупави са те.

Спомни си как малкото компи пристъпва тромаво по тънката ледена кора на Плумас. От вледенения небесен покров над главата й грееха закрепени изкуствени слънца, светлината им се отразяваше във фасетъчните стени и айсбергите. ЕА пристъпваше до самия ръб на тънката ледена кора — ледът започна да се пука и да се троши. В първия момент Тасия се разкикоти, след това му извика да спре… наблюдаваше ужасена как компито потъва в ледените глъбини.

Чула отчаяните й викове, майка й се втурна от помпения заслон. Видя какво става и се опита да направи нещо. Започна да спуска кабели и метални детектори, за да открие ЕА, но компито продължи да потъва, а системите му да замръзват, въпреки че имаше защита спрямо екстремна околна среда.

— На майка ми й трябваха два часа, докато те открие — продължи Тасия и се усмихна на спомените си. — Когато те изтегли изпод леда, замръзналата вода беше образувала около теб ледена черупка. Настоях да те вкарат в моята стая и засилих топлинните генератори до максимум, за да се стоплиш. Запарих чай от черен пипер, но ти, разбира се, не можа да го изпиеш. Беше се вкочанило, но аз бях тази, която треперех през цялото време. Тогава наистина ме уплаши, ЕА. — Тя се обърна и погледна неподвижното съсредоточено компи. — Нищо ли не си спомняш?

— Вече ще го запомня, Тасия Тамблин.

Тя въздъхна.

— Това е само началото.

Щеше да мине доста време, преди ЕА да стане приятелчето, от което имаше нужда.