Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (22)

20.
Крал Питър

Крал Питър беше доволен, че най-после има истинска причина за празник след толкова много трагедии. Стоеше до кралицата на високия балкон и гледаше тълпите на потъващия в сумрак празничен площад. Въпреки че ги наблюдаваха толкова много хора или именно заради това, двамата с Естара се държаха за ръце и се чувстваха великолепно един до друг.

Кралската двойка беше посрещната с оглушителни овации и на лицето на Питър за първи път от много време потрепваше искрена усмивка. Двамата с Естара вдигнаха ръце, за да приветстват народа.

Над тълпата се носеше оглушителна музика. Навсякъде подскачаха улични певци и музиканти. Веселяци отвързваха фосфоресциращи балони, които се издигаха във въздуха, пукаха се с трясък и разпръскваха блещукащи искри. Кралският канал беше препълнен с лодки, над тях се носеха натъпкани с туристи цепелини.

Архиотецът на Църквата на единството се извисяваше насред площада като благороден древен светец в ярката си широка мантия, повел тълпа, която извършваше ритуални молебени и пееше благодарствени химни. Младият принц Даниъл, обявен за брат на Питър, не присъстваше „от съображения за сигурност“ и кралят беше доволен, че мълчаливата заплаха за неговото отстраняване няма да помрачи деня. Председателят Венцеслас си мислеше, че е успял да го принуди покорно да се примири с ролята си на подчинен, но Питър само търпеливо изчакваше подходящия момент, предпазлив и бдителен.

— Почти бях забравил какво е да изпитваш възторг, Естара. Беше достатъчно да напомним на хидрогите, че не сме безпомощни и че няма да чакаме да ни изтрепят като овци.

Тя се притисна до него.

— Никога няма да го забравят.

Той я погали нежно по оголеното рамо. За съжаление тъкмо защото я обичаше толкова много, безопасността й се беше превърнала в огромно бреме за Ханзата. Знаеха го и Питър, и Базил.

Безшумно като дебнещ хищник, председателят се приближи зад тях.

— Товарните платформи вече се спускат. След минута трябва да се появят в небето, тъй че е време да започнеш изявлението си.

— Ама и ти с твоите разписания, Базил… — усмихна се Питър малко кисело. — Да не би да си притеснен заради изказването, което ти предстои да направиш?

Въпреки че много рядко се появяваше публично, този път председателят беше решил да направи собствено изявление, вероятно за да сподели част от възторга от оптимистичните новини. Нима не го беше заслужил?

— Притеснен? Не.

Като по даден сигнал, оглушителни фанфарни звуци накараха тълпата да затаи дъх. Грейнаха ненужно ярки прожектори и заслепиха Питър. Нямаше да може да види спускащите се космически съдове, но пък знаеше къде трябва да се появят.

— Погледнете! — извика Питър и посочи във въздуха. — Това доказва, че нашите врагове могат да бъдат унищожени!

Шест товарни платформи на ЗВС се спускаха от небето. Под обемистите им корпуси се олюляваха почернели отломки от гигантска диамантена черупка с формата на яйце, закачени на яки тегличи. Две от платформите се движеха в синхрон една до друга, тъй като носеха най-големия фрагмент от разбитото на Терок бойно кълбо, останалите се спускаха с по-малки отломки — право към Кралския площад.

Естара стисна ръката му, загледана в строшения кораб на хидрогите, който беше открила сестра й Сели, и Питър изпита прилив на сили и увереност, че ще успее да помогне на човечеството да се справи с тежката криза.

Отначало генерал Ланиан настояваше останките да бъдат доставени директно на централната база на ЗВС на Марс за обстоен анализ, но председателят Венцеслас не се съгласи.

— Можеш да ги огледаш по-късно, генерале. Сега са в сила по-важни съображения от военните. Бих предпочел хората да го видят, вместо да го скрием в някоя военна лаборатория.

Раздразнен, че му се противопоставят, Ланиан настоя на необходимостта от военна тайна.

— Тайна ли? — възкликна Питър. — Ако учените открият някакви конструктивни недостатъци на хидрогите, от кого би се наложило да ги пазим в тайна?

Сега двамата с Естара наблюдаваха от балкона как товарните платформи спускат строшеното бойно кълбо върху площада — сякаш рицар поднасяше отсечената глава на змея на своя крал. Когато първият масивен обгорял отломък се стовари с трясък върху плочите, дори кралските стражи отстъпиха със страхопочитание.

Останалата част от речта на Питър беше изпълнена с категорична увереност.

— Нашите научни екипи ще изследват компонентите на бойното кълбо, за да открият всяка уязвима точка, което ще ни помогне в битката срещу неприятеля.

Един висок рус мъж, инженерният специалист Свендсен, се приближи пръв и докосна корпуса, прокара ръце по грапавата повърхност. Вдигна очи към Двореца на шепота и Питър забеляза, че се усмихва. Избухнаха оглушителни възторжени възгласи.

Базил потупа хронометъра си с пръст и каза тихо:

— Време е да се качите на моста. Спазвайте разписанието.

Кралят и кралицата тръгнаха начело на набързо образувалата се процесия от Двореца на шепота към покрития с плочи площад. Ротата кралски гвардейци взе за почест. Дворцовите тръбачи, които бяха очаквали този момент, отново надуха фанфарите.

Металната конструкция на моста на Кралския канал блестеше от отразените светлини. Централните подпори тънеха в сумрак, но останалите мостови кулички и всички куполи на Двореца на шепота бяха осеяни с потрепващи факли, всяка от които символизираше един от подписалите Ханзейската харта свят.

Преди осем години се бе наложило крал Фредерик да изгаси четири от тези наскоро запалени факли, след като хидрогите бяха унищожили четири луни, които предстоеше да бъдат колонизирани. Сега, въпреки че Пторо беше превърната в пламтящо кълбо, абсолютно необитаемо за хората, Ханзата беше решила да обяви това за морална победа. Макар хората да не можеха да се заселят на Пторо, поне я бяха направили необитаема и за хидрогите.

Сарейн, по-голямата сестра на Естара и официален посланик на Терок на Земята, стоеше сред дипломатическите представители и високопоставените лица. Кралицата й се усмихна и й кимна, след което зае величествена поза до Питър.

Пиротехническите експерти не отделяха очи от екраните в Двореца на шепота. Зрелището беше грандиозно. Питър застана пред извисяващата се колона като древен жрец, който призовава боговете да му изпратят огън.

— На Пторо нанесохме съкрушителен удар на хидрогите, както постъпиха те с нас многократно. — В отговор тълпата нададе възторжени викове. — Като символ на могъществото на Теранския ханзейски съюз този факел ще напомня за постигнатото от нас. Нека този паметен пламък напомня навеки за загиналите воини и цивилни в продължилата осем години принудително натрапена ни война.

Той замахна театрално с ръка, както беше запланувано, и пиротехниците запалиха пламтящото кълбо на върха на една от кулите на моста — то грейна по-ярко от всички останали. Отвориха се още дюзи и ослепителните пламъци върху куличките, шпиловете и куполите на Двореца на шепота се разискриха в яркото сияние на победата.

Тълпата ахна от изумление, избухнаха аплодисменти и възторжени възгласи. Сарейн и Естара се спогледаха многозначително, сякаш спомнили си пораженията, понесени от родината им Терок. Над площада гръмна тържествена музика.

Питър прегърна кралицата и й прошепна:

— Щастлив съм, че най-после мога да направя нещо добро.

След като се наслади достатъчно дълго на опияняващото усещане, той представи председателя и отстъпи назад. Последваха спонтанни аплодисменти. Усмивката на застаналия до Питър председател изглеждаше почти откровена. Повечето хора бяха убедени в официално разпространяваните слухове, че двамата с краля са първи приятели.

Базил изчака тълпата да стихне и заговори:

— С новата си колонизаторска инициатива Ханзата ви предлага изключителни възможности. Кликиската технология ни предостави съкрушително оръжие срещу хидрогите, току-що доказало своята ефективност на Пторо. Сега кликиската мигновена транспортационна система ни гарантира нова технология за заселване на непосещавани светове. За нас това е ново начало — както за Ханзата, така и за всички вас. Замислете се над тази възможност.

Нямаше нужда да се впуска в излишни подробности. Колонизаторската инициатива беше обсъждана надълго и нашироко по новините от момента на откриването на функциониращите кликиски транспортали, но сега за първи път се обявяваше публично като официална програма.

— От името на Теранския ханзейски съюз имам честта да обявя тази забележителна инициатива. Има ли сред вас достатъчно смели и амбициозни граждани, които да се възползват от тази перспектива? Изпитвате ли желание да впрегнете силите си за колонизиране на една безлюдна кликиска планета? Да съберете багажа си и да потеглите със семейството си към един девствен свят? Обмислете това предизвикателство! Бъдете пионери! Ако приемете предизвикателството, Ханзата ще ви предостави безплатно земя, известни услуги и продоволствия и дори ще ви освободи от някои данъчни задължения.

Базил говореше така, сякаш беше застанал пред управителния съвет и правеше подробна презентация. Питър си спомни за всички мотивационни умения, на които го беше обучил председателят, и се запита дали Базил умишлено изтъква ораторските си качества, за да засенчи него, марионетния крал.

Ханзейски специалисти, икономически анализатори и административни програмисти бяха разработили тази програма като съдбоносно важна технология за привличане на свеж капитал и повишаване популярността на Ханзата, която в противен случай беше заплашена от бавна смърт вследствие на причинената от ограничените космически пътувания стагнация.

Базил продължи:

— Хидрогите може и да блокират развитието ни в дадена посока, но ние ще тръгнем в друга. Ще се възползват ли някои от вас от тази възможност? Нима бихте я пренебрегнали? Пълни подробности ще намерите в местните информационни агенции.

Докато аплодисментите гърмяха, Питър погледна председателя малко раздразнено и каза достатъчно тихо, за да не се чуе по високоговорителите:

— Базил, ако ти доставя чак такова удоволствие да стоиш под светлините на прожекторите, аз ще остана без работа.

Без да сваля от лицето си престорената си усмивка, Базил отвърна:

— Постарай се да не ми даваш повод за това и всичко ще е наред.