Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (85)

83.
Сарейн

Полетът от Земята до Терок не беше продължителен, но поради нежеланието й да се завърне у дома, на Сарейн й се стори безкраен. Чувстваше се като жена, която отива на посещение на много любим човек в болницата. Беше принудена да го направи поради лични и политически причини, но със сърцето си предпочиташе да запази Терок в спомените си такъв, какъвто беше преди, без да вижда разрухата със собствените си очи.

Но Базил остана непреклонен.

— Помисли за предимствата, които би могла да осигуриш на Ханзата отвътре, като новата майка на Терок. Да привлечем терокците и да принудим измамните скитници да спазват правилата ще е велика победа за човешката раса.

Но тя не можеше ей така да пристигне и да поиска да стане майка на Терок, макар да имаше сили да осъществи промени, големи промени, които щяха да са от полза както за нейния свят, така и за Ханзата. Терокците познаваха и обичаха своите водачи, а Сарейн беше отсъствала твърде дълго. Дори когато все още живееше на Терок, тя не се радваше на особено голямо уважение. Не отделяше много време на зелените жреци и не изпитваше кой знае какво влечение към световната гора. Всеки би я сметнал за пионка на Ханзата. Смущаваха я и намеренията на Базил за безболезнено премахване на отдавна установената независимост на Терок. Даваше си все по-ясна сметка, че властта му над нея е много по-силна, отколкото нейното влияние върху него. Колкото и да й беше трудно да си признае, тя беше достатъчно влюбена в него, за да не иска да го напусне.

Капитанът се обади от пилотската кабина:

— Ако се приближите, посланик, можете да видите Терок върху предното наблюдателно табло.

— Веднага идвам.

Всъщност нямаше никакво желание да види Терок, но влезе в командната кабина на дипломатическия кораб и огледа забулената от облаци планета, където се беше родила. Проследи очертанията на континентите. Колкото и да беше странно, познаваше географията на Земята по-добре от тази на Терок. Как би могла да управлява тази планета? Щеше да си е направо шарлатанство.

Терокският ландшафт представляваше проснал се килим от зеленина, прорязан от огромни водни пространства, но сега забеляза в килима безброй тъмни петна. По-добре беше, че Естара не тръгна с нея…

Макар напоследък двете да бяха преживели немалко тежки моменти, Сарейн отделяше твърде малко време за сестра си. Сега този пропуски се стори болезнен. Беше съсредоточила цялото си внимание върху собствената си политическа активност и задължения, а и кралицата разполагаше със своето обкръжение от помощници и съветници, както и с искрената обич на крал Питър. Но това не беше основателно извинение. Трябваше да си останат приятелки, съюзници… сестри.

Преди Сарейн да отлети за Терок, двете се разходиха в папратовата градина на Двореца на шепота. Крачеха покрай яркозелените разперени като ветрила растения под ослепителната слънчева светлина и разговаряха за детството си, което беше толкова простичко, жизнерадостно, невинно…

Сарейн изпитваше и някаква смътна тревога, че оставя Естара и крал Питър сами и беззащитни. Опитваше се да убеди сама себе си, че организираният от Базил опит за покушение е бил само блъф от негова страна, за да постави Питър на мястото му, но не можеше да е съвсем сигурна.

В един момент Естара спря до една от засадените в саксии малки фиданки и промълви замислено:

— Завиждам ти. Много съм привързана към Терок.

Сарейн погали с пръст мекото дантелено листо на една папрат.

— Понякога ми се струва, че би било по-лесно, ако си разменим местата. Ти да се върнеш у дома, както ти се иска, а аз да остана на Земята.

Кралицата се разсмя изненадано.

— Може да си ми сестра, Сарейн, но няма да ти отстъпя съпруга си. Аз наистина обичам Питър.

— Да, знам. Болезнено очевидно е.

Дълго останаха загледани във фиданката, напомнила им за огромната изпепелена гора. Самата Естара беше донесла дръвчето като подарък на председателя, когато пристигна на Земята, и Натон често го ползваше за комуникация.

Сарейн обгърна с ръка раменете на сестра си.

— По ирония на съдбата всяка от нас двете е по-подходяща за отговорностите на другата. Наистина ли искаш да се върнеш на Терок дори сега, когато цялата планета е изгорена и опустошена?

— Тъкмо сега я обичам най-силно.

Сарейн дръпна закачливо една от грижливо сплетените плитки на Естара, както обичаше да прави, когато бяха момиченца. Кралските гвардейци, които ги следяха неотлъчно, сигурно се ужасиха от подобно неуважително отношение от страна на посланика, но Сарейн не я беше грижа.

— Ела с мен, Естара. Да ми помогнеш да си приготвя багажа.

Капитанът стабилизира орбитата, подготви траекторията за спускане и изсумтя:

— Забелязвам долу съществена разлика. Твърде оживен трафик във въздуха, в околното пространство и на повърхността. Мислех, че терокците не пътуват кой знае колко в космоса.

Сарейн се намръщи.

— Точно така.

Един терокски оператор се обади обезпокоено по връзката:

— Всъщност вече не разполагаме с космодрум. Използваме едно разчистено място, но пък вашият кораб не е много голям.

— Не е — измърмори капитанът. Върху тези разчиствания в гората бяха кацали цели крайцери. — Ще се справя.

Сарейн се подготви за всичко, което й предстоеше да изпита. Дипломатическият кораб се гмурна през облачния саван и тя забеляза, че някога плътният покров на световната гора сега е разпокъсан и изпепелен. Някои световни дървета се извисяваха все така исполински, но тя не можеше да повярва на очите си, докато гледаше почернелите кръпки, покрити със струпани отломки.

Десетки малки кораби и тежки повдигачи кръстосваха гората и правеха всичко възможно за възстановяването й. Сарейн с изумление оглеждаше огромните струпани камари рухнали дървета, земекопните машини, които издигаха подпорни стени и защитни насипи и разстилаха проблясващи почвозадържащи мрежи на местата на естествения ландшафт. Защо Базил ней беше казал, че на Терок са изпратени помощни инженерни екипи на ЗВС?

Но щом се вгледа по-внимателно, разбра, че дейностите не са организирани в съответствие с изискванията на земните военни. ЗВС действаха някак си по-праволинейно и целенасочено. За разлика от тях, разгърнатите под нея дейности бяха енергични и независими една от друга, въпреки че всеки екип очевидно спазваше някакъв приблизителен план.

Тежки повдигачи пренасяха гигантски стволове до един масивен товарен кораб, изподраскан и очукан от десетки години тежък труд. Като че ли беше проектиран за астероиден рудовлекач, но сега го товареха с рухнали световни дървета, които щеше да отнесе… в космоса!

Дипломатическият кораб се спускаше и Сарейн започна да различава отделни хора, които се движеха по повърхността. Полазиха я тръпки.

— Това са скитници!

— На такива приличат, посланик — отговори капитанът.

Обзе я яростно негодувание. Даваше си сметка как би реагирал Базил.

— Е, след като вече не търгуват с Ханзата, разполагат с предостатъчно свободно време. Докато моята планета ближе замаяна раните си, те са се промъкнали да използват ресурсите ни.

Беше слушала много от публичните и закрити изказвания на председателя. Беше изчела тенденциозно преиначените съобщения на ханзейските медии, които представяха клановете като егоистични, непредвидими и своеволни. Като посланик беше принудена да се съгласява с Базил и открито да подкрепя изявленията му. Скитниците наистина бяха удобни и лесни за манипулация мишени.

— Защо отмъкват целия този дървен материал?

Капитанът я погледна спокойно.

— Може би са пристигнали да предложат помощ, посланик. Не виждам кой знае колко помагачи от ЗВС долу.

— Скитници да предлагат помощта си без никакви задни намерения? Не е за вярване.

А ако скитниците наистина се бяха притекли на помощ на Терок, защо Натон или някой друг от зелените жреци не беше информирал Ханзата за случващото се тук? Това със сигурност беше наложително!

Нямаше представа каква игра разиграват клановете, нито каква цел се опитва да постигне говорителката Перони с необоснованите си обвинения за пиратските действия на ЗВС. Беше убедена, че по някакъв начин е успяла да заблуди Рейналд и да го оплете в замислите си за женитба. Добре поне, че брат й беше починал преди официалната сватба.

Капитанът приземи дипломатическия кораб върху разчистената опожарена площадка. Сарейн изпита остра болка, като си спомни прекрасната просторна ливада с цветя и пъстри кондорови мухи. Сега на мястото й се беше проснала опустошена, изравнена от тромавите машини черна пръст. Ноздрите й потрепнаха.

Щом люкът се отвори, усети миризмата на лютив пушек, прах и сажди — доказателства за смъртно ранената гора. Сбърчи нос от острата воня, а после видя родителите си и сестра си Сели — бързаха към нея.

Сарейн се усмихна механично, на което се беше научила от многогодишната си служба под опекунството на Базил Венцеслас. Но не изпитваше никаква радост от пристигането си. По-скоро я болеше, че се среща със семейството си сред цялата тази трагедия.

В спомените й се мержелееха огромните пространства със световни дървета със златиста кора и тучна дива растителност. Сега виждаше около себе си само черни скелети, отъпкана кал и кръстосващите се коловози от тежките машини на скитниците, осакатили дори онова, което беше оцеляло от гората. Отново я връхлетяха съмненията дали да стане следващата майка на Терок. Тук вече не беше останало кой знае какво за управляване.