Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (19)

17.
Магът-император

Джора’х седеше в личната си зала за съзерцание и гледаше кървавочервените гладки кристални стени. Седмина мъника настървено сресваха златистата му коса, изпъваха потрепващите кичури и ги мажеха с масло, за да ги сплетат на плитка. Плитката все още беше само скромен кичур, достигащ до раменете му, но с годините щеше да се удебели и да порасне като въже, каквато беше на предишния маг-император.

Огромният му баща никога не напускаше какавидения трон, но Джора’х имаше усещането, че в него е като в клетка, която го изолира и ограничава възможността му да ръководи своя народ. Традицията изискваше да издава декретите си и да управлява, без никога да докосва пода с крак, но това ограничение му се струваше нелепо за един вожд.

Като престолонаследник винаги беше осъзнавал, че такава е съдбата му. За съжаление не беше оценявал свободата и възможностите си, не беше забелязвал живота, докато не беше станало прекалено късно.

В момента в цялата администрация и в Слънчевия флот протичаха промените, свързани с прехвърлянето на властта. Джора’х трябваше да назначава синовете си на новите им постове, да издава укази и прокламации, да убеди илдирийците, че връзката му с Извора на светлината е истинна и че тизмът му е непоколебим.

Как би могъл да отиде на Добро при Нира, за да я освободи заедно с останалите човешки пленници, след като беше затрупан с толкова много неотложни проблеми и задължения? Надяваше се, че съвсем скоро ще му се удаде възможност да отлети за Добро… при Нира. Беше го чакала толкова години… и сигурно си мислеше, че я е изоставил…

Но над всичко трябваше да е маг-император.

Синът му Тор’х изблъска телохранителите пред вратата и нахлу въпреки заповедта на Джора’х децата му да го изчакат отвън.

— Татко, твоите нови губернатори се събраха и те очакват.

Джора’х погледна престолонаследника и овладя недоволството си. Не му убягна лъскавият блясък в сапфирените очи на младия мъж. В тизмените възприятия на мага-император Тор’х се мержелееше като мътно петно без ясни контури.

— Може би ако вземаш по-малко шайинг, Тор’х, ще ми е по-лесно да вземам решения и да издавам наредби.

Синът му дори не благоволи да се покаже засегнат от забележката.

— Шайингът ми помага да се съсредоточавам и ме зарежда с енергия, за да изпълнявам важните си задължения. В момента се нуждая в максимална степен от върховата си форма.

Широко разпространеният наркотик от Хирилка беше труден за намиране, след като хидрогите бяха опустошили колонията, но Тор’х все още разполагаше със запаси и магът-император изпитваше страхове, че пристрастеността му става все по-неизлечима.

Раздразнен от непослушанието и липсата на разбиране от страна на сина си, Джора’х стисна ръце под гънките на мекия плат в какавидения трон. Престолонаследникът беше още съвсем млад и необучен. Прекараните на Хирилка години го бяха направили прекалено мекушав, макар че навремето Джора’х се надяваше прекараното там време да му се отрази положително. Сега си зададе въпроса дали не бе трябвало да прояви по-голяма твърдост по отношение на своя първороден син, за да го подготви по-добре за престолонаследник. Надяваше се Тор’х да порасне и да осъзнае мястото и задълженията си. В края на краищата и предишният маг-император беше започнал да подготвя Джора’х едва през последните месеци на живота си.

— Върви да доведеш и останалите ми синове — нареди Джора’х. — Не искам да отлагам повече.

Нетърпелив срещата да приключи по-скоро, престолонаследникът се обърна, излезе от залата за съзерцание и се върна почти веднага, придружен от двамата си най-близки братя Даро’х и Пери’х. Сега Пери’х щеше да стане губернатор на Хирилка, независимо че Тор’х беше прекарал там повече време.

„Никой не получава тъкмо онова, което иска… дори ако е син на мага-император“.

Без да бъде поканена, зад тримата млади мъже влезе най-голямата дъщеря на мага-император Язра’х. Беше слаба и мускулеста, самоуверена и решителна. Бакърената й на цвят коса се полюшваше около главата й като грива, дълга и пищна в сравнение с прическите на младежите, тъй като всички илдирийски мъже бяха отрязали косите си в знак на траур за бившия маг-император.

Тор’х изгледа сестра си презрително.

— Мястото ти не е тук, Язра’х.

Повечето потомци на мага-император бяха от мъжки пол. От безчетните му деца от всички категории само една шепа бяха дъщери. Между които и тази от Нира…

Въпреки че не беше поканил Язра’х на срещата, Джора’х реши, че трябва да даде урок на престолонаследника заради надутото му поведение.

— Магът-император взема тези решения, Тор’х — отсече категорично той. — Особено в своята зала за размисъл и съзерцание.

Язра’х погледна предизвикателно с ясните си очи най-големия си брат. Магът-император изобщо не се съмняваше, че тя може да победи в директна схватка всеки от синовете му, и добави по-меко:

— Извиках само първите кандидат-губернатори, Язра’х.

Тя повдигна нехайно рамене и погледна пренебрежително престолонаследника.

— Телохранителите ти май не си вършат много добре работата, като допускат да влязат неканени гости. Дойдох само да предложа услугите си, ако имаш нужда от тях.

— Ще го имам предвид. Може би се налага да скастря малко пазачите, а теб можем да използваме за домашна защита.

Язра’х се поклони и лицето й грейна.

— За мен ще е чест да служа по всеки начин, който предпочете баща ми.

И излезе. Телохранителите до вратата я изгледаха кръвнишки.

Джора’х огледа младите си губернатори.

— През предстоящите няколко часа ще разговарям с всички свои синове от благородническо потекло и ще ви отпратя, за да се заемете с новите си задължения веднага щом организирам ескорти на Слънчевия флот. По време на петгодишния преходен период всеки от вас ще бъде обучаван от един от моите братя. Само ти, Пери’х, ще се наложи да вършиш работата си сам.

Младият мъж сведе унило глава. Пострадалият му чичо Руса’х продължаваше да лежи в болницата на Призматичния палат и по всичко изглеждаше, че положението му е безнадеждно. Пери’х трябваше да стане губернатор на Хирилка, без да разчита на попечител, но той беше интелигентен и беше доказал готовността си да търси съвети и подкрепа и Джора’х беше убеден, че ще се справи чудесно.

Прехвърлянето на властта от стария на новия губернатор винаги се беше извършвало постепенно и гладко. Много от братята на Джора’х се справяха отлично със задълженията си, но тъй като тизмената връзка между баща и син беше по-силна, децата на мага-император по традиция поемаха управлението на отломъчните илдирийски колонии, за да може той да ги наблюдава по-добре със съзнанието си.

На кандидат-губернаторите им предстоеше да изучат конкретните нужди и особености на всяко отломъчно селище. Посредством тизма Джора’х усещаше предаността на синовете си и знаеше, че осъзнават отговорността си. Въпреки че внезапната смърт на мага-император Сайрок’х бе разтърсила до основи цялата Илдирийската империя, тя щеше да съхрани могъществото си както винаги досега. След като синовете на Джора’х стигнеха на определените за тях светове, всичко щеше да си дойде на мястото.

И тогава той можеше да отиде при Нира.

Скоро след като Джора’х отпрати Тор’х, Даро’х и Пери’х, до слуха му достигна шумотевица от някакво вълнение в коридора отвън. Стреснати от критиката на Язра’х преди малко, телохранителите бяха блокирали вратата и ръмжаха застрашително срещу пристигналия.

— Нося важни новини! — чу се глас отвън.

Джора’х усети през тизма, че е медицински служител, и разбра, че настоятелността му не е безпричинна.

— Пуснете го да влезе.

Лекарят влетя през вратата и викна задъхано:

— Господарю, нося новини за губернатора на Хирилка!

Размахваше възбудено ръце.

— След като прекара толкова дълго в подтизмен сън, вашият брат Руса’х най-после се събуди!