Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (91)

89.
Магът-император Джора’х

Магът-император се завърна от Добро и отново зае мястото си в какавидения трон. Предстоеше му да направи важни промени. Изпрати спешно да повикат дъщеря му Язра’х.

Искаше да разговаря с нея за нещо, което го интересуваше много повече от безкрайната опашка фанатично предани поклонници, които искаха да го лицезрат. Напоследък повечето от тях пристигаха от Хирилка, вероятно с надеждата да започнат да доставят шайинг от пострадалия свят.

Първите за деня ласкатели вече чакаха пред небесно-сферичната зала за аудиенции и Язра’х ги подмина — бързаше да застане пред баща си. Всяко нейно движение излъчваше грациозност, сякаш цялата беше изтъкана от изящество. Трите светлокафяви исикски котки пристъпваха до нея със съвършено синхронизирани движения. Илдирийските благородници отстъпваха от пътя й, уплашени от злобните хищници.

Магът-император се понадигна върху трона си и се усмихна.

— Винаги ли трябва да водиш тези животни със себе си? Плашиш поданиците ми.

Язра’х се ухили презрително.

— Нима нося отговорност за глупавия им страх, господарю? Държа котките си под контрол.

Спря на най-горното стъпало и исикските котки клекнаха, по една от двете й страни, а третата отзад, обърната с гръб към нея. Напомнящите пантери зверове можеха да тичат бързо, да нападат светкавично и да убиват мигновено.

Джора’х се усмихна отстъпчиво.

— Въпреки всички струпали се на главата ми проблеми, Язра’х, достатъчно ми е само да те погледна, за да се уверя, че нашата раса има силата да се изправи срещу всеки противник. Изпитвам истинско съжаление към всеки, който би дръзнал да тръгне срещу теб.

Тя прие похвалата сдържано, без да покаже, че е поласкана. Повечето придворни дами бяха красиви разглезени куртизанки, чиято безупречно гладка кожа лъщеше от лосиони и фотоактивни мехлеми. Украсяваха бръснатите си черепи и вратовете и раменете си с извивки от променливи багри като ивиците на хамелеон. Лилоа’х, първата любовница на Джора’х, беше тъкмо такава.

Язра’х нямаше нищо общо с нея. Беше оставила бронзовата си коса да израсне свободно като нестригана грива. Тъмносивите й очи блестяха ослепително. Въпреки че винаги беше имала възможността да се движи сред благороднички, предпочиташе упражненията с войници — тренираше рефлексите си, развиваше уменията си, поддържаше тялото си жилаво и силно. Заниманията й биха станали причина всяка друга придворна дама да бъде отлъчена, но на дъщерята на мага-император бяха позволени всякакви волности.

Джора’х знаеше, че дъщеря му изкусно владее всякакво оръжие, макар физически да не беше силна като войник. Беше имала много любовници, до един пазачи и войници, тъй като не проявяваше никакъв интерес към благородните изнежени чиновници или прекалено вглъбените свещеници-философи. Когато веднъж Джора’х й зададе въпрос по този повод, тя отговори:

— Страхувам се да не ги счупя, татко.

Сега тя отметна дългата си коса и го погледна в очите.

— За мен винаги е чест, когато ме повикаш. С какво мога да ти услужа, татко?

Беше му приятно, когато се отнасят открито с него. Тълпата поклонници от Хирилка продължаваше да чака отвън, а придворните започнаха да се оттеглят един по един, като попоглеждаха уплашено исикските котки.

Магът-император се приведе от отрупания с възглавнички трон.

— Исках да разбера твоето мнение, Язра’х, за настоящата роля на жените в илдирийското общество. Предполагам, че имаш… по-различни представи от тези, които споделят повечето илдирийци.

— Естествено, че са по-различни. Жените в някои по-низши категории като работници, прислуга и войници са третирани като равноправни и се трудят наравно с мъжете. Но погледни по-висшите категории на благородниците, чиновниците и придворните. — Тя махна презрително с ръка към залата. — Какво правят жените в тях? Те са просто… украшения — и се гордеят с това. Щом са толкова знатни и интелигентни, вероятно би трябвало да допринасят повече за нашето общество.

Джора’х се усмихна; даваше си сметка, че повечето илдирийци биха се ужасили от думите й.

— А какво ще кажеш за себе си, Язра’х? Убедена ли си, че можеш да дадеш своя принос?

— Вече го правя и се надявам да продължа да го правя.

— В такъв случай да започнем с теб. Империята ни е в беда. Чрез тизма усещам, че много неща не са наред. Дори тук, в Призматичния палат, някои смятат, че трябва да проявявам по-голяма бдителност. Склонен съм да се вслушам в този съвет, въпреки че не мога да допусна, че собственият ми народ ще тръгне срещу мен.

— Според онова, което съм чела в Сагата — възрази Язра’х, — в нашата история са се случвали твърде много недопустими събития.

Джора’х се настани по-дълбоко в какавидения трон, удовлетворен да чуе, че тя сама е чела Сагата, а не само е слушала преработените от паметителите подбрани откъси.

— Язра’х, твърде много пазачи имат задължението да се грижат за моята безопасност, но моят баща беше избрал Брон’н за свой специален личен телохранител. Брон’н носеше абсолютна отговорност за безопасността на мага-император. Все още не съм обявил кой ще ми служи като такъв.

Язра’х го погледна укорително.

— Не бива да отлагаш. Мога да предложа своя съвет. Познавам много от пазачите и мога да ти кажа кои са най-преданите, кои са най-силни и кои биха ти служили най-добре.

Джора’х махна с ръка.

— Те не ме интересуват. Вече съм взел решение.

Тя не се засегна, че не го е обсъдил с нея.

— Избрах теб, Язра’х. Искам ти да си моят личен телохранител.

Топазените й очи грейнаха от радост и недоверие.

— Но, татко… има по-обучени бойци.

— Виждал съм те да тренираш, Язра’х. Знам, че съвършено владееш оръжията. Твоите исикски котки изпълняват всяка твоя команда. — Той се усмихна. — А освен това една дъщеря не би ли направила всичко, за да защити своя баща? Тизмът ми показва, че твоята преданост е безпределна.

Язра’х не възрази. И двамата отлично си даваха сметка за очевидните неудобства, които щяха да възникнат от решението му. Изборът на жена за личен телохранител на мага-император — а потеклото й дори не беше от категорията на воините, а от това на благородниците — щеше да предизвика разпалени спорове и недоумение. Това беше очевидно от израженията на присъстващите в залата благородници, които гледаха втрещено Джора’х, ужасени от дръзкото нарушаване на традициите: разходките му върху собствените му два крака из палата; напускането на Илдира, за да посети Добро; сядането в какавидения трон само когато това му беше удобно; а сега и изборът на собствената му дъщеря за пост, който от памтивека беше запазен за представител на друга категория.

Язра’х направи едва забележим жест и трите исикски котки се изправиха на крака, златистата козина над потрепващите им мускули сякаш заприпуква от електрически искри. И трите застанаха с лице към мага-император.

— За мен е чест да ти служа, господарю. Никога няма да те предам и ще те защитавам до последния си дъх. Ще направя така, че да се гордееш с мен.

— Знам. Затова те избрах.