Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за седемте слънца (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Horizon Storms, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 33 гласа)

Информация

Сканиране
Mandor (2010)
Разпознаване и корекция
Ti6anko (2010)

Издание:

Кевин Дж. Андерсън. Буреносни хоризонти

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов

ИК „Бард“, София, 2005

ISBN 954–585–605-Х

История

  1. — Добавяне

34.
Магът-император Джора’х

Сега, когато вече знаеше, че Нира е мъртва, дните се нижеха едва-едва. Но все още му предстоеше да спои своето управление и всички свои поданици в тизма. Да изгради и гарантира бъдещето им.

Новият командващ Слънчевия флот влезе в залата за съзерцание и притисна ръце до сърцето си за традиционния поздрав в знак на почит и преданост.

— Викали сте ме, господарю.

Джора’х изпита странно усещане, като чу синът му да се обръща към него с официалната титла, но отвърна любезно.

— Да, адар Зан’нх. Избрах първата ти задача като командващ на Слънчевия флот.

Усмихна се, докато наблюдаваше младия мъж, и осъзна, че вече не са и никога повече няма да са само баща и син.

Беше изключителна рядкост първородният син на престолонаследника да е от смесено потекло, какъвто беше Зан’нх. Това беше случайност. Преди много време баща му — знаеше, че първородният син от чисто потекло на Джора’х ще е следващият престолонаследник — беше направил многобройни проверки и се бе консултирал със свещеници-философи, за да определи най-подходящата му партньорка. Бяха проучени кръвни линии, бяха проследени родословни дървета — и най-накрая му представиха подходящата девойка като свършен факт.

Казваше се Лилоах, стройна, грациозна и кротка. Когато се съблече в частните му покои, Джора’х видя, че гладката й кожа е покрита със заплетени рисунки и тайнствени знаци от менящи цветовете си нишки. Беше очарован от нея.

Лилоа’х зачена още първия път и медицинските служители следяха отблизо бременността й, докато Джора’х правеше други деца. Втората му партньорка беше от военно потекло, мускулеста и силна — пълен контраст в сравнение с възпитаната и кротка Лилоа’х. Тя също забременя. От подобна комбинация между благородник и потомка на военен обикновено се раждаше момче с изключителни качества за офицер. Именно тя беше майката на Зан’нх.

Джора’х продължи да се среща с нови любовници. Надяваше се отново да види Лилоа’х, дори имаше глупостта да се надява да станат близки, но старият маг-император му отвори очите, че това е невъзможно.

През последните месеци от бременността си Лилоа’х падна ужасно по един от наклонените коридори в Призматичния палат и загуби детето. От мъка изпадна в умопомрачение, че не е успяла да изпълни задължението си да роди сина, предопределен да стане маг-император. Не позволиха на Джора’х да я види пак, но той беше сигурен, че магът-император й е осигурил охолен живот.

Така по случайност Зан’нх стана първородния му син, а Тор’х — първото му дете от благородно потекло, заченато от партньорка, която не беше избрана с чак толкова големи грижи — се оказа престолонаследник. Зан’нх беше образец на илдириец — съвсем различен от разсеяния самовлюбен Тор’х, който вече беше заминал с Пери’х и Руса’х за Хирилка. Джора’х въздъхна.

— Не съм сигурен дали престолонаследникът е готов за предназначението си, но в твоите способности съм напълно уверен.

Зан’нх продължаваше да стои мирно, без да изрече дори една неодобрителна дума по отношение на брат си. За един адар за всеки въпрос можеше да се намери категоричен отговор. Чрез ясните нишки на тизма Джора’х виждаше ярката светлина на предаността, която излъчваше синът му.

— Сигурен съм, че Тор’х ще изпълни задълженията си. Той е илдириец и не би могъл да постъпи другояче.

Не съвсем убеден, Джора’х се усмихна с известна горчивина.

— Да, не би могъл да постъпи другояче… Когато бях малък, и аз бях неподготвен като него.

Обикновено сериозният Зан’нх се усмихна като малко момче.

— Отлично знам какво е да се чувстваш така.

Магът-император продължи официално:

— Адар Кори’нх много се гордееше с теб, аз също се гордея. Имаш значителен опит в бойни игри, учебни маневри и разузнавателни експедиции. Нямаш нужда от повече упражнения и можеш да се заемеш с конкретната си работа.

Зан’нх сведе глава.

— Благодаря, господарю. Бих предпочел да насоча вниманието си към истинските ни проблеми, вместо да се занимавам с церемонии. Каква задача сте ми определили?

— Искам да гарантираш придобивките, които адар Кори’нх извоюва в последното си сражение.

Джора’х се размърда в огромния какавиден трон, за да се настани по-удобно. Беше доволен, че е отпратил мъниците — само щяха да щъкат наоколо и да го тормозят.

— Трябва да се възползваме от обстоятелството, че неприятелят е напуснал Кронха 3. Вземи необходимите ти миннодобивници, с които разполагаме на Илдира, за да изградиш отломъчна колония, събери оборудването, което ти е нужно, и създай там още един небесен добивен комплекс. Организирай производството на екти, за да попълним намаляващите ни запаси.

Зан’нх се поклони.

— Ще направя всичко по силите си, господарю.