Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (21)

19.
Базил Венцеслас

Новината за Пторо щеше да бъде обявена официално чак на следващия ден, но Базил вече беше получил докладите на зелените жреци от бойната група. Тук на Земята той трябваше да се погрижи постижението да окаже възможно най-голямо въздействие. Председателят не беше в състояние да го направи сам, а никак не искаше да се покаже слаб, особено пред своя бъдещ наследник.

През последната година той целенасочено подготвяше Елдред Каин за свой заместник и пряк наследник. Каин беше пристигнал в пирамидалния административен център на Ханзата малко преди кризата с хидрогите, но Базил никога не беше контактувал с него извън работно време. Въпреки че не проявяваше никакво желание да установява приятелски отношения със заместника си, Базил искаше да се запознае по-подробно с личния живот на Каин. Неговите подчинени нямаха право на никакви тайни от него.

Въпреки късния час, вместо да извика заместника си в своята резиденция, Базил предпочете да се срещне с Каин на негова територия. Както винаги председателят беше облечен безупречно, сякаш му предстоеше да се изправи пред общо събрание на управителния съвет на Ханзата. За Базил не съществуваше извънработно време.

Бледият му заместник го посрещна на вратата, облечен в удобна риба от гладка материя. Трийсет и осем годишният Елдер Каин беше слаб и нисък и нямаше никакво окосмяване, което подсказваше, че или педантично отстранява космите си, или страда от някакво причиняващо обезкосмяване заболяване.

Без да показва по никакъв начин, че е изненадан от посещението, Каин покани Базил да влезе.

— Добре дошъл в дома ми, господин председателю. Да съчетаем ли разговора с вечеря, която бих могъл да поръчам, или само напитки?

— Предпочитам да не употребявам алкохол по време на делови разговор.

Каин отвърна с вбесяващо любезната си усмивка:

— Винаги държа малък запас кардамоново кафе, господин председателю, в случай че решите да ме посетите.

Докато резиденцията на Базил имаше широки прозорци, които гледаха отвисоко към отнемащия дъха хоризонт, Каин предпочиташе интериор без никакви прозорци. Базил дори беше чувал клюки, че странният му заместник е вампир. Запитан за необичайни си вкус, Каин беше обяснил загадъчно:

— Вътрешните стаи разполагат с повече пространство за стени.

Щом пристъпи в покоите му, Базил си изясни причината. По стените бяха закачени произведения на изкуството, от миниатюрни скици до огромни платна: портрети на потомствени благородници, две почти идентични изображения на разпятието, сюжети от гръкоримската митология, миниатюри със средновековни сюжети. Всяка творба беше осветена с вкус с перфектно насочено меко осветление и пред нея на най-доброто за съзерцание разстояние беше поставена едноместна пейка.

— Познавате ли творчеството на Веласкес, господин председателю? Това са оригинали от седемнайсети век. Безценни.

— Никога не съм проявявал особен интерес към историята на изкуството.

Заместникът заговори с изненадващо въодушевление:

— Майстор на реализма и заблудата, Веласкес притежавал злъчно чувство за сатира и подмятал изискани, но язвителни обиди на блудкавите благородници, които ненавиждал. Те така й не се усещали.

Години наред Каин беше харчил значителна част от солидните си приходи за скици и рисунки на Веласкес, много от които бяха от Прадо в Мадрид.

— Мога да ги съзерцавам с часове. Никога не ми доскучава да се любувам на композицията, на цветовете.

Базил харесваше качествени творби, но никога не беше отделял повече от броени мигове, за да хвърли поглед на някое платно.

— Любопитно, господин Каин, но не за това съм дошъл тук тази вечер. — Той пристъпи в стаята. — След като на Пторо нещата се развиха великолепно, възнамерявам да разпоредя употребата на още един кликиски факел. А може и няколко.

Не искаше да изглежда слаб или нерешителен, но имаше нужда от подкрепа, от стабилен съюзник, а и вече беше обсъдил идеята си със Сарейн… така че не идваше при заместника си да моли. Досега беше установил, че той е по-скоро лоялен, отколкото обратното.

Каин приседна на ръба на една от единичните пейки, посочи съседната на Базил и свъси лишеното си от вежди чело.

— О, и сте загрижен, че това би могло да предизвика унищожителен ответен удар, вместо да ги принуди да направят отстъпки.

Базил не си призна, че търси подкрепа. Изчакваше.

Каин продължи:

— Според първоначалните доклади акцията на Пторо е осъществена успешно, но би могла да завърши и с истински разгром. А е прекалено рано, за да сме сигурни, че няма да последват репресивни мерки от страна на хидрогите.

— Дори да е така — възрази Базил, — хидрогите вече знаят, че сме в състояние да нанесем удар срещу тях.

— А ако фероуите не се бяха притекли на помощ? Те, изглежда, са противници на хидрогите, но не сме наясно с мотивите им, а и досега не сме успели да ги открием и да установим връзка с тях.

Базил изпука пръсти.

— Не мислиш ли, че би трябвало да издаваме ултиматум преди взривяването на всеки следващ кликиски факел? С който да настояваме хидрогите да отменят ограниченията и да прекратят нападенията си срещу нас. Ако го отхвърлят или не отговорят, взривяваме поредния факел, а после следващия. Има исторически прецедент: по този начин през Втората световна война президент Труман е използвал атомно оръжие, за да се справи с японците.

— Неподходяща аналогия, господин председателю. — На собствена територия заместникът не се притесняваше да се противопостави на Базил. — Президент Труман е командвал една от най-могъщите армии, а Съединените щати вече са били сила, с която всеки е бил принуден да се съобразява. В настоящия конфликт обаче ние сме относително беззащитни в сравнение с противника. Няма съмнение, че хидрогите биха могли да ни затрият, когато си пожелаят. Нашите заплахи са равносилни, да речем, на тези от страна на Люксембург по време на Втората световна война. Да, можем да разпространяваме предупреждения и официални заплахи, че ще унищожим хидрогите, ако не отстъпят. Но ако предприемат тотално нападение срещу нас? Не бихме могли да се противопоставим, както е очевидно от събитията на Буунов брод, Гарванов пристан и Терок.

— Вероятността да продължат да нападат наши колонии си остава актуална, Елдред, независимо дали ще използваме кликиския факел, или не.

Каин подпря брадичка върху дланта си.

— Тъкмо възобновихме експлоатирането на небесната мина на Кронха 3 и много би ми се искало да разполагаме с неограничен достъп до повече газови гиганти. За съжаление, когато използваме факела, ние не осигуряваме евентуални източници, а ги унищожаваме. Това не ни помага за добиване на екти.

— Имаш ли друго предложение? — изсумтя Базил.

— Трябва да помисля. Между впрочем, разбрах, че няколко транспортни кораба ще доставят останки от намереното на Терок бойно кълбо. Ще пристигнат ли навреме за предстоящото тържество по повод победата на Пторо?

— Така е запланувано. — Председателят се изправи. — Представянето на отломките ще е допълнителен морален импулс.

— Не много повече от една стъклена витрина, господин председателю.

На лицето на Базил се появи иронична усмивка.

— Не подценявай въздействието на витрините, Елдред. Защо според теб ни е нужен крал?