Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (72)

70.
Зет Келъм

В централния административен комплекс Дел Келъм оглеждаше мониторите, които следяха дейностите в корабостроителниците. Изглеждаше безкрайно доволен от себе си. Зет наблюдаваше кръстосващите в цистерните акули, сигурна, че всеки момент баща й ще се впусне в поредната си лекция или високопарна проповед. Винаги й беше забавно да изслушва многословните излияния по една или друга тема и знаеше, че и този път няма да остане разочарована.

— Спасихме сто двайсет и три бойни компита от корабите на зевесетата. Сто двайсет и три! На всички до едно изтрихме паметта и старото програмиране. След което инсталирахме нови базисни програми, така че в момента са щастливи, че могат да служат на нас. Модулни помощници. — Той поклати голямата си глава. — Ех, ако можехме да накараме и тези трийсет и двама безделници да вършат поне една десета от онова, което биха могли да свършат.

Зет го накара да седне на един стол, за да разтрие напрегнатите мускули на широките му рамене.

— Компитата са програмирани да са бачкатори, татко, а скитниците са възпитани да си сътрудничат и да си вършат работата. Докато тези зевесета са глезени от деца, точно затова са така безпомощни. Дори не знаят как да си сипят кафето и да си облекат дрешките сутрин.

— Значи очаквам твърде много от тях? — изръмжа Келъм. — По дяволите, поне да не бяха толкова неприятни! Непрекъснато се оплакват, че са отегчени… но въпреки това отказват да участват. Ако гравитацията ни не беше толкова ниска, сигурно щяха да получат хемороиди от това седене върху задниците си, без да вършат нищо.

Зет се изкикоти.

— Е, тогава щяха да станат наистина раздразнителни.

Огромната диаграма на стената до рибната цистерна беше изпъстрена с преплетените орбитални трасета на постоянните съоръжения. Светлите точици отбелязваха местоположението на стотици кораби и изкуствени конструкции. Екраните показваха цял микрокосмос от корабостроителни дейности, като се започне от тези на рудните картографи и рудокопачи и се стигне до интериорните дизайнери и декоратори, които доизкусуряваха последните подробности на готовите космически съдове.

Повечето бойни компита бяха препрограмирани най-вече за извършването на най-трудните дейности в корабостроителниците, като пренасянето на богатите на метал отломки по-близо до огромните топилни. Други подробно картографираха гравитационните полета на пръстените и отбелязваха безопасните зони за преносими фабрики и нови стабилни орбити за конструктивни рамки.

— Оставихме част от разузнавателната им програма непокътната, само онова, което би ни било от полза, така че тези бойни компита вършат отлична работа при високорискови проучвания. Четирийсет от тях изпратих в най-плътните концентрации на пръстените, където никога не съм дръзвал да полетя. Прекалено плътни и рисковани са. Със светкавичните си реакции това са най-съвършените пилоти, на които съм попадал — дори на нашите овехтели тромави загребвачи.

— Не са по-добри от мен, татко.

— Не бих искал да пробваш, сладурано. Остави на компитата необмислените рискове. А и ако се повредят… е, винаги можем да използваме компонентите им за отпадъци.

Келъм увеличи един сегмент от изображението и пунктираните точици заприличаха на рояк комари.

— Близо до планетата пластовете са толкова плътни, че досега никой не смееше да се приближи, но пък трябва да са много богати на суровини. Изненадващото е, че очаквах да загубя половината от тях, но те продължават да изпращат сведения. — Потекоха водопади от подредени в колони цифри и символи. — По дяволите, виж всички тези метали! Една шепа бойни компита могат да оставят без работа старите ни рудокопачи.

— Повечето от тях не биха имали нищо против, татко. Оплакват се не по-малко от нашите гости зевесетата.

Съсредоточен в данните, Келъм не я чу. Чукна с пръст по едно абсолютно необичайно показание и възкликна:

— Какво е това, по дяволите?

Зет погледна и каза:

— При всичките сензори, които си инсталирал в разузнавателните загребвачи, как можа да забравиш да поставиш оптически предаватели?

— Та това са компита! Изобщо не ми хрумна, че ще трябва да правят огледи. — Келъм сви рамене и прокара пръст по диаграмата. — Виж тук. Каквото и да е, няма нищо общо с останалите материали.

— Може би още останки от ЗВС — предположи Зет. — Може да са се спуснали по-близо до планетата.

— Но всички сигнатури са погрешни.

Тя вдигна брадичка.

— Цял ден ли смяташ да се взираш в този компютър, или тръгваме да огледаме сами?

Той се ухили.

— Да вървим, по дяволите.

— Но да се разберем предварително: аз пилотирам, татко. Никакви възражения.

Келъм знаеше, че е излишно да упорства.

Зет кръжеше из най-плътния вътрешен пръстен със скорост, от която баща й изпитваше безпокойство. Някои от препрограмираните бойни компита летяха около тях като придружители, като я насочваха в безопасен курс и излъчваха предупреждения за приближаване на опасни струпвания. За да не демонстрира нервността си, баща й… не спираше да бъбри.

— Забелязвам, че прекарваш доста време с онзи млад командир от зевесетата — Фицпатрик.

Тя повдигна рамене, за да прикрие смущението си.

— Тормозя го безмилостно, но пък друго не е възможно. Самата му личност ме провокира да натискам копчетата му, но реакциите му никога не ме разочароват.

— Ами тогава се опитай да натиснеш някое копче, за да свърши някоя работа за разнообразие. Смяташ ли, че вече привикват с живота тук?

Зет изпъшка.

— Изобщо не.

— В такъв случай не знам какво да правя с тях. Време е да се научат да са от полза. Вече са осиновени семейни членове, а не затворници.

Зет в последния момент избегна три стрелнали се метеорита.

— Съмнявам се изобщо някога да почнат да се възприемат по този начин, татко. Засега са най-добри в създаването на главоболия.

— Не е голяма файда. И какво мислиш за този младеж? Той е красив, а на твоята възраст…

— Татко, да си забелязал случайно отломките, през които се промъквам? Остави ме да се съсредоточа, ако обичаш.

— Разбира се.

Той изду многозначително устни, което я вбеси, но тя наистина не го беше прекъснала само за да си намери повод да не отговори. Наистина трябваше да се съсредоточи върху полета.

Компитата-придружители изсвистяха пред нея и във фланг — насочваха я в безопасен курс. Тя дръпна рязко контролния лост наляво и надясно, не смееше дори да примигне. Баща й до нея пребледня и сграбчи ръчките на седалката. Корабите на компитата пострадаха сериозно и по корпусите им зейнаха множество пробойни, но крабът на Зет получи само няколко драскотини и лека пукнатина с формата на звезда върху дебелия преден екран.

Келъм се овладя и погледна показанията на един малък монитор.

— Вече наближихме.

Зет посочи с брадичка.

— Ето там. Блести много по-ярко от останалите скални парчета.

Под отразената от облаците на Оскивъл светлина нещо светеше като ярък диамант сред купчината отломки, които сякаш образуваха плътен защитен слой около него. Компитата-придружители се завъртяха в кръг и се гмурнаха, насочвайки Зет в безопасен курс.

Характерните геометрични контури на предмета бяха не по-малко отличителни от блестящия корпус. Осеяната с остри шипове сфера се носеше самотно в пространството сред плътното минно поле от скалисти отломки.

— Кораб на дроги — прошепна Зет.

Келъм прехапа устна.

— От по-дребните е.

Тя се приближи още повече и подскочи в седалката си от удара на една скала по корпуса на кораба — тътенът отекна като чук върху наковалня. Зет стабилизира кораба и внимателно огледа чуждоземното кълбо.

— Обзалагам се, че е ударено при сражението, татко. Все пак зевесетата са успели да свършат нещо.

— Не отчитам никакви енергийни или жизнени показания… макар че изобщо не ми е ясно как би трябвало да изглеждат, по дяволите! Дръпни се малко и изчакай компитата да се приближат. Да видим как ще реагира.

Придружвачите приближиха малката чуждоземна сфера. Тя не реагира.

— Сигурно отдавна се носи наоколо. Дрогите явно не са забелязали отсъствието му. — Баща й се ухили широко. — Значи си остава за нас.

Докато се изтегляше внимателно от плътния слой от отломки, корабът на Зет се разтърси от още три последователни сблъсъка, пораженията от които щяха да наложат лек ремонт. Келъм даде няколко разпореждания на роботизираните придружвачи.

Препрограмираните бойни компита прикрепиха теглещи греди към мазната повърхност на мъртвия извънземен кораб и бавно го издърпаха от гнездото му от натрошени скални отломъци на по-безопасно място. Няколко метеорита рикошираха в сферата, без да оставят дори следа върху облицовката.

Баща й вече преливаше от идеи.

— Може би ще се окаже най-голямото съкровище в цялото това бойно поле. Представяш ли си, сладурано, нашето собствено корабче-дрог! Скитническите инженери ще могат да открият как тиктака и да приложат някои от технологиите му в нашите съдове.

Газовата планета Оскивъл блестеше пред тях като скептично око, втренчено във всичко, което правеха.

— Щом се върнем в главния комплекс, ще потърся Кото Окая. Ако има човек, който може да разгадае това чудо, това е той.