Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (42)

40.
Базил Венцеслас

Задълженията му в Ханзата му отнемаха по двайсет и четири часа на денонощие, но дори председателят имаше нужда от сън. Понякога.

Базил влезе в уединеното си жилище късно през нощта. Някой беше изключил екранирането и осеялите нощното небе звезди сияеха през прозрачния таван. Забеляза смътния силует до леглото си и си помисли, че Сарейн отново е дошла да го посети. Изпъшка тихичко от досада. Тази нощ искаше да е съвсем сам, за да премисли проблемите, които продължаваха да го връхлитат като изгладнели лешояди.

Но щом включи осветлението, с изумление видя, че го чака Дейвлин Лотце. Високият тъмнокож агент скръсти ръце пред гърдите си.

— Добър вечер, господин председателю.

Базил побесня.

— Какво правиш тук?

— След всичко, което направих за Ханзата, това ли е най-гостоприемното посрещане, което можете да ми предложите?

— Повтарям, господин Лотце: какво правите тук?

— Трябва да се срещна с вас и предположих, че ще е трудно да се вмъкна в претоварената ви програма. И тъй като предпочетохте да не записвате предишните ни разговори, си помислих, че това е най-подходящото място.

Базил намали осветлението на умерено ниво.

— Аха, както винаги всяка стъпка е обмислена предварително. Предполагам, че не би трябвало да се интересувам за дефектите на системата ми за сигурност, благодарение на които сте успели да се промъкнете тук?

— Знаете, че имам добра школовка, господин председателю.

Базил си наля чаша ледена вода. Беше пил предостатъчно кафе, а и беше късно.

— Мислех, че в момента прескачате през транспорталите и изследвате светове.

Отпи глътка вода, без да предложи нещо освежаващо на Лотце.

— Реших, че е прекалено рисковано.

— Прекалено рисковано дори за вас? Твърде любопитно.

— Има два вида риск, господин председателю — възбуждащ и глупашки непремерен. Неведнъж сте се опитвали да ме убедите да не изследвам непроверени координати, за да не изчезна, както се случи с Маргарет Коликос.

— Ако наистина бяхте изчезнали, поне нямаше да се тревожим заради цялата секретна информация в главата ви.

— Не това ви безпокои, господин председателю.

— Всъщност сте прав. И така — защо сте в покоите ми в кратките мигове на относително лично спокойствие?

— Дойдох с цялото необходимо уважение към вас да помоля за една услуга. Вярвам, че години наред съм служил достойно на Ханзата.

Базил повдигна вежди. Лотце никога не бе имал особени нужди или желания.

— И какво искате?

— Искам… да се прибера у дома… или онова, което бях превърнал в свой дом през последните години. На Крена. Там ми харесва.

Интересно. Дейвлин явно беше полагал успешни усилия да не покаже колко много му харесва на Крена и каква сърдечна топлота изпитва към колонистите там. Председателят си помисли, че подобна слабост е твърде необичайна за човек като него.

— Искате… да се оттеглите?

Базил не можеше да схване съвсем ясно намеренията му. Смяташе, че двамата твърде много си приличат в увлечението си по работата и че не изпитват никакъв интерес към странични занимания. „Почивка“ за тях беше непонятен израз.

— Наречете го кратък отдих, ако предпочитате. Не е нужно да е за постоянно.

Базил не можеше да възрази на подобна молба. Лотце със сигурност си беше заслужил почивката, но го обезпокои самият факт, че я иска.

— Седем от зелените жреци се оттеглиха, скитниците прекратиха доставките на екти без никакво обяснение, а сега и вие искате да си ходите. Това ми напомня за побягнали от потъващ кораб плъхове.

Лотце запази хладнокръвно мълчание. Беше изложил искането си и чакаше председателят да се съгласи. Базил отлично си даваше сметка, че е в деликатно положение: ако Ханзата се надяваше отново да се възползва от услугите на агента по културни въпроси, не би могъл да си позволи да му откаже. Дейвлин просто можеше да изчезне. Завинаги.

Без да се съобразява, че има посетител, Базил започна да се съблича, за да си легне.

— Тъй като нямам неотложни поръчки за вас, господин Лотце, предполагам, че Крена е точно толкова подходяща, колкото всяко друго местенце. Ако отседнете там, поне ще знам къде да ви намеря.

Лотце се усмихна загадъчно.

— Така ли?

Базил се навъси.

— Вървете си, преди да съм променил решението си. Предпочитате ли да си тръгнете по същия мистериозен начин, както се появихте, или ще изберете централния изход?

Лотце тръгна към вратата.

— Излишно е да се безпокоите за мен, господин председателю.

— Безпокоя се за всичко… но много по-малко за вас, отколкото за други неща.

Лотце постави ръка върху таблото за активиране на вратата.

— Приемам това като комплимент, господин председателю.

— Приемете го като сбогуване. Засега.

 

 

На следващия ден в главната квартира на Ханзата бе пристигнала необикновена пратка, адресирана лично до председателя и изпратена от говорителката на скитническите кланове.

— Най-после нарушиха мълчанието си. Да разберем за какво става дума.

Базил тръгна към най-близкия изход и пратеническото компи изприпка, за да го последва. Председателят беше дал разпореждане за разгръщането на следващите три кликиски факела и може би неволно беше избрал газов гигант, където скитниците все още имат секретни небесни мини. Това щеше да е неприятна изненада за тях.

В един вътрешен двор близо до източния вход на държавната сграда на Ханзата техници обикаляха наоколо със сканираща апаратура. Чакаха го Елдер Каин и Сарейн, видимо заинтригувани, а така също и Франц Пелидор, русолявият му личен сътрудник.

Пелидор обиколи сандъка и го огледа за възможни клопки.

— Сканирахме го подробно, господин председателю. Не откриваме никакви експлозиви, никакви сигнали за оръжие, никакви биологични или органични материали, освен няколко естествени следи. Изглежда, е някакво устройство.

— Може да е подарък — обади се Сарейн. — Какво биха ни изпратили скитниците? Предложение за мир?

— Малко вероятно — отвърна Каин.

— Искам да разбера игричката, която играят. Това вероятно е само претекст за увеличаване на цените на ектито — отново. — Базил махна на Пелидор. — Отвори го.

Русолявият сътрудник се наведе да отвори сандъка. Базил си спомни пратеника на хидрогите, който бе взривил капсулата си в Двореца на шепота, и потрепна. Но не беше в стила на скитниците да предприемат подобни агресивни действия.

Страничните стени на сандъка се отвориха и се показа старинно устройство.

— Древен холографен проектор — съобщи Пелидор.

Машината заблещука и забуботи, докато загряваше. Базил изпита съжаление, че не е отпратил излишните зяпачи, но вече беше прекалено късно. Сарейн пристъпи съвсем близо до него и се разбъбри какво ли биха могли да искат скитниците, но Базил я прекъсна, съсредоточен върху случващото се.

— Тихо. Искам да чуя какво ще каже.

Във въздуха изникна изображението на Ческа Перони, не по-голямо от кукла. Лицето й беше извърнато така, че насочваше думите си в пространството между Пелидор и техниците. Базил се премести, за да я гледа право в очите и да следи изражението й отблизо.

— „Председателю Венцеслас, говоря от името на всички скитнически кланове. Събрахме се и взехме единодушно решение да предприемем ответни действия в отговор на пиратските акции на ЗВС. Вие и Теранският ханзейски съюз няма да получавате повече доставки от търговци на скитниците. Никакво екти. Никакво продоволствие от какъвто и да било вид“.

Базил стисна юмруци толкова силно, че не чу спонтанните изненадани възклицания зад гърба си.

— Пиратски акции? За какво говори тя, по дяволите?

Говорителката Перони продължи със спокоен и убедителен тон:

— „Нашите кланове рискуват живота си, за да ви снабдяват с космическо гориво, а ни се отплащате с подлост. Отдавна подозираме, че военни кораби на Ханзата плячкосват наши невъоръжени товарни кораби. Но сега открихме неопровержимо доказателство за нападенията на ЗВС. Разполагаме с разрушените останки на скитнически кораб, унищожен безспорно с бойни язери. Откраднали сте товара и сте се опитали да прикриете следите, но вече ни е известно за извършеното“.

Базил стисна юмруци толкова силно, че кокалчетата му побеляха. Скитническата говорителка беше безапелационна, категорична, съвсем спокойна.

— „Във връзка с това, докато Ханзата публично не подведе извършителите на този гнусен акт под отговорност и не се откаже от подобни пиратски акции в бъдеще, търговските отношения между нашите два народа се прекратяват“.

Холограмата угасна.

На Базил му призля. Искаше му се да удуши някого.

— Какви ги говори тя?

Знаеше с каква лекота генерал Ланиан би оправдал подобни действия. Ама че бъркотия!

Сарейн пристъпи към него, но не го докосна — даваше си сметка, че всеки момент може да избухне.

— Тази жена е нахална, самодоволна… страхливка. Не ти дава никаква възможност да отговориш или да преговаряш.

Правеше опит да го подкрепи, да сподели гнева му, но той не се нуждаеше от това.

— Никакви преговори — изсумтя Базил.

Повече от всичко беше разстроен заради провала на плана за убийството, за което да обвини някой скитнически търговец като изкупителна жертва. Това би разрешило и стабилизирало много неща.

Елдер Каин беше хладно съсредоточен.

— Първият въпрос, господин председателю, е дали обвиненията й са основателни.

Базил кимна към опулените техници и се обърна към личния си сътрудник, като пренебрегна въпроса на Каин.

— Господин Пелидор, запишете имената и идентификационните им номера. Искам съдържанието на това послание да се запази в тайна, докато Ханзата не вземе решение за подходящ отговор.

— Не бива да разрешаваме на говорителката Перони да действа според емоциите си — обади се отново Сарейн.

Докато Пелидор се приближаваше към четиримата смутени техници, бледият Каин каза тихо на Базил:

— Не можем да крием всичко това безкрайно дълго, господин председателю. На хората вече им прави впечатление липсата на доставки на екти…

Базил го прекъсна:

— Именно затова, господин Каин, трябва да подкрепим убеждението, че на скитниците не може да се разчита. Клановете никога не са били лоялни партньори на Ханзата дори при подобна криза, от която страда цялото човечество. Постарайте се да докажете способностите си като пропагандатор и медиен експерт. Не е особено трудно да обрисувате скитниците като алчни егоисти. Откакто започна войната с хидрогите, непрекъснато вдигат цените на космическото гориво.

— Това са военни спекуланти — добави Сарейн. Ноздрите й потрепваха.

— Излишно е да се гневите от мое име, посланик. — Тонът на Базил беше премерено официален. — Причината да съм разгневен засяга единствено мен.

Забеляза изписалата се на лицето й обида и заговори с по-мек тон: все пак хрумванията и предложенията й много често бяха изключително полезни.

— Междувременно нека обединим усилията си, за да начертаем ефективна стратегия. Твърде дълго се правим, че не забелязваме самопровъзгласената им независимост. Би трябвало да има политическо средство Ханзата да привлече скитниците и техните активи, да ги върне в лоното на човечеството. Не можем да им позволим да са неконтролируема заплаха. Не и сега, а за предпочитане и никога повече.

Сарейн му се усмихна дискретно.

— Ще съжаляват, че си позволяват да се опълчат срещу нас.