Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (24)

22.
Рлинда Кет

Изправена пред куп благоприятни делови възможности благодарение на новата колонизаторска инициатива, Рлинда Кет отлетя с „Ненаситно любопитство“ към кроткия свят Крена. Беше настъпил моментът да сподели богатството и успеха. Както и задълженията. Тръгна право към най-добрия си бивш пилот и любим екссъпруг Брансън Робъртс.

Преди две години БиБоб бе успял да се изплъзне от тежкото бреме да изпълнява рисковани разузнавателни мисии за ЗВС. Тъй като „оттеглянето“ му беше неофициално, оттогава поддържаше незабележимо съществуване на Крена. Рлинда беше убедена, че по всяка вероятност вече е отегчен до смърт.

При полет обикновено носеше опънати върху яките си бедра черни панталони заради практичността им. Но тъй като й предстоеше среща с БиБоб, сега беше облякла изпъстрен с многоцветни нишки надиплен светловиолетов кафтан — беше си го избрала от първия товар с терокски стоки. Падаше си по ярките цветове и беше убедена, че райето и шарките я правят по-привлекателна.

БиБоб я посрещна с очарователната си, но както винаги неразгадаема усмивка. Дрехите му както обикновено бяха в убити тонове — широки панталони и свободна риза с дълги ръкави, която не беше нито елегантна, нито му стоеше добре. Открай време по никакъв начин не можеше да го убеди да престане да я облича. Рлинда сграбчи мършавата му ръка, поведе го към колониалния му дом и му направи предложение, което беше сигурна, че няма да отхвърли.

— Какво ще кажеш да подкараш отново „Сляпа вяра“?

— Но… нямам нито капка гориво, а и се нуждае от ремонт.

Големите му кръгли очи я гледаха с невинно обожание.

Тя се приведе и целуна голямото му ухо, което го накара да се изчерви.

— Престани да си измисляш проблеми и отговори на въпроса ми.

— Нужно ли е изобщо да питаш? Мразя да съм прикован на земята. Страх ме е, че някоя сутрин ще се събудя с прораснали в земята корени. Дай ми метални стени и прекрасния рециклиран въздух вместо миризмата на дъжд и торове, стига да не ми се налага да играя на гоненица с бойни кълба на хидроги, както непрекъснато ме принуждаваше генерал Ланиан.

— Нищо подобно. — Тя разроши прошарената му коса и го въведе в къщата, за да си позволят малко интимности. — А и работата е абсолютно законна.

— Най-после нещо различно — каза БиБоб.

— За теб може би. Винаги съм била уважавана бизнес дама.

— Винаги си умеела да си правиш оглушки.

— Двете вървят ръка за ръка, БиБоб. — Тя затвори вратата на жилището му и помириса въздуха. — Кой ти готви? Вони на полуготова храна. Не те е срам!

— Свикнах с консерви. Малко горещ сос им придава удивителен вкус.

Тя направи такава кисела физиономия, че БиБоб се заля от смях и отвори бутилка червено.

— По-добре я сложи при запасите си за специални случаи — каза тя. — Това вино е наистина добро.

— Рлинда, всяко твое посещение за мен е специален случай.

— Особено когато е придружено с предложение за добра работа.

— Или секс.

БиБоб й подаде чашата.

Рлинда я огледа и отпи голяма глътка.

— Никога не съм оспорвала вкуса ти за вина, БиБоб.

— Едно от малкото ми достойнства.

Тя го плесна закачливо по тила.

— Благодарение на сътрудничеството ми с Дейвлин Лотце имам достъп до цялата транспортална мрежа. Ханзата разполага с предостатъчно адвокати и консултанти, за да не мога да се докопам до някоя от големите печалби, но председателят демонстрира благодарността си по други начини. Разполагам с неограничени запаси екти и рентабилен договор за доставки в рамките на новата кликиска колонизаторска инициатива. Искаш ли да се включиш?

— Мислех, че транспорталите не се нуждаят от екти. Нали в това е цялата работа?

— Транспорталите вършат отлична работа за прехвърляне на хора и малки товари, но Ханзата все още се нуждае от кораби като „Любопитство“ и „Сляпа вяра“ за пренасяне на тежко съоръжение и обемисти компоненти, които не могат да бъдат разглобени, за да преминат през транспорталната рамка. А така също и за превозване на нетърпеливи заселници от съществуващите колонии до най-близкия кликиски център с действащ транспортал.

— Аха! Типичен дистрибуторски подход.

БиБоб седна на стола срещу дивана, където се беше настанила Рлинда, но след като тя го изгледа недоумяващо, моментално се сгуши до нея.

— Е, така е по-добре — прошепна тя.

— Не забравяй, че на практика съм самоотлъчил се, Рлинда. Не мога да си летя ей така с делови поръчки на Ханзата. Ще ме спипат.

— Погрижила съм се за това, БиБоб.

 

 

След като уреди назначаването си; Рлинда поиска лична среща с председателя Венцеслас. Дори след откриването на транспорталната мрежа ней беше никак лесно да преодолява всевъзможните бюрократични бариери.

Помогна й отдавнашната й позната Сарейн, която я отведе директно до горните етажи на главната квартира на Ханзата, като заобиколи всички мерки за сигурност. Амбициозната млада жена очевидно беше чест посетител в личните покои на председателя.

„Браво на теб, момиче“, помисли си Рлинда. Една млада жена от затънтена планета просто беше длъжна да направи всичко необходимо, за да изпревари онези, които разполагаха със сериозни политически привилегии и връзки.

Когато двете най-после се изправиха пред бюрото на очевидно замисления за нещо председател Венцеслас, той вече знаеше с какво би могла да му е полезна Рлинда. Погледна я малко развеселено и каза:

— Ако очаквате като миналия път умопомрачителни концесии, госпожо Кет, ще останете разочарована. Не сте единственият пилот, който няма търпение да полети отново. Разполагам с опашка от доброволци, дълга от тук до Ганимед.

— Някои от тях дори може би имат представа от пилотиране. Знаете, че аз имам. И освен това не ми ли дължите известна благодарност?

— Не допусках, че сте чак толкова старомодна.

— Един от недостатъците ми. Но няма да настоявам за нищо невъзможно. Само искам да назнача един от бившите си пилоти, с когото бих предпочела да си сътруднича.

Всъщност много пъти преди това — особено докато бяха женени — беше предпочитала да не си сътрудничи с Брансън Робъртс. Но оттогава беше изтекла много вода и сега имаше желание да заплува заедно с БиБоб по течението на доходоносния бизнес.

Председателят Венцеслас се облегна зад бюрото си и погледна въпросително Сарейн, но младата посланичка само помръдна тесните си рамене.

— А този мъж сносен пилот ли е, госпожо Кет? — попита Базил.

— О, най-добрият. Всъщност толкова добър, че генерал Ланиан го изтегли от постоянния му бизнес, за да изпълнява рисковани специални задачи. Има изключителни умения в… неортодоксалното пилотиране, а така също и да измъква кораба си от сложни ситуации.

Председателят затропа с пръсти по бюрото си.

— Разбирам. Следователно бихте искали да се намеся и да прекратя задълженията му към Земните въоръжени сили, за да изпълнява търговски, вместо разузнавателни полети?

Рлинда се изкикоти.

— О, проблемът не е точно такъв, господин председателю. Разбирате ли, БиБоб вече се справи с това. Той просто не е подходящ за военна служба и… съзнателно пропусна да се завърне от последната си мисия.

Дори Сарейн не скри изненадата си.

— Искаш да кажеш, че е дезертирал?

Председателят се начумери.

— Госпожо Кет, генерал Ланиан всеки ден ми надува главата с яростни закани срещу дезертьори.

Рлинда му се усмихна очарователно.

— В такъв случай не е ли превъзходна идея да върнете капитан Робъртс на смислена работа? Така би могъл да изкупи вината за неблагоразумието си.

— Базил, генералът ще побеснее — промълви едва чуто Сарейн.

— А това ще насърчи други недоволни пилоти да пренебрегват задълженията си и да дезертират. Боя се, че не можем да си го позволим, госпожо Кет.

— Е, председателят на Ханзейския съюз винаги би могъл да направи изключение. — Беше кръстосала мускулестите си ръце на гърдите и не помръдваше като хванало корени в кабинета му световно дърво. — В края на краищата можех да ви отправя и много по-неизпълнима молба.

— Това не означава, че бих я удовлетворил.

Венцеслас въздъхна, загледан в несекващите съобщения по многобройните екрани върху полупрозрачния плот на бюрото му.

— Най-доброто, което бих могъл да ви предложа, е да разрешим на вашия приятел да лети с кораба си и да изпълнява наши задачи. Никой няма да прояви интерес към миналото му, но и той трябва да е достатъчно разумен да не разкрива нищо. — Базил вдигна предупредително пръст. — Но ако го заловят, не мога да направя нищо, за да му помогна. Генерал Ланиан има установени правила за наказване на провинили се пилоти.

— Ако БиБоб е толкова тъп да го заловят, господин председателю, аз също бих се отказала от връзката си с него.

 

 

Рлинда изпи виното си на един дъх. През прозореца пейзажът на Крена изглеждаше толкова… пасторален.

— Докато ремонтираш „Сляпа вяра“, можеш да смениш името и серийните му номера. Това ще те предпази от излишно внимание, особено ако изпълняваш поръчки на Ханзата. — Тя го прегърна с яката си ръка и го привлече по-близо до себе си. — Виж какво, ще взема да остана, за да ти помогна с ремонта.

Той се усмихна.

— Няма много хора, на които бих се доверил да бърникат из „Вярата“… но щом искаш да останеш, значи си се споразумяла.

— Не се наложи да го убеждавам много. — Тя си наля пак, наля и на БиБоб. — Щом вдигнеш „Сляпа вяра“ във въздуха, ще започнеш да пренасяш товар след товар. Председателят Венцеслас припира с широкомащабната колонизация и вече се е натрупала много работа.

— Поне отново ще бъдем партньори в онова, което умеем най-добре. — БиБоб остави чашата си. — Да го запечатаме ли с целувка?

— Като начало. Само като начало.