Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (97)

95.
Престолонаследникът Тор’х

След смайващата имитация на церемонията по възкачването на Руса’х Тор’х беше щастлив да приложи уменията си за организиране на дейността по изграждането на величествен какавиден трон за новия самопровъзгласил се император.

Баща му вече със сигурност би трябвало да е усетил, че на Хирилка се случва нещо нередно.

Престолонаследникът нареди на най-добрите майстори, паметители и скулптори на Хирилка да проектират подобаващо разкошен трон за истинския водач. Занаятчиите и художниците се трудеха с абсолютна всеотдайност и отказваха храна и почивка, докато не свършат работата си.

По дължината на извитите страни на трона със скъпоценни камъни, кристали и скъпи метали бяха инкрустирани сцени от Сагата за седемте слънца и епизоди от управлението на великите магове-императори от достойното потекло на Руса’х. Подбраните за изобразяване от Тор’х събития бяха от смътната древност и не засягаха неприятното настояще с неговите кризи и разруха, които собственият му баща беше стоварил върху илдирийския народ.

След шеметния ден на церемониалното приемане на шайинг Руса’х беше обединил разпадналия се тизм на хирилкийския народ в себе си и бе изградил нова, непоклатима и съвсем отделна от останалите илдирийци мрежа.

Населението на Хирилка изпълняваше стриктно всяка заповед на новия император, а всеки, който неволно или съзнателно не беше погълнал мощния стимулиращ наркотик, беше издирен и заставен да се присъедини. С изключение на Пери’х сега всеки хирилкиец беше частица от един всеобщ организъм. Тор’х беше предложил собствената си подкрепа за управлението на чичо си с готовност и всеотдайност.

Отказваше единствено упоритият му брат. Сляпо преданите на новия император телохранители продължаваха да държат кандидат-губернатора под домашен арест и не му разрешаваха да се среща с никого. Тор’х отиде няколко пъти да разговаря с брат си — редуваше всеки път презрителни подигравки и молби, — но въпреки абсолютната си изолация, която силно го измъчваше, Пери’х продължаваше да отказва да приеме очевидното.

За разлика от населението на Хирилка, нито един представител от потеклото на мага-император не би могъл да бъде заставен насила да се обедини в новата мрежа на тизма. Пери’х трябваше да вземе съзнателно решение и да прекъсне връзката със заблудения си баща. Но младият мъж упорстваше, което се превръщаше във все по-голямо препятствие за плановете на чичо му…

Само след три дни Тор’х представи с гордост новия какавиден трон на Руса’х — той лежеше с изцъклени очи и все още се възстановяваше от кастрационния нож, който му беше предоставил абсолютен достъп до паралелната тизмена мрежа. Все пак, когато видя какавидения трон, лицето му грейна като сияен изгрев на фона на Хоризонтния куп.

— Прекрасен е! Тор’х, ти си моят достоен престолонаследник.

Тор’х бе преизпълнен с гордост, макар че понеже новият император беше издал заповед никой от неговите новопреосветени подчинени да не приема повече шайинг, за да не разстройва нововъзникналата тизмена мрежа, му беше зле от първата фаза на въздържанието. Отсега нататък целият произвеждан на Хирилка наркотик щеше да се събира за преосвещаването на други светове. Тор’х беше зависим от стимуланта от толкова дълго време, че сега тялото му изпитваше остра нужда от него и го разтърсваха остри спазми. Но самото му присъствие в новия бляскав тизм му даваше сила.

Подпомогнат от Тор’х и група неспирно бърборещи мъници, императорът се надигна и зае мястото си в новия какавиден трон. Сграбчи извитите облегалки и включи повдигащия механизъм, който го извиси над полирания под.

— Според поклонниците, които изпратих да го наблюдават, моят брат Джора’х си позволява краката му да докосват земята. Той твърди, че е магът-император, а се разхожда като всички останали простосмъртни. — Лицето на Руса’х потъмня от възмущение. — Той до такава степен се е заблудил, че никога вече няма да тръгне по сияйната пътека. Като истински достоен император на нашия народ, аз възнамерявам да се придържам към нашите осветени традиции, както повелява Изворът на светлината.

— Още една причина, за да те следваме, чичо.

Тор’х прокара пръсти по инкрустираните върху трона скъпоценни камъни.

— След като отново мога да се придвижвам, искам да нагледам новите ниалийни полета, напоителните канали и производствените съоръжения. Те ще се превърнат в основата на моето все по-разрастващо се управление.

— Всички се трудят неуморно след твоето въздигане, господарю. Всички други култури са изпепелени и превърнати в тор върху разораната почва. Сега се прокопават канали и всички земеделци са посветили всичките си усилия за увеличаването и разпространяването на насекоморастителните насаждения.

Какавиденият трон се понесе напред и Тор’х закрачи до него. Подминаха обраслите с пълзящи растения колони, които обграждаха вътрешния двор, където преди време Руса’х устройваше своите приеми и тържества… а сега посрещаше преданите си поклонници. Мъниците припкаха да разчистват пътя, а четирима лоялни придворни крачеха тежко пред трона и обявяваха преминаването на императора.

— Искам да остана сам със своя престолонаследник — заповяда Руса’х. — Кажете на работниците в ниалийните полета, че ще се срещна с тях, когато стигна до обработващото дестилационно съоръжение.

Мъниците препуснаха като рояк насекоми, за да изпълнят заповедта. Благородниците отстъпиха встрани и се поклониха почтително, докато какавиденият трон преминаваше покрай тях. Щом стигна до най-близкото поле, Руса’х насочи трона към един от сребристите напоителни канали и той се понесе като церемониална баржа върху огледалната вода. Тор’х закрачи успоредно с него по брега.

Във водата се стрелкаха блещукащи твари, които се хранеха с водни растения и слънчева светлина и израстваха в богати на протеин желатинови хранителни суровини. Работниците периодично ги събираха с големи мрежи от каналите, за да ги сервират сурови по време на буйните пиршества. Сега Руса’х беше разпоредил мекотелите редовно да бъдат събирани, консервирани и прибавяни към хранителните запаси, които след това бяха разпределяни на дажби, тъй като всички земеделски парцели бяха предназначени за отглеждане на шайинг.

— Ще имаме ли достатъчно храна за населението, господарю? — попита го Тор’х.

— Скоро ще завоюваме други светове, като започнем с Хоризонтния куп. Шайинг е ключът, останалите култури са второстепенни. Щом моята тизмена мрежа се разрасне, ще разполагаме с храната на всички останали планети и моите нови армии от илдирийски поданици ще ни изхранват.

Двамата се придвижваха бавно сред ниалиите. Мъжките насекоми подхвръкваха около тях — търсеха си подходящ женски цвят, за да го оплодят. Далече из полята крачеха труженици и събираха годни за разсаждане филизи и здрави семена. Други изцеждаха всяка капка от млечната мъзга и предаваха събраното на преминаващите носачи, които отнасяха напълнените съдове на работниците в дестилационното съоръжение, където наркотикът се съхраняваше в суров вид.

Повечето работници не бяха от категорията на земеделците, възпитани да служат в ниалийните полета, но новият тизм на Руса’х беше обединил всички категории, тъй като императорът се нуждаеше от земеделци повече от всички останали касти. Дори администраторите, певците и изкопчиите работеха в просторните полета, засаждаха, копаеха, събираха реколтата. На всички континенти на Хирилка хора от всички категории неспирно разпространяваха ниалийните насаждения. Целта на Руса’х беше да увеличи десетократно производството на ниалия. Това беше единствената възможност да вплете и останалите илдирийци в мрежата си.

Тор’х беше издал заповед всички хирилкийски космически кораби да бъдат модифицирани и реконструирани на покрития с плочи мозаечен космодрум, където адар Кори’нх беше пристигнал преди много време със своите бойни лайнери, за да отведе престолонаследника в Илдира — първата стъпка към вероломното предателство на баща му. Облицоваха с допълнителна подсилена броня дори товарните кораби и ги въоръжаваха едновременно с отбранителни и нападателни оръжия. По-рано само Слънчевият флот беше въоръжен, но император Руса’х искаше да промени много неща, за да насочи илдирийската раса в правия път на Извора на светлината, от който тя се беше отклонила.

Сега товареха корабите с концентриран шайинг за следващата стъпка на император Руса’х. Нито Тор’х, нито свещениците-философи знаеха какви са плановете му, но всички му се доверяваха безгранично. Всички бронирани товарни кораби бяха готови да отлетят в мига, в който Руса’х посочеше следващата си предназначена за завладяване територия и вземеше решение да пристъпи към действие.

В края на напоителния канал стигнаха до оживен производствен комплекс, препълнен с илдирийци от всички категории, които се трудеха усърдно покрай поточните ленти за пакетиране на шайинг. Когато Тор’х се бе върнал да поправи съоръжението след нападението на хидрогите, сградата не беше фабрика, а увеселителен павилион, където танцуваха изпълнители с отражателни ленти и флагове. Навремето беше любимото зрелище на губернатора на Хирилка.

Сега обаче приоритетите се бяха променили и Руса’х беше обявил мораториум на „ненужните културни дейности“. Всички илдирийци трябваше да посветят времето и енергията си на жизненоважните за него трудови усилия.

Императорският какавиден трон се понесе към производственото съоръжение, Руса’х вдигна ръце и поданиците му спряха работа, за да го изслушат.

— Вие сте моите избраници в похода към светлото бъдеще! Не само воини и защитници, но и участници в една грандиозна битка за душата на илдирийската раса. Трябва да се надяваме, че не сме закъснели прекалено много, за да спасим нашия народ.

Всички бяха стихнали и слушаха с напрегнато внимание. Тор’х се разтапяше от словата на императора.

— Аз получих прозрение, че хидрогите са не само извънземни, не просто врагове, а са се завърнали като проклятие, изпратено от Извора на светлината! Нима хидрогите не се появиха от блясъка на светлината на Ансиър? Джора’х, така нареченият маг-император, не желае да види всичко това. Дори моят баща Сайрок’х не прозря тази връзка, тъй като също беше сляп за истинската пътека на тизма.

— Но аз съм воден от прозрение — продължи Руса’х. — И всички вие ще ми помогнете да осъществим болезнените, но необходими промени, за да спасим нашия заблуден народ. Под моето ръководство Империята ще възвърне величието си, а хидрогите ще изчезнат, когато тръгнем по правия път към Извора на светлината.

Слушателите поглъщаха думите му не само чрез гласа му, но и чрез мрежата на новия тизм. Император Руса’х ги огледа с благосклонно удовлетворение, след което подкани Тор’х да продължат и му каза:

— Скоро ще предприемем нашата следваща операция, престолонаследнико. Планетите от Хоризонтния куп ще се присъединят една след друга в моята мрежа и с всяко следващо завоевание ще ставам все по-могъщ.

Тор’х крачеше озадачен до чичо си на път към цитаделния палат.

— Как ще поставим под свой контрол целия Хоризонтен куп, господарю? Как ще успеем ние, толкова малобройна група тук на Хирилка, да победим Слънчевия флот?

Руса’х се отпусна в богато украсения трон, който приличаше на утроба, и се усмихна кротко.

— Слънчевият флот много скоро също ще е наш. Ще използваме бойни лайнери, за да контролираме останалите отломъчни колонии в Хоризонтния куп. Но първо трябва да пленим тези кораби.

Тор’х се извърна изумен към него.

— Как?

Императорът вдигна пръста си, върху който доскоро проблясваха множество пръстени със скъпоценни камъни.

— Трябва да ги подмамим на Хирилка. Това е следващата крачка.

Тор’х си представи въоръжен до зъби отряд на Слънчевия флот да нахлува на Хирилка, разгневен от дръзкия бунт на Руса’х.

Новият император продължаваше да се усмихва.

— И аз отлично знам как да ги накарам да долетят тук.