Кевин Андерсън
Буреносни хоризонти (13)

11.
Тасия Тамблин

Натоварен с гибелното оръжие, крайцерът на Тасия пристигна на Пторо.

„Тук сме, копелета. Независимо дали ни чакате, или не“.

На видеоекрана Пторо приличаше на замръзнала топка — без пастелните облачни ивици на Юпитер или Голген, без величествените пръстени на Оскивъл, — безцветна и безжизнена. И чакаше да бъде взривена сред ослепителен пламък.

След като ескортът от бойни кораби на ЗВС се приближи и всички докладваха, че са заели позиции, Тасия включи интеркома на мантата и нареди всички инженери и помощният екипаж да подготвят кликиския факел.

В бойната група имаше двама зелени жреци за точното координиране на разгръщането на факела. По-възрастният и сдържан от Росия Ярод беше изразил известни колебания дали ще продължи да служи на земните военни, след като световната гора има нужда от подкрепа, но Тасия се надяваше, че след успеха на акцията ще промени намерението си.

Росия беше притворил очи и разпращаше мислите си по телевръзката. След малко заговори:

— Ярод казва, че с инженерите са на позиция до неутронната звезда. Генераторите „червееви дупки“ са разположени извън гравитационния периметър. — Той отново замижа. — Точно тези думи ми предаде, командир Тамблин. Не знам какво означават.

Тасия се усмихна криво.

— Означават, че когато изстреляме торпедата в облаците на Пторо, ще осигурим опорна точка от тази страна на червеевата дупка. Инженерите в станцията на Ярод ще отворят проход и ще запратят в него неутронната звезда, която ще се стовари право върху дрогите долу. Допълнителната маса ще е достатъчна, за да разпука Пторо в нова звезда.

Росия потупа тъничката златиста кора на фиданката.

— О, на хидрогите това няма да им хареса.

— Но не могат да измислят нищо, за да ни спрат.

Тасия се заслуша в подготвителните дейности — подвикваните потвърждения, предадените проверки и препроверки. Един след друг излитаха разузнавателни кораби, оглеждаха металносивите облаци в най-горните атмосферни слоеве и се оттегляха в безопасна орбита. Екзометеролозите отчитаха силата и посоката на вятъра и температурните слоеве, които очертаваха вътрешната топография на газовия гигант.

Както обикновено при акции срещу дрогите, Тасия се замисли за понесените досега в тази натрапена война загуби. Гибелта на брат й на Синята небесна мина беше първият импулс да постъпи на служба в Земните въоръжени сили. Беше се сражавала с проклетите извънземни сред облаците на Юпитер, след като техният посланик бе предал ултиматума на хидрогите и беше убил стария крал Фредерик. Беше и на Оскивъл, където най-могъщата бойна сила на ЗВС беше разгромена от хидрогите. Загуби и Роб.

Като взривеше Пторо, тя щеше да даде заслужен урок на хидрогите. Приведе се напред.

— Шиз, ще е страхотен взрив!

— Надявам се някой да се е сетил да донесе бонбонки — обади се навигатор Ели Рамирес.

Оръжейникът Ануар Зизу се приближи и огледа тактическите екрани.

— Прекалено самоуверени са. Ако бях хидрог, никога нямаше да позволя на кораб на ЗВС да се приближи толкова.

— Ако беше хидрог, сержант, щях да те изритам от мостика.

Тасия се облегна в стола и се опита да усмири непослушните пеперуди, които пърхаха в стомаха й.

— Стига приказки. Изстреляйте торпедата. Няма смисъл да позволим на врага да си стегне куфарите.

От модифицираните оръжейни отвърстия на мантата излетяха сребристи цилиндри, преработени в съответствие с намерените на Корибус кликиски чертежи.

„Започва се“.

На сензорните екрани се видя как подобните на торпеда генератори проникват сред облаците.

— Кажи на Ярод инженерите на разузнавателния кораб да са готови. Щом генераторите застанат на позиция, да запратят неутронната звезда, Росия предаде информацията по дървесната мрежа.

Ели Рамирес се мръщеше пред навигаторските екрани.

— Очаквах дрогите вече да се нахвърлили отгоре ни.

— Оплакваш ли се? — Тасия се беше втренчила в екраните с непреклонна решителност. — След минута ще имат доста други грижи, вместо да се втурнат да ни преследват.

Пторо изглеждаше съвсем безобидна и скучна. Прииска й се това да е Оскивъл, та хидрогите да си получат заслуженото за направеното срещу ЗВС там. Усети познатата празнота, щом се сети за Роб й всички останали загинали. По дяволите, мъчно й беше дори за противния Патрик Фицпатрик III. Винаги й се беше искало това гадно копеле да изяде един як пердах… но от нея, не от дрогите.

— Опорните точки на позиция, командир Тамблин — докладва Зизу.

— Отворете люка. Да им изпратим подаръчето.

Росия предаде нареждането чрез фиданката. Беше притворил очи, сякаш не искаше да наблюдава случващото се. Всички на мостика на мантата стихнаха в очакване. Останалите ескортни кораби изпращаха запитвания, но Тасия не им отговаряше. Не още.

Зеленият жрец я погледна.

— Готово. Ярод съобщава, че дупката е отворена и неутронната звезда е тръгнала.

Тасия се усмихна свирепо.

— Ще ги изпържим тия мръсници. Загледа се в огромната сива планета. Засега промяна нямаше. След като обаче неутронната звезда пристигнеше, в дълбините щяха да избухнат фузионни пожари и първата взривна вълна щеше да прекоси атмосферните пластове по-бързо от мълния.

— Изпепели ги! — изсъска Тасия.