Майн Рид
Скватерите (94)

LI
Медарят

Всички единодушно признаха, че борбата на Вилхелм с чудовищната змия надминава по героизъм всички други приключения, които бяха преживели до сега. Двубоят със змията стана тема на дълги разговори. Всички ловци, с изключение на Аренд, можеха да се похвалят с някаква случка, на която те бяха главни герои. А Аренд, освен че нямаше с какво да се гордее, но си спомняше със срам как веднъж попадна с коня си в капан, предназначен за слонове. Макар че той не беше толкова страстен ловец като приятелите си, все пак беше също толкова смел и пъргав като тях. Само че не беше имал удобен случай да прояви храбростта и досетливостта си.

Наскоро на Аренд му се падна да вземе участие в една случка, с която завърши пътешествието на ловците.

След цъфтящата долина бяха навлезли в друга, с повече кактуси. Вниманието им беше привлечено от една интересна птица. Съвсем обикновена наглед, голяма колкото врабче, тя прелиташе от клон на клон. Наричаше се медар, защото водеше всеки човек, който срещне, до мястото, където има пчелни кошери. Тя щеше да се възползва от остатъците след поражението на кошера. Природата я беше надарила с плътна и дебела кожа, която я предпазваше от пчелното ужилване. Понеже ловците бяха привършили запасите си от захар, много се зарадваха на възможността да се снабдят с мед за кафето.

Всички тръгнаха след птицата, която прехвръкваше от клон на клон с особен писък. Най-после тя кацна на едно дърво, сякаш посочваше края на пътя. На това дърво се намираше пчелният кошер.

Като отсякоха дървото и опушиха пчелите, ловците взеха медените пити и оставиха малка част на птицата-медар за благодарност. Тази вечер всички ядоха мед до пресищане.