Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Bush Boys, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и начална редакция
vens (2009)
Корекция
Boman (2009)

Издание:

Осакатен преразказ на оригинала

Майн Рид. Скватерите

Поредица „Екзотика и приключения“

Албатрос ТБ, София

ISBN 954–8838–06–0

История

  1. — Добавяне

XVII
Носорог

Голяма беше скръбта на Фон Блум. Съдбата сякаш го преследваше на всяка стъпка от няколко години. Всяка година прекрасните му стада постоянно намаляваха и ето, той бе стигнал най-после до последното стъпало, до пълната бедност.

Нямаше вече абсолютно нищо. Конете нямаше защо да се броят вече. Те умираха. Конниците щяха да останат съвсем самотни. Само с кравата. За щастие, тя не бе ходила към скалите, а пасеше в долината и затова се беше спасила и съставяше сега цялото имущество на скватера, цялото му стадо. Наистина, той имаше още прекрасния фургон, но каква полза от него без волове и кон? По-добре щеше да бъде да бяха конете без фургона.

— Боже милостиви! — той отпусна глава върху ръцете си. — Какво ще стане с мене и с децата ми?

Горкият Фон Блум! Нещастията му бяха достигнали крайна степен. Но именно същия този ден, същия час се случи друго нещо, което не само успокои сърцето му, но и положи основите на неговото бъдещо богатство и благосъстояние. Не мина и час и настроението на Фон Блум се промени съвсем, след не повече от час и всичките му деца се чувстваха щастливи.

Как бе станала тази промяна? Нима добрата малка фея бе излязла от извора или бе слязла от скалите да успокои и утеши добрия човек в тази минута на отчаяние? Слушайте.

Слънцето току-що бе залязло. Всички седяха под голямото дърво около огъня, на който се готвеше вечерята. Не се чуваха ни разговори, ни весела детска глъч, защото децата виждаха, че баща им е скръбен и седяха тихо. Никой не издаваше никакъв звук.

В този именно миг се изтръгна горчив възглас от гърдите на нещастния Фон Блум. Сякаш дирейки отговор на него, той издигна очи към небето, а после обгърна с поглед цялата долина. Изведнъж забеляза странен предмет, появил се в това време на известно разстояние иззад храстите.

Беше някакво животно и по грамадните му размери Блум и другите веднага познаха слон.

Никой от тях, освен Свартбой, не беше виждал още слон в диво състояние, защото макар че някога тези животни бяха се срещали в най-южните части на Африка, отдавна вече ги бяха напуснали и сега живееха само далече извън границите на колонията.

Но Хендрик и по-рано бе забелязал следи от слон около извора, така че цялото семейство знаеше, че ги има тук.

Ето защо, като видяха грамадното животно, всички се досетиха, че е слон.

Впрочем не, не всички. Свартбой правеше изключение. Щом видя гиганта, той веднага извика:

— Чукуроо! Баас, чукуроо!

— Носорог? — попита Фон Блум, който знаеше, че на езика на туземците така викат на носорога.

— Да, баас, да! И какъв грамаден! Това е „чукуроо-кобаоба“, бял носорог.

В Южна Африка добре познават четири вида носорози. Туземците наричат тези четири вида със следните ймена: борело, кейтлоа, мухохо и кобаоба. Двата първи вида са черни, т.е. общият цвят на кожата им е тъмен, докато мухохо и кобаоба са белезникави. Черните носорози са значително, почти двойно по-малки от белите и освен това се различават и по положението и дължината на роговете си, а също така и по някои други дребни особености.

По дължина и форма на шията, положение на ушите и много други особености, черните носорози значително се отличават от белите, и навиците им са много различни. Първите се хранят главно с листа и клони от бодливи храсти като акации, докато вторите ядат само трева.

Първите са по-зли: като видят човек или друго животно, те веднага се нахвърлят върху него. Често дори се нахвърлят върху храсти и ги трошат, като ги правят на трески.

Белите носорози също биват много зли, когато са ранени или засегнати от нещо; но те обикновено са миролюбиви и не закачат човека, не го нападат. Те са много тлъсти и месото им е забележително вкусно. Нито едно африканско животно не дава такова вкусно месо като младия бял носорог; докато черните никога не стават тлъсти и месото им е твърдо и неприятно на вкус.

Черните носорози достигат почти шест фута височина и цели тринадесет дължина, а белите много повече. Кобаоба е не по-малко от седем фута висок, смятано от плешката, и четиринадесет — дълъг.

Не бе чудно, че това грамадно животно бе взето за слон. По големина кобаоба иде веднага след слона. Грамадната муцуна — осемнадесет дюйма широка, дългата, масивна глава, грамадното тежко туловище на това животно правят впечатление на сила и масивност, равна на слона, а някои твърдят, че дори и по-голяма. По-точно е да кажем, че той изглежда като карикатура на слона.

Ето защо нямаше нищо чудно, че семейството, насядало край фургона, бе взело кобаоба за грамаден слон.

Но Свартбой тутакси позна кобаоба и разпръсна заблуждението, като обясни, че това е бял носорог.