Майн Рид
Скватерите (82)

XXXIX
Водната антилопа

Бреговете на реката се извисяваха на около два метра над водата, спускаха се към нея доста полегато, с нещо като стъпала. Изглежда тези стъпала са направени от някакви огромни четирикраки животни от рода на носорозите, които си бяха прокарали този път за водопой или за преминаване на отсрещния бряг. Това предположение се потвърждаваше и от многото следи на животни и по двата бряга на реката. Вилхелм и Хендрик решиха да направят засада, като използват лунната нощ и изчакат появата на хищниците за водопой. Не дочакаха дори и пълния залез на слънцето.

Когато обмисляха нощния си лов, вниманието им беше привлечено от неочакван шум на отсрещния бряг. От гъсталака се показа красиво животно, каквото бурите не бяха виждали до сега. То беше около метър и половина високо и дълго около два метра, със сиво-черна козина, с бяла муцуна, бяло петно на шията, с опашка, около петдесет сантиметра дълга, която завършваше с кичур косми. Това животно имаше жълта, щръкнала козина. Дългите му, шестдесетсантиметрови светлозелени рога бяха малко извити и сякаш се състояха от нанизани пръстени.

Ханс определи, че това е водна антилопа, най-красивата порода. Наричат я „водна“, защото никога не се отдалечава от реките и езерата. Прекарва горещите часове на деня във водата, плува отлично и когато е преследвана, търси спасение във водата, като предпочита да посрещне нападението във водата, а не на сушата. Тази антилопа живее в блатистите, обрасли с тръстика брегове, и рядко се показва, когато реките са придошли. Този период тя прекарва в непристъпните за ловците блата. Благодарение на дългите си крака, които завършват с грамадни копита, водната антилопа тича свободно из мочурливите блата, където другите породи антилопи биха затънали.