Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Bush Boys, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и начална редакция
vens (2009)
Корекция
Boman (2009)

Издание:

Осакатен преразказ на оригинала

Майн Рид. Скватерите

Поредица „Екзотика и приключения“

Албатрос ТБ, София

ISBN 954–8838–06–0

История

  1. — Добавяне

IX
Еднорогът

Като поговориха доста за лъвовете, нашите приятели преминаха на темата за ориксите. Оказа се, че най-запознат с тях е Фацетане, тъй като ориксите се срещаха много често в неговата родина, страната на кафрите. Ориксът живее в безводните пустини и се храни с тревата, която се среща тук-там из тези безплодни пространства. Той е благородно и смело животно, което често обръща в бяг дори и лъвовете със заплашителния си вид и особено с рогата си, както успяха да се уверят и нашите скватери. Когато бъде преследван, ориксът не се крие в гъстия храсталак; не бяга към водата, както правят другите антилопи, а се насочва към пустинята, като разчита единствено на бързия си бяг и в повечето случаи успява. Може да бъде настигнат само с много бърз и издържлив кон.

Нашите приятели бяха чували за това, че ориксът е отъждествяван с митичния еднорог, чието изображение се среща в древните гробници, и помолиха ботаника да им го разясни. Според Ханс това се оказваше резултат на недоразумение. В гробниците еднорогът е нарисуван в профил. Ориксът, погледнат отстрани, също като че ли има само един рог, а всъщност формата на главата и рогата му нямат нищо общо с животното от гробниците. Например, рогата на орикса са насочени толкова силно назад, че почти докосват гърба му, а рогът на митическия еднорог е насочен напред.

— Ако допуснем, че изображението е на съществуващо животно, и то живее в Африка — добави Ханс, — това несъмнено е обикновената антилопа гну. Учудвам се, че учените не са признали това до сега. Еднорогът и гну имат еднакъв строеж на главата и тялото, една и съща закръгленост на крайниците, еднаква опашка, завършваща със снопче косми. Наистина, антилопата има два рога, но те са разположени така, че отстрани изглеждат като един. Краищата им не се издигат по-високо от главата и вторият рог се слива с тъмния цвят на тялото и с гривата на животното. А рогът, който се вижда, е насочен напред също както при еднорога. Съвременните художници рисуват този рог прав, но по стените на гробниците извивката на рога е както при гну. Съвременните рисунки също могат да се приемат за верни, защото животното гну, докато е младо, има прави рога. Но аз нямам предвид само тази гледна точка. Древните египтяни несъмнено са познавали всички животни и навярно са избрали гну заради интересните му навици и необикновен външен вид. И няма нищо чудно в това, че египтяните са го избрали за рисунките в гробниците. Разпознаването му като животното еднорог е следствие на погрешно възприемане и тълкуване. Аз мисля, че ако е изобразено съществуващо тогава животно, това е била антилопата гну.

— А еднорогът, който се споменава в Библията, също ли е антилопа?

— Не — отговори Ханс, — еднорогът от Библията няма нищо общо с животните от египетските гробници. Когато Йов казва: „Можеш ли да привържеш еднорога с въже, да ти стане пазач? Ще се облегнеш ли на него, защото е много силен и ще му оставиш ли работата си? Ще му повярваш ли, че той ще възвърне семето ти и ще го посади в градината ти?“ — няма съмнение, че той говори за носорог.

Заговаряйки отново за орикса, младият учен каза, че това животно е вид антилопа. Други такива видове са адакс, абу-харб и алгазела. Адаксът се среща в Централна Африка. Той е голям, колкото капския орикс, но рогата му не са прави, а спираловидни, по-малки са у женската, както и при всички други животни с изключение на ориксите. Главата и шията на адакса са тъмночервени, тялото — възсиво, а на муцуната му има бяло петно. Адаксите ходят по двойки, но никога на стада и живеят в пясъчните пустини. Раздвоените им копита им позволяват свободно да се движат по пясъка. Адаксът е бил известен на древните хора, за него още Плиний споменава. Абу-харб е антилопа, висока на ръст, с остри и дълги рога, извити малко назад; с бледожълта козина и с кафяви петна по челото и бузите; шията и гърлото й са с ръждив цвят. По всичко друго този вид антилопа прилича на орикса. Точно с това име са наричали старите гърци и римляните това животно. Изображения на абу-харб се срещат в Египет и Нубия. За разлика от адакса, антилопите абу-харб живеят само на стада.

Колкото се отнася до алгазелата, която живее в Централна Африка, то за нея се знае твърде малко. Някои учени я считат за разновидност на абу-харб.

Когато Ханс завърши разказа си, беше станало време за лягане и всички пътешественици се настаниха в колите. След малко вече бяха заспали дълбоко.