Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Bush Boys, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и начална редакция
vens (2009)
Корекция
Boman (2009)

Издание:

Осакатен преразказ на оригинала

Майн Рид. Скватерите

Поредица „Екзотика и приключения“

Албатрос ТБ, София

ISBN 954–8838–06–0

История

  1. — Добавяне

XIII
Лисицата и щраусовите яйца

Преди да заспят, нашите скватери съставиха план за лова на щрауси, който решиха да направят на следващия ден. Решиха да обградят птиците, така че те винаги да се натъкват на някой от ловците, накъдето и да побягнат, а той пък от своя страна да ги подгони към съседа си. Разпределението беше следното: Хендрик и Дебелия Вилхелм трябваше да тръгнат преди другите и като заобиколят много отдалеч, да застанат от противоположната страна на гнездото, при това доста далеч от него. Ханс и Аренд трябваше да застанат отляво и отдясно, а Ян и Клаас — на тръгнат право към гнездото. Този начин на подреждане на ловците беше използван често от туземците в Южна Африка. Щраусът, гонен насам и натам, в края на краищата се обърква и попада под изстрела на някой от ловците. Винаги предпазливият Ханс все пак предупреди приятелите си да бъдат извънредно внимателни, защото в такива случаи е възможно ранената птица да нанесе с крак силни удари на доближилите я ловци.

След това ловците се разделиха до сутринта, мечтаейки си за утрешните трофеи и за стария щраус и прекрасните му пера.

Смущаваше ги само съмнението дали шест души, от които двете — още момчета, ще бъдат достатъчни за залавянето на щрауса. Поради това решиха да вземат и двамата туземци, които макар и без коне, но много пъргави и издръжливи, нямаше да изостанат. Пък и оръжието им можеше спокойно да съперничи на огнестрелното. Като добавеха към тези сили и около половин дузина кучета, можеха да разчитат на успех.

Но този разумен план не можа да бъде осъществен заради едно съвсем непредвидено и досадно обстоятелство. Трябваше да бъдат заменени колана и част от седлото на Ханс, които през нощта бяха изядени от една хиена.

А през това време щраусите успяха да се отдалечат от гнездото си, защото дневната горещина беше започнала да се засилва. Те бяха си избрали посока, съвсем обратна на ловците, и скоро се загубиха от поглед. Това Ханс успя да види през далекогледа си.

Всеки ловец, който е бил задържан вкъщи от дъжд или сняг, след като вече е бил готов да тръгне, би разбрал много добре чувството на досада и разочарование, което завладя ловците и най-много — Ханс. Той проклинаше неприятната случка със седлото, а същото и хиената. Тя щеше да си изпати, ако в този момент му беше попаднала пред очите. Това чувство се споделяше, в по-голяма или по-малка степен, и от другите ловци.

— Все пак да тръгнем към гнездото, поне яйцата са там — предложи Аренд. — Нямам нищо против хапването на пържени яйца, за разнообразие след нашето пушено месо и дивеча.

— Напълно съм съгласен с тебе — добави Дебелия Вилхелм, — и с удоволствие ще закуся с печено яйце, стига да не е развалено.

Младежите вече се канеха да тръгват.

— Почакайте! — викна Ханс. — Почакайте! Още не всичко е загубено!

— Какво видя? — попитаха го приятелите му. — Може би щраусите се връщат?

Ботаникът мълчеше и продължаваше да гледа през далекогледа към гнездото, макар че птиците не бяха там.

— Тя е, не се заблуждавам! — най-после викна той.

— Коя тя? — заваляха въпросите.

— Лисицата! — отговори Ханс.

— Коя лисица?

— Която видях вчера. А сега я виждам съвсем близо до гнездото. Много е заета с нещо, което не мога да разгледам.

— Обзалагам се, че е там заради яйцата — предположи Дебелия Вилхелм.

— Да тръгваме да ловим лисицата! Към лисицата! — викна Хендрик, светнал от удоволствие.

— Към лисицата! — повториха след него Клаас и Ян.

— Добре, нека ловът да е за лисици! — от своя страна и Ханс се съгласи и четиримата препуснаха с конете, като подсвирнаха и на кучета на тичат след тях.

Тръгнаха право към гнездото, нямаше нужда да обхождат предпазливо. Зверчето не можеше да избяга, би се опитало само да се скрие в някоя дупка някъде близо до гнездото. То обича много яйцата, особено щраусовите, и Фацетане уверяваше, че този вид лисици постоянно вървят след големите птици, дори и километри наред, да открият гнездата им.

Предишната вечер Ханс беше наблюдавал как лисицата преследваше щраусите, не за да ги напада, а за да открие гнездото им.

Но имаше нещо, което бушменът не можеше да си обясни. Как успяваше малкото животно да счупи яйце с такава твърда черупка? Никой не можеше да отговори на този въпрос. Ханс знаеше много за анатомията на това животно. Например, че в черепа му липсва кухина, в която обикновено се намират слепоочните мускули, и поради това силата на челюстите му е много по-малка от тази на обикновената лисица. Така че не е възможно да успее да прегризе черупката. Не можеше и да я разчупи с лапите си, защото долната част на пръстите на краката му беше покрита, както при птиците, с меки и нежни косми. Това беше много странно за животно, което обитава страни с горещ климат.

Фацетане знаеше само, че пясъчната лисица изсмуква яйцето до капка. Но не му беше ясно само как зверчето счупва черупката. Така беше и при другите. Но скоро щяха да си го изяснят.

Конниците спряха на разстояние около километър от гнездото и започнаха да наблюдават. Въпреки тънкия си слух, лисицата дори не подозираше за присъствието им — до такава степен беше погълната от работата си. Погледите, които от време на време хвърляше в посоката, където се бяха отдалечили щраусите, показваха, че тя се тревожи единствено от тяхното завръщане. Но с какво се занимаваше зверчето?

Не можеше да се отговори веднага, защото то беше с гръб към ловците. След малко видяха, че то търкаляше пред себе си голямото яйце към един камък. Като го наближи, силно блъсна яйцето към камъка. Чу се пращене и яйцето беше счупено.

Закуската на животинчето беше готова. То се готвеше да си похапне сладко, но нашите ловци също бяха гладни. Те пришпориха конете, свирнаха на кучетата и се втурнаха напред. Кучетата настигнаха лисицата много скоро. Трябваше бушменът да се намеси, за да им попречи да разкъсат красивата й кожа.

Почнаха да събират яйцата. Тези, които бяха в гнездото, явно вече бяха негодни за ядене, но наоколо намериха доста пресни яйца и си устроиха чудесна закуска. Бушменът показа най-добрия начин за печене на такива яйца: яйцето се зарива в гореща пепел и през една дупка, пробита в черупката му, с пръчка се разбърква, докато се опече равномерно.