Майн Рид
Скватерите (30)

XXX
Африкански мравояд

— Къде беше?

— Какво се е случило?

— Какво те задържа?

— Не се ли е случило някакво нещастие?

— Не си ли ранен?

Всички тези и други подобни въпроси се чуха почти едновременно.

— Съвсем здрав съм и се чувствам добре като никога. Колкото за другите въпроси, разбира се, ще ви отговоря с всички подробности, нека само най-напред Свартбой и Тоти ни приготвят вечеря от тази земна свиня. А сега съм така гладен, че наистина нямам сили да говоря. Затова ще ме извините.

С тези думи Ханс хвърли от раменете си донесеното животно, голямо колкото овен. То беше покрито с дълга червеникавосива вълна и имаше дълга опашка, която към края ставаше все по-тънка. Муцуната му около един фут дълга, беше съвсем гола, устата извънредно малка, ушите стърчаха нагоре като рогове, тялото плоско, краката къси и мускулести; ноктите, особено на предните крака, бяха много дълги и сякаш свити в юмрук като ръка на маймуна. Изобщо животното, наречено от Ханс „земна свиня“, имаше много странен вид.

— Добре, момчето ми — отговори Фон Блум, — ние те извиняваме на драго сърце, защото сме гладни навярно не по-малко от теб. Но аз мисля, че е най-добре да оставим тази земна свиня за утре. Защото за вечеря имаме две дропли, с които Тоти ще се справи по-скоро.

— О, все ми е едно. Аз съм така гладен, че с удоволствие ще ям всичко, каквото ми дадат, дори и къс стара квага. Но ето какво искам да кажа. Ако нашият Свартбой не е много уморен, навярно няма да откаже да одере кожата на това животно.

Ханс показа донесената плячка.

— Нали, старче, е по-добре това да стане веднага, за да не се развали месото му до утре при тази жега? Ти знаеш, от него ще стане чудесно ядене! Още повече, че не се среща всеки ден такова животно!

— Право, минхер Ханс, право — отговори бушменът. — Свартбой знае това. Не за пръв път вижда гуп.

С тези думи Свартбой извади ножа и се залови с трупа.

Странното животно, което Ханс нарече земна свиня, а Свартбой — гуп, беше африкански мравояд.

Макар че колонистите му казват земна свиня, то няма много общо с рода на свинете. Навярно формата на зурлата му, дългата четина и навикът му да рие земята са дали повод за това погрешно име. От всички животни, които рият земята, мравоядът е безспорно най-пъргавото. По своята големина, привички, и по формите на някои части на тялото си той напомня своя южноамерикански събрат тамануара, който се смята за разновидност на мравояда. Но и африканският мравояд не по-зле от него руши дебелите стени на мравуняците и изяжда безброй термити. Опашката и зурлата му са също така дълги, както на тамануара, устата са малки, езикът лепкав и силно се изплезва. Както тамануара той лесно затлъстява и дава също такова вкусно месо. Наистина, това месо има лек дъх на мравчена киселина, но гастрономите се възхищават именно от това. Колкото за приготвената от него шунка тя е по-вкусна от испанската и вестфалската.

Между това Тоти скоро опече дроплата. Макар че, може би, печеното не беше още съвсем готово, всички бяха така гладни, че им се видя великолепно. Когато гладът бе утолен, Ханс започна разказа си.