Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Bush Boys, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и начална редакция
vens (2009)
Корекция
Boman (2009)

Издание:

Осакатен преразказ на оригинала

Майн Рид. Скватерите

Поредица „Екзотика и приключения“

Албатрос ТБ, София

ISBN 954–8838–06–0

История

  1. — Добавяне

XXXV
Приготвяне легло на слона

Времето беше много скъпо за ловците. Ако слонът се върнеше днес, то щеше да бъде не по друго време, а в знойните часове по пладне. Така че те имаха не повече от час да му приготвят, по шеговития израз на Свартбой, леглото. Затова усърдно се заловиха за работа, като послушно изпълняваха разпорежданията на Свартбой.

Преди всичко бушменът накара да отсекат три греди, дълги по три фута и дебели колкото ръка, и да заострят краищата им.

Коловете скоро бяха готови, защото наблизо растяха удобни за целта дървета.

Но и сам Свартбой не стоеше без работа. Той обели къс кора от дървото, на което се бе облягал слонът на височина три фута от земята. После на мястото, където бе свалена кората, подсече дървото така дълбоко, че то би паднало, ако Свартбой по-рано не бе взел мерки против това: бе привързал горните му клони с ремъци за друго дърво, което растеше до него.

По този начин дървото се държеше само на тези ремъци и един слаб тласък в тази посока би била достатъчна, за да падне.

След това той постави изрязаната кора на предишното й място, като грижливо се помъчи за скрие следите от рязането.

Оставаше още да забият в земята коловете, приготвени от Фон Блум и Хендрик. За да ги забият здраво, трябваше да изкопаят дълбоки ями. Но Свартбой за по-малко от десет минути направи това, като копаеше земята с една заострена пръчка вместо лопата.

Коловете бяха забити с остриетата нагоре и разположени в триъгълник под дървото, а за да не се виждат, бушменът засипа краищата им с пръст.

С това свършиха всичките приготовления и се отдръпнаха малко настрана, изкачиха се на високо дърво и, скрити сред клоните му, изчакаха слона.

И Фон Блум, и Хендрик държаха пушките си готови, за да стрелят, ако хитростта на бушмена не сполучеше.

Беше тъкмо пладне и жегата стана нетърпима, но Свартбой се радваше на това:

— Тази жега навярно ще прогони слона от любимото му място за почивка, в прохладната сянка на голямото дърво. Сега е вече пладне; той ей сега ще дойде!

И наистина, слонът дойде много скоро.

Не минаха и двадесет минути и те чуха онзи странен шум, който прави водата в стомаха на слона. След минута гигантът излезе от гъсталака и с бавни стъпки се отправи към дървото. Без да подозира никаква опасност, той спря до дървото точно от тази страна, както бе предричал Свартбой.

След това се обърна настрана от ловците, но така, че те все пак можеха да виждат двата му прелестни зъба, най-малко поне шест фута дълги.

Докато те се любуваха на тези бъдещи трофеи, слонът вдигна хобота си и пусна към върха на дървото голяма струя вода, капките на която падаха после от листата по тялото му. Свартбой уверяваше, че той черпи вода от стомаха си. Кабинетните учени отричат това: но по всяка вероятност е истина, защото след известно време слонът пак изпусна струя вода, после още веднъж, и всеки път количеството вода беше все още толкова голямо, колкото и преди. Очевидно хоботът, колкото и да бе голям, не можеше да събере такова количество вода.

Гигантът явно се наслаждаваше на тези душове. И нищо чудно — нашите ловци сами изнемогваха от жега и с удоволствие бяха готови да си направят такава баня.

Когато чистите капки падаха от листата върху грамадното тяло на слона, той издаваше особено мъркане, изразяващо удоволствие. Ловците мислеха, че банята е предвестник на съня и внимателно наблюдаваха.

Наистина, главата на слона скоро започна да се отпуска, ушите и опашката увиснаха неподвижни и хоботът, обвил се около зъбите, също се успокои.

Ловците с напрежение следяха животното. Ето, грамадното тяло малко се наклони настрана; ето — то се докосна до дървото… Изведнъж се чу силен трясък и гигантът падна на една страна.

Същата секунда се чу ужасен вик, който заглуши всички други звукове и се разнесе из цялата гора, високо повтарян от ехото. После трясъкът на клоните се смеси с глухите стонове на умиращото животно.

— Ловците стояха на дървото. Те видяха, че няма нужда да стрелят — слонът, паднал върху острите колове, бе получил смъртни рани. Агонията не трая дълго. Чу се тежко, прекъснато дишане, предшествуващо смъртта, после настана дълбока, зловеща тишина.

Тогава ловците слязоха от дървото и приближиха. Слонът беше мъртъв.

Около час употребиха те да отделят прекрасните зъби. После ги натовариха на раменете си, Фон Блум — единия, Свартбой — другия. Хендрик взе оръжието и инструментите и тримата тържествено се върнаха в лагера, като оставиха трупа на мястото му.