Майн Рид
Скватерите (75)

XXXII
Стадото антилопи

На следния ден ловците видяха огромно стадо антилопи, което бягаше из равнината, преследвано от страшен враг. Огромната маса животни на широчина беше не по-малка от осемстотин метра в гъсти редици и беше толкова голяма, че в продължение на цял един час се изнизваше покрай ловците, с протегнати шии и с наведени глави. В гъстите редици имаше и разреждания, където тичаха мъжкарите, а имаше и съвсем празни междини, сякаш за да разделят отделните отряди от бягащи животни.

Това явление се дължеше на чувството за солидарност между всички животни, които пасат заедно. Когато бягащите минеха покрай всяко пасящо животно се присъединяваше към тях.

От само себе си се разбира, че нашите ловци се изкушаваха да се реваншират заради вчерашната си несполука с блесбоките. Но вече научени от опита си, сега не се опитваха да отделят от стадото някое животно и да подгонят само него, а се ограничиха само с това да препускат около стадото, чакайки удобен момент да изпратят някой точен куршум. Макар че резултатите не бяха толкова окуражителни, колкото им се искаше, все пак успяха да повалят три мъжки и три женски животни. Решиха да се задоволят с това.

Преследването беше кратко. Ловците трябваше да се върнат в лагера колкото може по-скоро, защото конете им се нуждаеха от почивка. Прибраха само рогата и кожите на блесбоките и съвсем малко месо, колкото да им стигне за ден-два.

Ловците бяха изненадани от приятния аромат, който се отделяше от кожата на тези красиви животни. Това се дължеше на сладките и ароматни треви, с които се хранеха блесбоките.

Като изстъргаха мазнините и изсушиха кожите на слънце, прибраха ги при другите трофеи в колата. Както винаги, това извършиха Хендрик и Вилхелм. С препарирането на главите, което изискваше специални познания, се зае естественикът Ханс. Той беше се запасил с нужните химикали и заедно с Аренд още привечер завършиха четири прекрасно препарирани глави — две мъжки и две женски — които щяха да подарят на старейшините на семействата Фон Блум и Фон Дик.

Женският блесбок се отличаваше от мъжкия с по-късите си и не толкова дебели рога, на ръст беше по-малък и не толкова пъстър. Също такава беше разликата и между мъжките и женските бонтебоки, с рога и кожи, на които нашите ловци успяха да се сдобият още на следващия ден.

Но ловците вече използваха достатъчно успешно начина на лов, предложен от Вилхелм — да дочакат на някое място бонтебоките, които пък да бъдат уплашени и подгонени към тях от Клаас и Ян. Така скватерите Ханс, Хендрик, Аренд и Вилхелм успяха да свалят един Прекрасен мъжкар.

Този начин на ловуване чрез засада, който се оказа Несполучлив по отношение на блесбоките, не зависеше от породата и от разликата между тях, а само от вятъра, чрез който животните можеха да усетят присъствието на ловците. Трябваше да няма никакъв вятър, защото иначе беше немислимо да се изненада стадото — бонтебоките се доверяваха повече на обонянието, отколкото на очите си.

Като препарираха глави и на бонтебоки по същия начин, ловците развалиха лагера и продължиха пътешествието си по Зуурфелд.