Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Bush Boys, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и начална редакция
vens (2009)
Корекция
Boman (2009)

Издание:

Осакатен преразказ на оригинала

Майн Рид. Скватерите

Поредица „Екзотика и приключения“

Албатрос ТБ, София

ISBN 954–8838–06–0

История

  1. — Добавяне

XXV
Блесбоки и бонтебоки

На другата сутрин малкият керван потегли на североизток. Нужни им бяха две денонощия за преминаване на безводната пустиня. Ловците, за разлика от воловете, нямаше много да страдат от жажда, защото се бяха погрижили да напълнят с вода няколко буренца. Част от водата беше предназначена за конете. Но въпреки това, и хората, и животните трябваше да понесат мъчителен преход, защото сухият въздух и горещината бяха толкова нетърпими, че и най-доброто разхладително питие не можеше да засити жаждата им за повече от няколко минути.

След като понесоха тези тежки изпитания, ловците навлязоха в една местност, която по нищо не напомняше преминатата безводна пустиня. Това беше широко плато, заобиколено от планински върхове със странни форми, кръгли или заострени, или пък съвсем плоски.

Тази местност напомняше високите равнини в Кордилерите на Америка, но по геологическия си строеж беше по-близка до мексиканските планини.

Всички върхове бяха почти еднакво високи, някои бяха напълно лишени от растителност, други, напротив, бяха покрити с гъсти гори, чак до върха, чийто бял кварц бляскаше на слънцето. Многобройните долини между тях, различни по големина и форма, бяха покрити с трева, която изглеждаше като току-що окосена или опасана от животни. И наистина тук живееха грамадни стада тревопасни, които предпочитаха нискораслата възсолена трева на тези долини пред меката, пухкава трева по южните склонове на Оранжевата река. На много места в тези долини има солени наноси и заради тях тревата изглежда като заскрежена. Срещаха се и големи залежи от чиста сол, които заемаха по няколко квадратни километра.

Тази местност, наречена от бурите „Зуурфелд“, т.е. „кисело поле“, беше любимо място на блесбоките и бонтебоките. Това бяха две породи газели, които се различаваха по красотата и бързината си, а също и по цвета на козината си. Блесбокът беше по-дребен и не, толкова пъстър на цвят като бонтебока. Рогата на първия бяха бели, а на втория — черни.

Краката на блесбока бяха бели само от вътрешната страна, а на бонтебока целите бели — от стъпалата до коленете.

Бонтебокът беше не само най-красивата, но и най-бързата газела, голяма колкото европейския елен, но полека и по-грациозна от него. Рогата й бяха дълги около тридесет и пет сантиметра, черни и доста дебели в основата си, отначало се издигаха право нагоре, после се отклоняваха назад към гърба и след това се раздвояваха и се извиваха навън. Кожата й беше на синкавочервени и тъмни ивици, които се редуваха и даваха и името й — на холандски „бонтебок“ означаваше „пъстър козел“.

Блесбокът имаше почти същия цвят на козината, но малко по-тъмен, с не толкова правилно редуващи се ивици.

Туземците ценяха твърде много кожите и на двете животни и си правеха от тях „кароси“ — нещо като дреха, която през деня служеше за наметало, а през нощта — за завивка.

Навиците и на двата вида газели бяха едни и същи. Те обитаваха солените долини на Зуурфелд и се движеха на стада по няколко хиляди глави.

Когато бяха уплашени от нещо, бягаха срещу вятъра с приведени надолу глави, също като ловджийските кучета.

По-рано и двата вида са се срещали и в Южна Америка, но сега живееха само на север от Оранжевата река.