Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Bush Boys, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и начална редакция
vens (2009)
Корекция
Boman (2009)

Издание:

Осакатен преразказ на оригинала

Майн Рид. Скватерите

Поредица „Екзотика и приключения“

Албатрос ТБ, София

ISBN 954–8838–06–0

История

  1. — Добавяне

XII
Разговор за лъвове

По пътя пътниците, за да съкратят времето, заговориха за лъвове. Всеки от тях знаеше нещо за тези животни; но Свартбой, който се беше родил и израсъл в горите, така да се каже, в самия център на лъвските леговища, разбира се, прекрасно познаваше техния начин на живот.

Ще бъде съвсем излишно хабене на думи да описваме външността на лъва. Всеки от нашите читатели навярно я познава, всеки е виждал или живо животно в зоологическата градина или натъпкана лъвска кожа в зоологическия музей. Всеки знае външния му вид, голямата му грива; знае също така, че лъвицата няма това украшение и по размери и общ вид значително се различава от мъжкия.

Макар че съществува само един вид лъвове, те се различават по някои нюанси, разбира се, много по-малко, отколкото това става при другите животни.

Съществуват седем известни имена: берберски лъв, сенегалски, индийски, персийски, жълт капски, черен капски и безгрив лъв.

Разликата между тези животни не е толкова голяма, та, като ги види човек, да не познае отведнъж, че всички те са от един животински вид. Персийският лъв е малко по-малък от другите. Берберският е по-тъмен и има гъста грива. Сенегалският, напротив, има светложълта лъскава козина и малка грива. Безгривият лъв, както показва името му, съвсем няма това украшение… Някои естественици се съмняват дори в съществуването на този лъв. Казват, че той се срещал в Сирия.

Двата вида капски лъвове се различават помежду си главно по цвета на гривата. Единият вид е с черна или тъмнокафява грива; другият е със светложълта, както и цялата козина.

От всички тези видове, южноафриканските лъвове са най-големите, а черните се смятат за най-свирепи и опасни.

Лъвовете се срещат в цяла Африка и в южните части на Азия. Някога те са живели и в някои местности на Европа, но сега там ги няма. В Америка също няма лъвове. Животното, известно в Испанска Америка под името лъв, е в същност пума и прилича на царя на зверовете само по цвета на козината. Пума напомня по вид половингодишно лъвче.

Африка главно може да бъде наречена „страна на лъвовете“. Те се срещат тук из целия континент, като се изключат, разбира се, онези малко гъсто населени местности, от които са били пропъдени от човека.

Наричат лъва „цар на гората“. Но това название изглежда погрешно, защото всъщност лъвът не е горски звяр.

Той не може да се катери по дърветата и затова не си намира храна в горите така лесно, както из откритите равнини. Пантери, леопарди, ягуари — всички прекрасно се катерят по дърветата: те могат да преследват птиците и гнездата на маймуните по самите върхове на Дърветата. Те се чувстват в леса напълно у дома си и са наистина горски животни. А лъвът — не. Лъвът повече обича откритите равнини, където пасат грамадни преживни животни и където той лесно може да се крие зад гъстите ниски храсталаци.

Той се храни с месо — месо на най-различни животни — макар че има видове, които особено обича. Той сам умъртвява плячката си. Разказите, че уж чакалите го снабдявали с храна, като умъртвявали животните, не са верни. Напротив, много по-често той сам снабдява с храна чакалите; ето защо те се срещат обикновено около лъвовете, за да се възползват от техните огризки.

Лъвът сам си лови плячката, но при случай не се отказва да я отнеме от другите зверове — вълци, чакали, хиени.

Лъвът не може да тича много бързо. Почти всички преживни животни го изпреварват лесно. Как може да ги хваща той в такъв случай?… С помощта на своята хитрост, с внезапните си нападения и ловкост и със силните си скокове. Той обикновено дебне плячката си, легнал в засада или незабелязано се промъква до нея и после неочаквано, с няколко грамадни скока, се нахвърля отгоре й. Особеният анатомически строеж на тялото му позволява да прави грамадни, просто невероятни скокове. Пътешественици разправят, че той скачал на разстояние шестнадесет стъпки: те уверяват, че сами били свидетели на това и грижливо измервали разстоянието.

Ако първият скок излезе несполучлив, ако лъвът не улови плячката си изведнъж, обикновено не се втурва да я преследва, а се обръща и избягва в противната страна.

Понякога наистина се случва плячката да му се види много съблазнителна и тогава той прави втори и дори трети скок.

Но ако и така не сполучи, решително се отказва от преследването.

Лъвовете живеят обикновено усамотени, макар че доста често се случва да се срещнат по десет и дори по дванадесет. Заедно отиват на лов и действат като си помагат един на друг.

Те нападат и умъртвяват всички видове животни, които се срещат в местността, където живеят; нападат дори грамадния носорог, макар че това чудовище често побеждава лъва. Младите слонове също така стават понякога плячка на лъва: жирафи, бизони, орикси, гну — всички трябва да отстъпят пред неговата сила.

Но не винаги лъвовете са победители в борбата с тези животни. Случва се понякога едно или друго от тях да го надвива и той на свой ред бива умъртвен.

Ловът на лъвове не е професия. Кожата им има малка стойност, месото им не е годно за храна. А тъй като ловът е придружен с голяма опасност и ловецът, както вече казахме, лесно може да избяга с кон, не биха ги и закачали, ако не унищожават добитъка и конете на фермите. Но тези нападения върху стадата озлобяват извънредно много пострадалите скватери и те горят от желание да отмъстят. Ето защо в някои местности ловът на лъвове става с особено ожесточение, което е с ужасни последици изобщо за природата.

Но там, където няма скватери-скотовъдци и тази причина не съществува, там лъвовете почти не се преследват. Дори нещо повече: колкото и да е странно, бушмените и другите скитнишки африкански туземни племена не убиват лъвовете, дори и в случаите, когато лесно могат да направят това, защото те гледат на лъва не като на враг, той е за тях доставчик на храна — те се хранят с остатъците от неговата плячка.

Хендрик, който беше чувал това по-рано, попита сега Свартбой дали е вярно.

Бушменът веднага отговори утвърдително.

— Бушмените — рече той, — обикновено дебнат лъва: те го намират или по следите, или по някакви други белези: често в този случай им помагат ястребите, които им посочват пътя. По едни или други знаци те намират леговището на лъва. Ако „тао“ си е вкъщи или яде, те чакат скрити наблизо, докато звярът излезе. Тогава се промъкват и задигат остатъците, недоизядени от него. Често намират по този начин по половин или дори три четвърти от някое голямо животно, което сами едва ли биха могли да убият.

Като знаят, че лъвът рядко се нахвърля върху хора, бушмените не се боят много от него. Напротив, те дори се радват, когато в техните места се появят много лъвове, защото се надяват, че тези прекрасни ловци ще снабдяват с храна и тях.