Майн Рид
Скватерите (65)

XXII
Прекъснатата закуска

На другия ден сутринта, преди да потеглят по-нататък на дълъг път, решиха да оставят конете да си отпочинат добре, и затова дълго се излежаваха до по-късно. После пристъпиха към приготвяне на закуската, която щеше да се състои от език на гну, кафе и хляб, които носеха със себе си от Грааф-Райнет.

Хлябът, наистина, беше вече станал доста твърд. Но те биха могли да минат и без него. За много хора от Южна Африка, хлябът е изключителен разкош. Повечето туземци не са го дори и опитвали. Също и хиляди колонисти по границите на Капската колония минават без него.

Жителите на Южна Африка — и бурите, и туземците — се занимават изключително със скотовъдство. Цялото им време е запълнено с отглеждането на стада овце. Само някои много богати колонисти — скватери — засяват по няколко декара царевица и пшеница, имат градини, в които садят зеленчуци и плодове: дини, краставици, тикви, ябълки, круши, праскови, дюли и нарове, развъждат лозя. Тези неща почти ги няма при по-бедните колонисти. В къщите им много рядко има хляб и всекидневната им храна е пушено биволско месо, прясно волско и овнешко, приготвено по различни Начини. В местностите, където се среща и дивеч, скватерите се хранят главно с него. Около къщите в Капската колония, там където има газели и антилопи гну, около жилищата се виждат множество рога от тези животни. Както казахме вече, месото на гну се доближава до телешкото. То е много вкусно, опечено в собствения си сос, или с първокачествена мазнина, получена от тлъстите овчи опашки.

Нашите приятели, които бяха израснали в богати семейства, бяха свикнали да ядат хляб, но не чак до там, че да не могат да минат без него. Те носеха няколко чувала сухари и ги гризяха с голямо удоволствие, заедно с опечения език на гну, докато чакаха кафето.

Шестимата бяха в отлично настроение и си припомняха вчерашната случка, която сега, след като опасността беше преминала, им се струваше много забавна. Тъй като бяха решили да почиват цял ден, те дъвчеха бавно, но изведнъж при тях дотича Конго запъхтян и им съобщи, че в равнината са се появили няколко щрауса.

Ловците посрещнаха тази новина с възторг, особено Клаас и Ян. Челюстите заработиха по-бързо, късчетата месо бяха доизядени набързо, изпиха кафето наведнъж. Закуската бързо завърши.

След десетина минути конете бяха оседлани, а ловците — изцяло погълнати от мисълта за предстоящия лов на щрауси.

Но къде се беше дянал Фацетане? Без неговите съвети и лично участие ловът нямаше да бъде толкова успешен. Всички признаваха единодушно и ценяха неговия опит при лов на щрауси, Фацетане беше ненадминат.

Това беше признато дори и от Конго, който пък беше незаменим, когато ставаше дума за лъвове, леопарди, хиени и други грамадни хищници в тази част на Африка. Неговото племе, зулусите, имаха огромни стада от овце, а щраусите не представляваха заплаха за тези животни.

Бушмените, напротив, нямаха никакви домашни животни и затова бяха станали добри ловци и се хранеха с всякакъв дивеч, като се започне от скакалеца и се свърши с жирафа и слона. Така се обясняваха техните всестранни знания за навиците на всички хищни животни, които живееха по тези места. Колкото до Фацетане, той минаваше за много опитен ловец на хищници, дори и между съплеменниците си.

Но къде беше той точно в този момент, когато най-много се нуждаеха от него? Не се виждаше никъде от един час насам. Както съобщи Конго, бил отишъл при воловете на пасището и може би още беше там. Някой предложи да отидат да го повикат. Друг възрази, че така ще загубят време, защото воловете пасяха далече от лагера, а докато дойдеше и бушменът, възможно бе щраусите да изчезнат.

Решиха да не го чакат и Хендрик даде знак за начало на лова.