Майн Рид
Скватерите (93)

L
Двубоят на Вилхелм с боата

Един приятел на Вилхелм, млад лекар и любител-зоолог, горещо беше го помолил, ако му се удаде удобен случай, да му донесе една боа от тази твърде рядка порода. Но всички старания на Вилхелм да изпълни молбата на приятеля си досега оставаха напразни. И не е за учудване, че щом сега беше срещнал случайно такова страшилище, дълго шест метра и повече от тридесет сантиметра дебело, той изцяло се отдаде на желанието да се сдобие с кожата му на всяка цена. Вилхелм стреля по змията, но тя се разви, отхвърли безформената маса, която се канеше да погълне, и запълзя толкова бързо, сякаш изобщо не беше ранена. Щом забеляза, че змията се насочва към скалите, където можеше да се скрие и да му избяга, ловецът, без да губи време за пълнене на пушката си, бързо тръгна след нея и след малко настигна опашката й. Змията не обръщаше никакво внимание на тежките удари от приклада и продължаваше да пълзи напред, като половината й тяло вече беше скрито в една пукнатина на скалата. Като видя, че влечугото ще му избяга, младежът реши със собствените си ръце да му попречи да се скрие в дупката. Той захвърли пушката настрана, с двете си ръце хвана опашката и я задърпа с всички сили. Но успя да издърпа змията навън само отчасти.

Започна отчаяна борба. Вилхелм не можеше едновременно да държи змията и да й нанася удари, за да я накара да изпълзи обратно. Изведнъж му хрумна великолепна мисъл — да завърже опашката на змията за дърво и по този начин да освободи ръцете си, а после с удари да я накара да изпълзи от пукнатината. Той изпълни веднага намерението си с помощта на едно въже, което намери в джоба си; откърши здрав клон и с него започна да удря змията. След третия удар тя изпълзя, и то толкова бързо, че ловецът не успя да се отдръпне. Змията веднага се уви около него. Пред самото му лице застана страшната разтворена уста, изплезения, раздвоен език и злите втренчени очи…

Положението беше ужасно! Вилхелм не загуби самообладание и с цялата сила на отчаянието си стисна с две ръце змията за гърлото. Вързана с опашката за дървото и стисната за гърлото, змията не можеше да се бори свободно и да използва всичката си грамадна сила. Все пак, изходът на борбата трудно можеше да бъде в полза на ловеца, чиито сили не бяха достатъчни да я удушат.

За щастие, Вилхелм си спомни, че има ловджийски нож, окачен на кръста му. Трябваше да поотслаби за момент усилията си да стиска гърлото на змията и тя веднага се възползва от това, като обви още по-здраво жертвата си. Скватерът все пак успя да измъкне ножа си и с няколко силни удара довърши страшния противник.

Вилхелм беше спасен и имаше пълно право да се гордее с такава победа!