Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Bush Boys, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и начална редакция
vens (2009)
Корекция
Boman (2009)

Издание:

Осакатен преразказ на оригинала

Майн Рид. Скватерите

Поредица „Екзотика и приключения“

Албатрос ТБ, София

ISBN 954–8838–06–0

История

  1. — Добавяне

VI
Преселение

Макар че Фон Блум напълно вярваше в помощта на Бога, съвсем нямаше намерение на седи със скръстени ръце в очакване Господ сам да му нареди всичко. Религията не го учеше на това; и той тутакси се залови да вземе мерки да излезе от печалното положение, в което се бе намерил.

Очевидно беше, че е невъзможно да останат повече в краала си. Добитъкът, конете и овцете не можеха да останат без храна; а ако загинат стадата, от какво щяха да съществуват той и семейството му? Трябваше да напусне краала. Нещо повече, трябваше да го напусне веднага, тутакси, и да тръгне да дири пасища. Ето, животните, затворени в оборите, скоро ще почувстват глада и кой знае кога ще може да се намери храна за тях!

Не биваше да се губи време. Всяка минута беше много скъпа.

И наистина колонистът не мисли дълго. Но какво да прави: дали да яхне сам най-добрия кон и да тръгне Да дири пасища? Или да впрегне фургона, да прибере в него цялото си имущество и да тръгнат всички заедно?

Реши последното. Във всеки случай трябваше да напуснат тази местност и краала. Най-добре — веднага.

— Впрягай фургона! — извика той и Свартбой, горд със званието си „колар“, бързо се залови за работа. Като грабна камшика си с бамбукова дръжка и дълъг кожен ремък, той го удари силно и извика:

— Да, баас, ей сега ще го впрегна!

Бушменът още по-силно удари бича. Като се убеди, че бичът действа добре, тръгна към обора с воловете.

Грамадният фургон, от онези, които са гордост за всеки фермер от Капската колония, беше недалече от къщата, направен в най-добрите дни на Фон Блум; с него той бе возил някога жена си и децата си на религиозните празненства. В ония дни този фургон се впрягаше с осем прекрасни коня, които го караха в тръс… сега — уви! Вместо коне във фургона впрягаха волове, защото Фон Блум имаше всичко пет коня, които трябваха за езда.

Но самият фургон беше в пълна изправност; той изглеждаше почти така, както в онези щастливи времена, когато беше предмет на завист за всички съседни скватери на Грааф-Райнет. Нищо не беше счупено. Всичко беше на мястото си, сандъците отпред, отзад и отстрани, грамадни джобове вътре; а покривът му белееше като сняг. Колелата бяха в пълна изправност и скелетът му съвсем здрав. С една дума, този фургон беше най-хубавото нещо от останалото имущество на Фон Блум. Струваше не по-малко от всичките му волове, овце и добитъка заедно.

Докато Свартбой и Хендрик впрягаха във фургона воловете, самият „баас“ с Ханс, Тоти, малката Гертруда и Ян прибираха в него цялото имущество. Това не беше трудно, защото имуществото на скватера не беше голямо и много скоро се събра отчасти вътре, отчасти вън от фургона.

Не мина и час и всичко бе събрано, воловете впрегнати, конете оседлани; с една дума всичко беше готово за тръгване.

Сега се явяваше въпросът накъде да вървят.

До този момент Фон Блум бе мислил само как да напуснат по-скоро опустошената местност и да намерят пасище. Но сега трябваше да се реши в каква посока да вървят. Този въпрос беше във висша степен важен.

Ако тръгнат в същата посока, по която бяха минали скакалците или откъдето бяха дошли, може би ще изминат стотици мили и няма да срещнат и стръкче трева за гладния добитък, който в такъв случай непременно ще погине.

А ако тръгнат в друга посока, може би след повече или по-малко време ще намерят трева — но дали ще има вода? Без вода е невъзможен животът не само на добитъка, но и техният собствен. Ето защо беше във висша степен важно да се избере посоката.

Отначало Фон Блум реши да тръгне към селищата. Той знаеше, че най-близкият извор в една посока е на разстояние петдесет мили. Но пътят нататък беше на изток от краала и именно натам бяха отишли скакалците и сигурно бяха унищожили всичко. Така че беше крайно рисковано да тръгнат в тази посока.

Откъм север заплашваше пустинята Калахари и беше невъзможно да отидат нататък. Фон Блум не беше чувал за никакъв оазис в тази пустиня. При това, оттам се бяха появили скакалците. Те отиваха на юг, когато ги видяха първия път, и само внезапната промяна на вятъра ги бе накарала да променят посоката си.

Оставаше да тръгнат само на запад и Фон Блум мислеше, че в тази посока най-скоро ще се измъкне извън пределите на опустошената област.

Той знаеше нещо за западните равнини, малко наистина, но все пак знаеше, че на четиридесет мили от краала има прекрасни, добре оросени пасища. Веднъж бе дори ходил там сам, когато добитъкът му беше отишъл много надалече и той бе тръгнал да го търси. Местността тогава му се бе видяла по-удобна дори и от тази, в която живееше, и известно време бе мислил да се пресели там и ако не изпълни тази си мисъл, то беше защото местността бе много отдалечена от населените области. Макар че живееше далеч от селища, все пак той поддържаше връзки с градовете; ако отидеше по-надалече, трябваше да се откаже от тези връзки.

Но сега мислите за връзки с колонистите трябваше да останат накрая и той реши да отиде там.

Свартбой получи заповед да кара на запад. Бушменът бърже се покатери на капрата, удари с грамадния си бич и фургонът потегли към равнината.

Ханс и Хендрик бяха вече на конете; те бяха изкарали от оборите всичкия добитък и с помощта на кучетата го подгониха пред себе си.

Малката Гертруда и Ян седяха вътре във фургона зад Свартбой и редом с тях се виждаше прелестната глава на антилопата, големите очи на която с любопитство се озъртаха наоколо.

Като хвърли последен поглед към напуснатия краал, Фон Блум смуши коня си и тръгна подир фургона.