Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Bush Boys, (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и начална редакция
vens (2009)
Корекция
Boman (2009)

Издание:

Осакатен преразказ на оригинала

Майн Рид. Скватерите

Поредица „Екзотика и приключения“

Албатрос ТБ, София

ISBN 954–8838–06–0

История

  1. — Добавяне

X
Камилската птица

След прекосяването на Оранжевата река, младите скватери се отправиха на североизток. Ако бяха тръгнали право на север, скоро щяха да стигнат до границата на пустинята Калахари, тази южноафриканска Сахара, и щеше да им се наложи да я заобиколят откъм запад или изток. Бяха решили отдавна да стигнат до местността, намираща се източно от пустинята, където в изобилие се срещаха слонове, жирафи и биволи, а в реките — носорози и грамадни крокодили.

Водач беше Конго. Той беше обещал да заведе ловците на място, където се срещат грамадни животни, и никой не се съмняваше в това.

На следващия ден, след двубоя на Конго с лъвицата, керванът потегли на път и спря едва надвечер, след дълго дневно пътуване, край една височина. Единствената растителност по изсушената от слънцето равнина беше цъфналото алое, чиито яркочервени цветове бяха пръснати между редките палми и акации с грамадни бодли. Редките растения не можеха да прикрият голата, тъмносива, съвсем равна почва. Преди да стигнат до местата с богат лов, младежите трябваше да прекосят едно пустинно място, дълго повече от сто километра. Сто километра, без капка вода по пътя!

Спряха за почивка около един извор с бистра вода, може би последният в тази част на безплодната пустиня, която трябваше да преминат, и мислеха да останат там поне два дни, за да успеят да изсушат месото на ориксите и да оставят конете и воловете да съберат сили за тежкия преход.

Надвечер успяха да привършат устройването на лагера.

Ханс, който обичаше да се усамотява, беше седнал под едно дърво, малко надалеч от другите. Погледът му обхождаше безплодната равнина и изведнъж той забеляза под лъчите на залязващото слънце, съвсем близо до себе си, три двукраки животни, много приличащи на птици. Това бяха щрауси. Техният ръст и външен вид бяха толкова необикновени, че не можеха да бъдат сбъркани с друго животно.

Бяха един мъжкар и две женски. Мъжкият щраус е по-висок от женската, перата му са по-тъмни и рязко контрастират с белите пера по шията и опашката му. Женската е сивобяла и перата й не са така красиви, като тези на мъжкия, и затова се ценят много по-малко, както от диваците, така и от културните народи.

Щраусите вървяха бавно напред, без каквото и да било безпокойство; очевидно не бяха усетили присъствието на хората. Без да спират, щраусите протягаха шии наляво и надясно и пощипваха листа, кълвяха семена и плодове. Тъй като вървяха все направо, ботаникът реши, че са се запътили нанякъде, за да прекарат нощта. Те минаха близо до него и скоро се отдалечиха.

Първата мисъл на Ханс беше да се обади на приятелите си, които, заети със своя работа, сигурно не бяха забелязали щраусите. Мина му през ума, че може би ще успеят да убият трите птици, които сякаш нарочно се появиха, за да бъде устроен лов за тях.

Но като размисли, той се отказа от това намерение. Щраусите не бяха много интересни за лов, освен може би за птицеловците Клаас и Ян. Но малките бяха много уморени и заспаха още щом слязоха от конете. По-добре беше да не ги събуждат.

А колкото до лова на щрауси, той беше почти невъзможен в тази открита равнина, където птиците не можеха да бъдат изненадани. Ханс знаеше от собствен опит колко бързо тичат те и не можеше да мисли, че ще могат да ги настигнат с изморените коне.

Без да мръдне от мястото си, Ханс само проследи с поглед огромните птици, които бавно се отдалечиха и скоро съвсем изчезнаха. Но бързо след това нещо ново привлече вниманието на Ханс.