Майн Рид
Скватерите (64)

XXI
Носорогът

Ханс и Аренд, които бяха изостанали, а също и Клаас и Ян, пристигнаха в последния миг на кървавата борба. Всички скочиха от конете си и пристъпиха към одирането на плячката.

Задълженията им се бяха разпределили от само себе си: Аренд приготвяше яденето, Хендрик и Вилхелм се занимаваха с разделянето на месото, Ханс търсеше различни треви и плодове за трапезата, които той разпознаваше благодарение на знанията си.

Месарите пристъпиха бързо и ловко към работата си, а Ханс и Аренд се заловиха с препарирането на главата и рогата, за да ги присъединят по-късно към другите ловни трофеи, окачени по стените на къщите на Фон Блум и Фон Дик. Рогата на обикновения гну често се срещаха в Граф-Райнет. Но такива на набразден гну са много по-редки и се ценят по-високо.

От своя страна Клаас и Ян полагаха всички усилия да бъдат полезни на другите.

Всички бяха изцяло погълнати от заниманията си и не се оглеждаха наоколо. Изведнъж до слуха им достигна страшен звук, нещо като хрущене, придружено с остро, пискливо дишане, което напомняше донякъде грухтенето на свиня, но беше много по-силно. Едновременно с това се чуваше пращене от чупене на клони.

Ловците трепнаха, скочиха на крака и въпреки смелостта си, усетиха страх. И наистина, това, което видяха, можеше да уплаши и по-опитни ловци от тях.

Мачкайки всичко по пътя си, пред погледа им се появи огромно четирикрако. По правия рог на носа му и по мощното му телосложение можеше лесно да се разпознае, че това е носорог.

В Африка, както е известно, се срещат четири породи носорози. Тъмният цвят на кожата и двойните рога показваха, че появилото се животно е черен носорог — най-свирепият и най-опасният измежду всичките четири породи.

Той излезе от гъсталака и бързо са запъти към ловците. Вървеше с вирната глава, мърдаше опашка и уши, гледаше злобно напред и очевидно беше раздразнен от нещо. Силното му дишане и звуците, които издаваше, засилваха у всички чувството за страх, което човек и без това изпитва при вида му.

Скватерите веднага разбраха, че животното се насочва към тях с намерение да ги нападне. Те добре знаеха, че черният носорог напада всичко по пътя си — човек или животно, дърво или птица. Лесно може да се разбере колко опасно беше положението на ловците в голата равнина, на стотина метра далеч от носорога, който тичаше право към тях. За щастие конете не бяха разседлани и юздите не бяха вързани за храстите, а само преметнати през седлата. Ловците захвърлиха всичко, което държаха в ръце, оставиха работата си, втурнаха се към конете и мигом ги възседнаха. За всичко това им бяха достатъчни десетина секунди, но носорогът за това време беше успял да се приближи толкова много, че конете от страх се дръпнаха встрани и конниците едва се удържаха върху тях. След това ловците препуснаха, а носорогът ги последва.

Когато успяха достатъчно да се отдалечат, защото конете им бяха по-бързи, младите хора се поуспокоиха, особено Хендрик и Вилхелм, които препускаха най-отпред. Обърнаха се да погледнат назад, но гледката съвсем не беше успокояваща и тържеството им беше преждевременно: опасността съвсем не беше минала, особено за конниците, които бяха изостанали по-назад.

Шестимата се бяха разделили на двойки, препускащи една след друга на известно разстояние. Първи бяха Хендрик и Дебелия Вилхелм, съвсем спокойни от това, че са далеч пред носорога; Ханс и Аренд можеха също да считат, че са в безопасност; но Клаас и Ян бяха толкова изостанали от другите, че между тях и носорога имаше само около двадесет и пет метра и всеки момент той щеше да го настигне.

На по-големите четирима младежи едновременно им мина през ума страшната мисъл: добре, техните собствени коне няма да се оставят на носорога, ами малките кончета на децата? Тях носорогът можеше лесно да ги стигне и тогава смъртта на момчетата щеше да бъде неминуема.

А в това време разстоянието между тях ставаше все по-малко.

В този момент през главата на Хендрик премина спасителната мисъл за една маневра, която би могла да бъде приета за най-големия му ловджийски подвиг. Той бързо изви коня си назад, махна с ръка на Вилхелм да го последва и препусна право срещу носорога.

Вилхелм се насочи на ляво, а Хендрик — надясно. Те се спряха, напълниха пушките си и изчакаха да минат край тях първо Ханс и Аренд, после Ян и Клаас, след които вече идваше носорогът. Двамата едновременно стреляха в тичащия звяр, отново напълниха пушките си и тръгнаха след него.

Макар че и двата куршума го бяха улучили, звярът все още тичаше напред и не се отказваше от преследването на малките кончета. Неговият бяг постепенно ставаше все по-бавен, но и кончетата бяха се изморили и не се знаеше как би свършило всичко това, ако Ханс и Аренд също не бяха стреляли и не бяха ранили носорога в главата.

Отново ранен, но все още не смъртоносно, звярът изостави преследването на кончетата и се нахвърли върху най-близкия си противник.

По правило носорогът бяга по права линия при преследване и нападение и по този начин неговият противник може да се спаси лесно, като малко се отклони встрани.

Борбата вече продължаваше четвърт час: скватерите пълнеха пушките си и стреляха един след друг, а носорогът продължаваше да ги напада с предишния устрем. Най-после един куршум на Вилхелм успя да простреля черепа му, страшилището падна и повече не се помръдна.

Радостни викове изразиха победата. Шестимата ловци слязоха от конете и се приближиха до носорога, прострян на тревата.

Вилхелм изтича до лагера и се върна с брадва, с която отсякоха рога на звяра. Те добавиха този славен трофей към другите.

Насечената на части антилопа натовариха на конете и я пренесоха в лагера.