Майн Рид
Скватерите (4)

IV
Разговор за скакалците

Тревожна беше тази нощ за обитателите на краала. Стига само вятърът да се обърнеше малко от запад и скакалците на сутринта щяха да покрият засетите ниви и безследно да унищожат богатата реколта. Може би и още по-лошо: тези насекоми можеха да унищожат цялата растителност на четиридесет, петдесет и дори повече мили наоколо. И тогава с какво ще хранят добитъка? Той можеше да погине от глад, преди да успеят да го закарат на ново пасище.

Подобни нещастия са съвсем възможни. В Капската колония много бури, нещастни скватери, са загубвали стадата си по такъв начин. Нищо чудно, че в краала на Фон Блум тази нощ беше тревожно.

От време на време скватерът излизаше от къщи да види не се ли е променил вятърът. Но до късна нощ нямаше никаква промяна. Все така духаше лек ветрец от север, от великата пустиня Калахари, откъдето, без съмнение, бяха дошли скакалците. Луната светеше силно и лъчите й огряваха тъмната маса насекоми, покрили долината. Чуваха се лъвски рев, подозрителни крясъци на чакал и идиотският смях на хиена. Всички тези животни и много, много други се наслаждаваха на обилно пиршество.

Като не забелязваше и най-малка промяна във вятъра, Фон Блум започна да се успокоява. Скоро се поде общ разговор, разбира се, за скакалците. Говореше най-вече Свартбой, тъй като той ги познаваше най-добре. Много пъти в живота си бе виждал скакалци и не един чувал бе изял навремето. И за това нищо чудно, че знаеше много за тях.

Откъде идат те — това Свартбой не знаеше, а и никога не се бе замислял. Произходът им обясни ученият Ханс.

— Те идат от пустинята — рече той. — Скакалците снасят яйцата си в пясъка, където остават, докато настане дъждовното време на годината. Щом с дъждовете се покаже тревата, насекомите се излюпват от яйцата и се хранят с нея. А когато изядат всичката трева, биват принудени да дирят нови пасища. Тази е причината за техните „придвижвания“.

Това обяснение се видя на слушателите достатъчно ясно.

— Чувал съм — рече Хендрик, — че фермерите палят огньове около нивите си, за да не допуснат там скакалците. Не разбирам как огънят може да ги спре, дори и да направят „плътни огнени прегради“! Насекомите си имат крила и могат лесно да прелетят над огъня, нали?

— Огньовете се кладат — отговори Ханс, — за да ги пропъди димът. Но и тази мярка дава резултат против насекомите, докато не са им порасли крилата, докато скакалците, както казват, са още „пеши“. В такова състояние, тоест още без крила, те също така извършват придвижванията си, които често биват още по-опустошителни, отколкото придвижванията на напълно развитите, крилати насекоми. Като пълзят и скачат по земята, пешите скакалци се движат винаги в една посока, като че напътствани от инстинкта. Нищо освен морето или много голяма и бърза река не може да ги спре или да ги накара да изменят посоката си. Малките реки, а дори и по-големи, ако текат бавно, биват преплувани; през стени и къщи те прелазват и, като прескачат препятствията, продължават пътя си в същата посока.

При преминаването на широки и бързи реки безброй милиарди от тях потъват и биват отнесени в морето. Ако скакалците не са в особено голямо количество, фермерите понякога успяват да защитят нивите си от тях с огньове, както чухте. Но когато те са в такова безбройно количество, както днес, дори и огънят не може да ги спре.

— Но как така, братко? — попита Хендрик. — Струва ми се, че докато те нямат още криле, огънят във всеки случай ще ги спре, защото как ще преминат през него? Ще го прескочат, а?

— О, не! — възрази Ханс. — Могат да се накладат много широки и големи клади, през които е невъзможно да прескочат.

— Обясни по-точно — каза Хендрик. — Това ме интересува, кажи, защото не мога да го разбера.

— И аз също — обади се малкият Ян.

— И аз! — извика Гертруда.

— Добре — отговори Ханс, — ще ви обясня: милиони от тези насекоми навлизат в огъня и го угасяват.

— Какво? — учудено извикаха всички. — Как така? И не изгарят ли?

— Разбира се, че изгарят — възрази Ханс. — Милиарди изгарят или се овъгляват. Но останките им покриват огъня с дебел слой и го угасяват. По този начин предните редици от тези пълчища стават жертва; но следващите преминават невредими по труповете на загиналите.

И тъй, виждате, че дори огънят не може да спре движението на скакалците, когато са в особено голямо количество. На много места в Африка, където туземците обработват земята, появата на скакалци хвърля в панически ужас населението, особено ако те се движат по посока на техните ниви и градини. Те знаят, че ще останат без никаква жетва и затова появата на скакалците ги плаши така, както земетресение или някакво друго голямо нещастие.

— Ужасът им е напълно понятен в такъв случай — забеляза Хендрик.

— Крилатите скакалци — продължи Ханс, — не спазват така неотклонно веднъж взетата посока, както пешите. Тяхното движение, види се, се определя от вятъра. Често те попадат в морето, където безброй много от тях загиват. На някои места мъртви скакалци са били изхвърлени на брега в невероятни количества. Така на едно място изхвърлените по този начин трупове на скакалци образували на морския бряг насип петдесет мили дълъг и повече от четири фута висок. Мнозина, заслужаващи пълно доверие, пътешественици уверяват, че зловонието, разпространявано от тази грамадна, разлагаща се маса, се усеща на разстояние сто и петдесет мили от брега.

— Е — извика малкият Ян, — никога няма да повярвам, че е възможно да има човек такова тънко обоняние!

Това заключение разсмя всички. Само Фон Блум не взе участие в общата веселост. Той беше в този момент много сериозно загрижен.

— Татко — попита малката Гертруда, като видя, че баща й не се смее и като искаше да го привлече в общия разговор, — татко, тези скакалци от онези ли са, с които се е хранил Йоан Кръстител, когато е живял в пустинята? Нали в Библията е казано, че той се е хранил със скакалци и див мед.

— Да, мисля, че са същите — отговори бащата.

— А на мене ми се струва, татко, че не са точно такива, а подобен вид — скромно забеляза Ханс, — библейските скакалци са били истински, които доста се различават от скакалците на Южна Африка, макар и да си приличат с тях по привички. Впрочем, този въпрос е още спорен според учените. Абисинците казват, че Йоан Кръстител се е хранил не със скакалци, а с плодовете на едно особено дърво, което те наричат дърво-скакалец.

— А ти, Ханс, как мислиш? — попита Хендрик, който много вярваше на научните познания на брат си.

— Според мене — отговори Ханс, — не може да има никакъв спор тук. Само като се изопачава смисълът на думата, може да се предполага, че свети Йоан се е хранил с плодове от дървото-скакалец, а не със самите скакалци. Аз решително съм на мнение, че светото Писание говори за скакалци: още повече, че ези два вида храна — скакалците и дивият мед често вървят заедно, тъй като и понастоящем са главната храна на много племена, които скитат из пустините. Освен това, ние имаме много доказателства, че скакалците и дивият мед са служили в библейските времена за храна на обитателите на пустинята. Затова е съвсем естествено да се допусне, че свети Йоан, живеейки в пустинята, е трябвало да употребява тази храна, също както и мнозина пътешественици от новото време, които са се спасявали с нея при преминаване през заобикалящата ни тук пустиня. Аз съм чел много книги за скакалци, но щом споменахте за Библията, трябва да си призная, че нийде не съм срещал такова вярно и прекрасно описание на това насекомо, както в нея. Искаш ли, татко, да го чуеш?

— Разбира се, прочети го, момчето ми, разбира се — отговори Фон Блум, доволен от предложението на сина си и от обрата, който взе разговорът.

Малката Гертруда изтича в стаята и веднага се върна с грамадна книга в кожена подвързия, с две здрави медни закопчалки. Това беше семейната Библия. Трябва да забележа, че подобна книга ще намерите в дома на всеки бур, защото тези холандци-колонисти са протестанти и така обичат Библията, че без да им тежи, четири пъти в годината пътуват сто мили, за да присъстват при нейното тържествено четене.

Ханс отвори книгата и веднага намери мястото на пророк Иоил.

Ако се съди по бързината, с която намери нужното му място, личеше, че той добре познава тази книга.

Всички замлъкнаха и Ханс запозна да чете:

„Ден на тъма и мрак, ден облачен и мъглив; като утринна заря се разпростира по планините народ многоброен и силен, какъвто не е имало от време оно и няма да има докрай света. Пред него гълта огън, а зад него пали пламък, пред него земя като райска градина, а зад него опустошена степ и за никого няма спасение от него. Видът му е като вид на коне и препускат те като ездачи. Препускат по върховете на скалите с тракане сякаш от колесници, с трясък, сякаш от пламък, който опустошава слама, като силен народ, строен за битка… Пред тях ще се разтресе земята, ще се заклати небето, слънцето и луната ще помръкнат, и звездите ще загубят светлината си… Как стене добитъкът, печално ходят стада волове, защото няма за тях пасище; мъчат се стада овце“.

Дори грубият Свартбой почувства поетическата красота на това описание.

Но Свартбой можеше и сам много нещо да разкаже за скакалците и също така хубаво, както вдъхновеният Иоил.

И той започна:

— Бушменът не се бои от скакалци. Бушменът няма ни градина, ни царевица, ни ориз, нищо, което биха могли да изядат скакалците. Бушменът сам яде скакалци, той става дебел от тях. Всички ядат скакалци. И всички стават дебели, когато се движат скакалците. Ха! Да живеят скакалците!

Тези забележки на Свартбой бяха доста верни. Почти всички известни животни в южна Африка ядат скакалци. Не само месоядните ги ядат с удоволствие, но и други животни — антилопи, чакали, лъвове, яребици, дропли и — странно е да се каже, дори гигантът слон: всички те изминават цели мили подир скакалците. С не по-малка наслада ги ядат и домашните животни — овце, коне и кучета. Но най-странното от всичко е, че скакалците и сами се ядат. Щом някой от тях се нарани и заболее, така че пречи на общото движение, другите веднага се нахвърлят върху него и го изяждат.

Бушмените и другите туземни племена в Африка приготвят скакалците с известна изтънченост. И Свартбой се занимава цялата вечер с донесения запас от тези насекоми. Той ги „готвеше“ така:

Най-напред около два часа ги вари в много малко вода в едно гърне. После ги извади, изсуши ги, сложи ги в тиган и известно време ги друса да се отделят всички криле и крачка на насекомите. След това ги остави сами да се изчистят и бушменът духна в тигана с такава сила, че всичките криле и крачка отлетяха и вкусното ястие беше готово; оставаше само малко да се посоли. Опитаха новото ядене и им хареса. Мнозина предпочитат приготвените по този начин скакалци дори и пред морските раци.

Понякога добре изсушените скакалци се стриват и, като се прибави малко вода, от тях става нещо като пюре.

В изсушен вид това насекомо се запазва много добре за дълго и често то е единственият хранителен запас за цялата година у бедните туземни племена. Затова именно туземците в Африка поздравяват появата на скакалците като радостно събитие. Всички се нахвърлят да ги събират с чували, а понякога и с колички, и събират колкото могат повече, после ги приготвят така, както направи Свартбой, и ги скриват за запас.

В подобни разговори времето мина незабелязано. Беше много късно, когато всички се разотидоха да спят. Фон Блум, преди да си легне, още веднъж излезе да види дали не се е променил вятърът. Успокоил се в това отношение, той се върна, затвори вратата на краала и малкото семейство заспа.