Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Зимна песен (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Wintersong, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata (2022)
Корекция и форматиране
Epsilon (2024)

Издание:

Автор: С. Джей-Джоунс

Заглавие: Зимна песен

Преводач: Теодора Давидова; Кристин Димитрова (стихове)

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Емас“

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Излязла от печат: 11.12.2018

Редактор: Цвета Германова

Коректор: Йоана Ванчева

ISBN: 978-954-357-392-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8719

История

  1. — Добавяне

Епилог

До

Франц Йозеф Йоханес Готлиб Фоглер

При майстер Антониус

Париж

 

Скъпи мой Зеперл,

Сърце мое, моя обич, моя дясна ръка. Не съм те изоставила. Вярно е, че не съм получила писмата ти, но не защото съм обидена, или защото съм те изоставила. Не, братче мое, писмата ти не стигнаха до мен, защото ме нямаше.

Ти пое своето пътуване, аз — също. Бях далеч от Дъбравата на гоблините, всъщност точно под нея. Но това е дълга история, изпълнена с магии и чудеса, подобна на тези, които Констанце ни разказваше, когато бяхме малки, но този път — истински. Дали имаха щастлив край? Ти ще трябва да ми кажеш, защото аз не мога да реша.

Много ти благодаря за съобщението за гала представянето на моята малка багатела и как е била посрещната. Моля се да не си разкрил кой е авторът, макар да твърдиш, че е станала много известна. Странно е, като си помисля, че изисканата публика в Париж толкова много е харесала творбата на едно странно, невзрачно малко момиче и не мога да си представя какво ще кажат, когато композитора на „Ерлкьониг“ Мария Елизабет Фоглер, дъщеря на ханджия.

Не мога дори да си го представя. Предпочитам да го видя лично.

Кете не говори за нищо друго, освен за публикуването сега, особено след като получи парите, които ти изпрати за разрешението да публикуваш „Ерлкьониг“. Решила е да се срещне лично с хер Клопщок, пътуващия импресарио, за да разбере всичко относно управлението на ангажиментите на музикантите, но според мен кафявите очи на хер Клопщок я интересуват повече от подробностите, свързани с тази работа. Ти много й липсваш. Липсваш на всички ни.

Що се отнася до другия ти въпрос… остани, Зеп. Остани в Париж с майстер Антониус и Франсоа. Не се налага да се прибираш у дома.

Изпращам ти сонатата, която написах, макар последната част все още да не е завършена, заедно с един лист от дърветата в Дъбравата на гоблините. Кажи ми какво мислиш, а и какво мислят другите, защото ми се струва, че това е най-доброто, което съм написала — най-искреното и най-вярното ми произведение.

Вечно твоя:

Композиторката на Ерлкьониг.

Край