С. Джей-Джоунс
Зимна песен (1)

Благодарности

Когато моята редакторка ме попита дали имам желание да включа „Благодарности“ в книгата, без да се замисля отговорих: „Да, разбира се.“ Изобщо не си давах сметка колко трудна може да се окаже подобна задача. Написването на благодарностите бе далеч по-сложно за мен от написването на цялата „Зимна песен“. Кого да включа? Ами ако забравя някого? Ами ако неволно засегна някого с достатъчно влияние да подкрепи или унищожи книгата ми? Ето защо изказвам една обща благодарност към всеки и всички, които са чели, работили, докосвали дори само с поглед моя текст. Благодаря ви много, много! Вашата помощ и подкрепа означават далеч повече, отколкото можете да си представите.

Винаги съм се чувствала неудобно, когато се е налагало да изразя своята благодарност или да приема нечия благодарност, но би било непростимо да не назова онези хора, стояли най-непоклатимо и неотклонно зад мен. На първо място това е Дженифър Летуок, жената, която ме попита дали не искам да напиша тези благодарности.

От самото начало Дженифър беше моята първа и най-голяма подкрепа в издателството, човекът, който видя потенциал в ръкописа и бе неотклонно до мен, докато минавахме през всевъзможните перипетии и неочаквани обрати на тази луда работа, която всички наричаме издателска. Благодаря й, че не позволи да разбера колко много се е плашила всеки път, когато се появявах с предложения за съвършено различен завършек или нов пролог, когато се обаждах с въпроси като: „А какво ще кажеш, ако…“. Хиляди благодарности и на Карън Масника и Британи Хилс — сред първите почитатели на „Зимна песен“ (и на „Лабиринтът“), на Даниеле Фиорелла за изумителната корица (и затова че прие моите идеи), на Анна Горовой за прекрасното оформление (и за включените в него мои рисунки!), на Мелани Сандърс за усилията книгата да види бял свят.

Благодаря на Кейтлин Детуейлър, моята агентка и сестра по оръжие, мой неуморен съветник и защитник, самата тя изключително талантлива авторка. Кейтлин, ти пое риска да се заемеш с мен и книгата ми, като никога не трепна и нито за миг не загуби вяра в доброто бъдеще на „Зимна песен“, дори когато индустрията не знаеше какво да прави с нас. Вярвам, че още много книги са пред нас! Благодаря на Джил Гринберг, Черил Пиентка, Дениз Сен Пиер и на всички в литературната агенция на Джил Гринберг за подкрепата.

Най-сърдечно благодаря на моите приятели по перо Мари Лу, Рене Ахдие, Рошани Чокши за съветите, коктейлите и съчувствието, когато се оплаквах, скубех косите си пред тях или в имейлите си за това, че бяха като емоционални канари по време на цялото това пътешествие. Благодаря от все сърце и на Кейт Елиът и Чарли Н. Холмберг за добрите оценки на „Зимна песен“ — първите похвали извън кръга на моите приятели, на семейството ми и на подлизурковците (шегувам се).

Всеки писател има нужда от всестранно окуражаване, за да не губи здравия си разум, така че особено съм благодарна на Сара Лемън, Бет Ревис, Кари Райън и всички, дарили от своето време, за да са до мен, докато намеря своя стил и писателски глас, и най-вече специални благодарности на Кели ван Сант и Вики Лейн за това, че бяха с мен всеки ден в Гугъл и не пропускаха да ме предупредят, ако нагазвам в опасни води. На всички мои приятели в Ню Йорк, Ел Ей и Северна Каролина, все места, които наричам свой дом, благодаря, благодаря и пак благодаря!

И накрая, но не на последно място, дължа огромна признателност и безкрайната си обич на моето семейство. Благодаря на Сю Ми, Майкъл и Тейлър Джоунс за това, че не загубиха вярата си в „черната овца“ на клана Джоунс; разбира се на моята халмеони^[1] за всеотдайната обич и молитвите; не бива да пропусна и Мечо. Кой знае, някой ден може да успееш да изпълниш обещанието, дадено на колегите ти, и да ги напуснеш, за да станеш играч на покер, стига „Зимна песен“ да пожъне успех. Защо и да не си помечтаем.