Джанин Фрост
Принц на нощта (36)

Глава 36

Доволна бях, че Влад е зает с отвратителната си задача и че напълно в свой стил, ще й отдаде цялото си внимание. Това ми даваше време да премисля последното ни счепкване, без да се тревожа, че може да чуе мислите ми. За да се поотпусна, си взех вана и изпих три чаши вино, докато мълчаливо си признах истинската причина за злъчта, която изпитвах към него тази вечер. Не бе просто раздразнение, задето отхвърли плана ми. Беше, защото бях направила възможно най-глупавото нещо на света — бях започнала да се влюбвам в мъж, който никога нямаше да ме обикне. Е, да, Влад може и да държеше на мен по някакъв свой начин, но никога нямаше да допусне отново да бъде емоционално уязвим, като обича. С типичната си брутална откровеност той ми го бе заявил от самото начало. Мислех, че мога да го приема, ала ето че неусетно и за мен, този сложен, омагьосващ и нерядко ужасяващ мъж ми беше влязъл под кожата толкова дълбоко, че бе пронизал сърцето ми. И ето че сега не бях сигурна дали ми беше достатъчно да имам само част от него, но никога и целия. А най-отвратителното бе, че въпреки това не исках да се откажа от него.

Може би не само аз притежавам ясновидски умения, помислих си. Освен ако нещо не се променеше драстично, Марти щеше да се окаже абсолютно прав в предсказанието си, че Влад ще разбие сърцето ми.

Последното, което исках да правя, бе да спя, но ако на другия ден щях да използвам уменията си, за да открия Жилегай, мисълта ми трябваше да е ясна. След няколко часа, прекарани в неспокойно мятане в леглото, тъкмо бях започнала да се унасям, когато остро потропване по вратата ме сепна. Влад не би почукал, а Максимус беше зает да му помага с играта на „скрий нажежения ръжен“ с пленения главорез на Жилегай.

— Лайла. — Гласът на баща ми, последван от още няколко почуквания. — Пусни ме да вляза. Трябва да поговорим.

Гретчен, помислих си и простенах наум. Вероятно беше разказала на татко какво бе чула по-рано. Защо не бях помолила Влад да я хипнотизира да си държи устата затворена?

Станах, наметнах един халат върху копринената си нощница и отворих. Баща ми влезе и обходи с бърз, ала непропускащ нищо поглед стаята ми, която представляваше по-малко, по-светлозелено и по-женствено копие на спалнята на Влад.

— Къде е той? — попита без никакво предисловие.

— Измъчва един враг, заловен в битка по-рано днес — отвърнах аз, също толкова безцеремонно.

— И това е мъжът, за когото рискуваш живота си?

Хю Далтън притежаваше суров, хладнокръвен поглед, който дори някои сто години по-стари вампири не бяха успели да усвоят, и ето че сега го насочи към мен с пълна сила. Ала без никакъв успех.

— Не, рискувам го заради себе си, заради Марти и заради едно симпатично момче, което наскоро помогна да ме спасят, а след това загина от ръката на вампира, за чието унищожаване се опитвам да помогна.

Баща ми се завъртя в полукръг и направи няколко крачки назад. От накуцването стъпките му бяха по-къси и нямаха пластичността на някогашните му по войнишки прецизни движения.

— Ти си в правото си да ме мразиш. — В погледа, който ми хвърли, имаше болка, челюстта му беше стисната. — Разочаровах майка ти, а след злополуката трябваше да бъда до теб. Аз… в началото част от мен те обвиняваше за станалото. Безспорно си го разбрала, след като си ме докоснала, но дълбоко в себе си никога не съм хранил съмнения чия в действителност е вината за това, че майка ти ме напусна, и за смъртта й. Моя. Така че, моля те, въпреки че Марти ти беше по-добър баща от мен, не се забърквай с още вампири, за да го спасиш. Продължавай да ме наказваш, аз го заслужавам. Но не се излагай на още по-голяма опасност от тази, в която вече се намираш.

Истината, която и двамата знаехме от години, най-сетне беше изречена на глас и сега, когато думите увиснаха във въздуха, усетих как една тежест вътре в мен олеква. Бях казала на Влад, че да говоря за най-големия грях на баща ми, е болезнено, без изобщо да си дам сметка, че пренебрегвайки раната в себе си, я бях оставила да загнои. Спомени, за които не си бях позволявала да мисля, изведнъж изскочиха на повърхността, като кадри от кинопреглед: четиримата събирахме мидички на брега във Вирджиния, когато татко беше разквартируван близо до Вашингтон. Ето че Гретчен, която бе само на осем годинки тогава, падна в пясъка, превивайки се от смях, докато аз я учех да се премята през глава. Татко ни вдигна и ни завъртя в кръг. Двете с Гретчен запищяхме от удоволствие, а мама го скастри през смях и му каза да ни остави на земята, преди да ни се е завил свят.

Щастливото семейство, което бяхме някога, бе разбито на парченца, ала счупените неща можеха да бъдат оправени. Аз бях доказателство за това. Ние всички сме повече от сбора на греховете си, беше казал Влад. Ако исках да се освободя от бремето на най-грозното си дело, трябваше да простя на баща ми неговото.

— И двамата я разочаровахме. — Гласът ми беше дрезгав от болката на спомените. — Но ако мама беше тук, щеше да ни каже да го надмогнем най-сетне. И че нищо не е по-важно от това, семейството ни да остане заедно. А аз… искам да я послушам така, както не го правех тогава.

Татко ме сграбчи и ме притисна до гърдите си, въпреки електричеството, което разтърси тялото му. Бастунът му тупна на земята, когато обви и двете си ръце около мен, а аз зарових лице в рамото му, както правех като малка, и отвърнах на прегръдката му, като внимавах да държа дясната си ръка настрани, тъй като си бях свалила ръкавиците, преди да си легна. Беше минало толкова време, откакто не бях прегръщала баща ми, вдъхвайки познатия мирис на афтършейв и одеколон „Олд Спайс“, ала сега годините сякаш се стопиха и се превърнаха в месеци.

Най-сетне го оттласнах нежно от себе си и посочих ранения му крак.

— Случайна бомба взриви конвоя ти на парчета и те осакати, но въпреки това ти изпълзя при оцелелите, стреляйки, за да отвлечеш огъня от тях. — Усмихнах се вяло. — Ще помогна на Влад да открие вампира, отвлякъл Марти, ала не защото го смятам за по-добър баща от теб. А защото съм дъщерята на мъжа, отказал да изостави хората, за които се чувствал отговорен, дори когато бил облян в кръв и можел единствено да пълзи, а врагът имал числено превъзходство.

— Господи, упорита си като майка си — каза той с прегракнал от чувства глас.

Засмях се, въпреки че очите ми се замъглиха от сълзи. Чувството за вина бе направило спомените за мама прекалено болезнени, но сега беше прекрасно да си припомня най-различни страни от характера й.

— Ама наистина беше упорита, нали?

Баща ми отвори уста, за да отговори, ала в този миг Влад влезе в стаята. Не изглеждаше учуден да го завари тук — вероятно ни беше чул да говорим, докато е идвал насам.

Татко вдигна бастуна си и се изпъна в целия си висок ръст. След това впери във Влад поглед, който би накарал един по-слаб човек да се сгърчи.

— Не ме е грижа кой или какво си. Не съумееш ли да я защитиш, докато я използваш като издирвателно устройство, ще намеря начин да те убия.

Колкото и корав да беше Хю Далтън дори сега, това беше все едно домашна котка да заплашва бенгалски тигър. За негова чест, Влад не се разсмя, нито пък му отправи някоя от очарователно смъртоносните си усмивки.

— О, аз винаги защитавам своето — отвърна той с тон, който ме накара да помисля, че говори и на мен.

Татко ме погледна, въздъхна по начин, от който ставаше ясно, че изобщо не одобрява тази връзка, а после си тръгна. Прошарената му глава бе гордо вдигната, въпреки че останалата част от тялото му вече не можеше да се изправи както някога. Затворих вратата след него, но не се обърнах веднага, несигурна дали не бях приключила с една конфронтация само за да се изправя пред друга.

— Свърши ли вече? — попитах неутрално.

— Аз — да. Другите — още не — долетя отговорът му, последван от шумолящ звук, а няколко секунди по-късно — от шума на течаща вода.

Сега вече се обърнах. Дрехите и обувките му бяха на купчинка на пода, а той беше под душа. Не си беше дал труда да запали осветлението, но вратата беше отворена и освен това беше избрал да се изкъпе в моята стая. Не в своята. За Влад това бе толкова красноречиво предложение да се присъединя към него, колкото и най-официалната покана.

Не биваше. Най-разумното в случая би било да си легна и да преспя над всички тревоги, които имах за връзката ни. Вместо това отидох в банята, запалвайки осветлението по пътя си. Стъклената душ-кабина не скриваше нищо от погледа ми.

Главата на Влад беше точно под струята, тъмнокестенявата му коса изглеждаше по-дълга заради водата, която шуртеше през нея. Червени вадички бързо избледняваха и ставаха розови, а после съвсем бистри, докато водата отмиваше кръвта, просмукала се през дрехите му. По настръхналите зърна на гърдите му се досетих, че водата е студена, ала въпреки това от тялото му се вдигаше лека пара. А то изглеждаше още по-изкусително сега, когато влагата подчертаваше всяка линия, вдлъбнатина и изпъкналост по него. Дълги крака с яки мускули подчертаваха хълмчетата на едно дупе, което направо предизвикваше да го зяпнеш. Което и направих, поне докато той не взе сапуна и не започна да се търка с него. Облачета бяла пяна полепваха по жилести ръце, покриваха широки рамене, събираха се в улейчето на изваяните гърди, плъзваха по съблазнителната тъмна диря, прекосяваща стомаха му, и увенчаваха косъмчетата на слабините му.

Погледът ми се спря там, а когато насапуниса плътта, която се издължи и наедря под ръката му, ниско в тялото ми нещо затуптя. Кипящата мъжественост на Влад можеше да се сравнява единствено с невероятната му сила и макар че аз не можех да се меря с никоя от тях, той ме привличаше както пламъкът привлича нощната пеперуда. Без да му мисля, свалих първо халата, а после и нощничката си.

Когато срещнах очите му, видях, че са яркозелени и хищнически. По тялото ми пробяга тръпка, която нямаше нищо общо с това, че бях гола в хладната стая. Никой никога не ме беше гледал по този начин. Сякаш вече ме притежаваше, телом и духом, а аз бях единствената, която все още не го беше разбрала. Движейки се като насън, аз се пъхнах под душа и ахнах, когато Влад ме притегли към себе си. Водата беше ледена, ала кожата му пареше, а шокът от смесицата на вкочаняващо студено и изпепеляващо горещо бе усилен още повече от страстната му целувка. Устата му беше нажежено до бяло блаженство, езикът — гъвкав като змия, силните му ръце разпалваха желание навсякъде, където се докоснеха. Ноктите ми се впиха в мускулестия му гръб и той се изсмя гърлено, когато електричеството ми го разтърси.

— Обожавам как възбудата усилва умението ти — изръмжа, плъзвайки устни надолу по шията ми. — Когато си на път да свършиш, цялото ти тяло вибрира. Най-невероятното нещо, което съм изпитвал някога.

А после засмука мястото, което бе пробил със зъбите си три дни по-рано. Дупчиците се бяха затворили, ала искри еротична наслада се събраха под устните му, напомняйки ми колко прекрасно бе усещането от зъбите му, потънали там. Преди да си дам сметка какво правя, вече се бях изправила на пръсти, уловила главата му, за да го притисна по-плътно до себе си.

Нов смях, този път мрачно властен, а не развеселен.

— Казах ти, че ще жадуваш ухапванията ми. — А после почувствах одраскване от внезапно издължени зъби. — Това ли искаш?

Да, точно това исках и между предизвикателния допир на зъбите му и безмилостно умелите му ръце едва успявах да се задържа на крака. Желанието правеше костите ми меки като разтопен восък, а влагата между краката ми далеч не беше само от струята на душа, ала чувственото тържество в гласа му събуди нещо първично у мен. Да, беше ме накарал да жадувам ухапването му, целувката му, както и други неща, които никога не можех да получа от него, но отказвах да бъда единствената, която се дави в желание.

Коленичих и улових втвърдената му плът с лявата си ръка. Никога не го бях правила, но го бях виждала през очите на други хора и ми се струваше съвсем просто. Поех връхчето на възбудата му в устата си и прокарах език по пламналата кожа, която бе по-мека от кадифе, ала едновременно с това — корава като мрамор. Нещо средно между стон и съска не се разнесе над мен, а после ръката му докосна бузата ми.

— Не спирай.

Думите бяха заповеднически, но не и тонът му. Той беше пропит с настойчивостта на молба. Никога не бях чувала Влад да стигне по-близо до това, да каже „моля“. Усетих как се усмихнах вътрешно. Кой имаше онова, което другият искаше сега?

Смехът му завърши с дрезгава нотка, когато го поех по-дълбоко, усещайки слаб, но не и неприятен вкус на сапун. Зъбите ми се притиснаха в него, а езикът ми се изви около коравата плът, която бавно изпълваше устата ми. Най-сетне трябваше да спра, макар да имаше още. Студената вода ме караше да треперя, ала топлите бедра на Влад се опираха в гърдите ми, горещите му ръце бяха заровени в косата ми, а с устните си усещах пулсиращата му пареща мъжественост, така че тези части от тялото ми пламтяха в прекрасен огън. Такива контрасти, както винаги с Влад, ала точно в този миг не бих променила абсолютно нищо.

Отдръпнах се също толкова бавно, колкото го бе сторил и той първия път, когато правихме любов, и при този спомен нещо се сви и запулсира дълбоко в мен. След това отново го поех в устата си и този път — под съпровода на стон. Звучеше по същия начин, както и когато беше в мен, и тялото ми реагира мигновено. Гърдите ми натежаха, зърната ми се втвърдиха, внезапно станали почти болезнено чувствителни, слабините ми затуптяха, а по вътрешната страна на бедрата ми се разля влага. Възбудата ме накара да започна да движа главата си малко по-бързо и да го смуча малко по-силно. Пръстите му се вкопчиха още по-здраво в косата ми, а едва доловимият вкус на сапун бе изместен от нещо солено.

— Да. Точно така.

Гласът му беше дрезгав, а следващите думи, откъснали се от гърдите му, не бяха на английски. Аз усилих скоростта и натиска. Стоновете му се учестиха и той още повече набъбна в устата ми. Бедрата му се удряха в мен. Харесваше ми как ръцете му ме стискат, защото това ми напомняше начина, по който аз бях впила ръце в него, когато неговите устни ме даряваха с наслада. Исках и той да почувства същата неконтролируема страст, затова се притиснах още по-плътно в него и го засмуках още по-силно, простенвайки на свой ред под възбуждащото търкане на бедрата му в щръкналите ми зърна. Влага покри онези части, които не можех да достигна, докато се движех все по-бързо, стисвайки крака, когато туптенето между тях стана почти нетърпимо.

Изведнъж вече не бях на колене, а в ръцете му. Усетих хладния допир на плочките до гърба си, когато той вдигна краката ми и ги уви около кръста си, притискайки ме до стената. След това устните му се впиха в моите, заглушавайки стона, изтръгнал се от мен при допира му до онази част от тялото ми, която болеше от желание. Силен тласък накара всяко нервно окончание в мен да изригне от заслепяващо удоволствие и едва не ме накара да изпищя. Бях толкова влажна, че той влезе докрай, а когато започна да се отдръпва, аз се притиснах в него, в безмълвна молба за още.

Усетих как се усмихва — толкова широко, че за миг целувах единствено зъбите му.

След това се изви напред, толкова мощно, че тазът му се отърка в клитора ми, изпращайки нови спирали от екстаз в мен. Аз изскимтях в устата му, докато се блъсках в него, бедрата ми се увиха още по-плътно около кръста му, а ръцете ми се вкопчиха в шията му. Всеки нов тласък усилваше удоволствието, подръпвайки невидими струни вътре в мен, докато накрая цялото ми тяло сякаш зазвънтя от екстаз. Целувките му бяха наркотик, от който никога не исках да се откъсна, ала когато започна да ми се завива свят, трябваше да спра за миг, за да си поема въздух.

Той свали дясната ми ръка от врата си и я поднесе към устата си.

— Погледни ме, Лайла.

Дори не бях забелязала кога съм затворила очи. Сега повдигнах клепачи и усетих как дъхът ми спира. Косата на Влад се бе разстлала по раменете му, тъмна и влажна, мускулите му се издуваха при всеки тласък, изтръгващ стенания от гърдите ми, а очите му грееха толкова ярко, че сякаш гледах право в слънцето. Погледът му ме задържа по-сигурно, отколкото ръката му под ханша ми, когато той обърна дланта ми и впи зъби в хълмчето под палеца.

Звукът, откъснал се от мен, бе почти животински. Точно така ме караше да се чувствам — необуздана, без задръжки, а когато горещината се плъзна надолу по ръката и бавно се разля из останалата част от тялото ми, тези усещания се усилиха още повече. Исках още от ухапването, допира, тялото му и най-вече от стихийността в погледа му, докато преглъщаше кръвта ми. Исках всичко това, и то сега.

Ето защо не можах да потисна недоволното скимтене, когато вампирските му зъби се прибраха прекалено скоро и той пусна ръката ми.

— Твой ред е — промълви гърлено и като ухапа китката си, я поднесе към устата ми.

Все така потънала в първичния му поглед, аз преглътнах, без да се колебая — нямах нищо против острия металически вкус, защото това беше неговата кръв. Спрях едва когато бях облизала и последната капка, а раната се затвори. Щом това стана, той отново се ухапа и този път аз сама придърпах ръката му към себе си, смучейки жадно, без да откъсвам очи от неговите.

Усмивката, която ми отправи, беше изтъкана от похот, дива и неподправена. Движенията му станаха по-яростни, по-бързи, превръщайки стоновете ми в накъсани викове. Когато раната му се затвори за втори път, аз пуснах китката му и притеглих главата му към моята. Езикът му нахлу в устата ми с еротичната бруталност на тласъците му, а аз посрещнах и двете с еднаква жар. Ако Влад не бе сложил ръце зад главата и ханша ми, стената зад мен сигурно щеше да се пукне от яростния порив, с който той потъваше в мен, ала не ме бе грижа. Кръвта му се разливаше като огън във вените ми и ме изпълваше с още по-голяма необузданост. Нищо не съществуваше извън този миг и докато екстазът разтърсваше цялото ми тяло, дори не забелязвах студа. Единственото, което усещах, беше горещина — навън и вътре в мен.