Джанин Фрост
Принц на нощта (10)

Глава 10

Когато се върнах в стаята, открих поднос с няколко покрити съда. Добре, че бях затворила вратата на банята, иначе онзи, който го беше донесъл, хубаво щеше да оплакне очи. Повдигнах капаците на съдовете и пред мен се откриха четири блюда. Огледах се наоколо, като почти очаквах от стените да изскочат хора и да се присъединят към мен.

Имам колкото искаш храна, беше ме уверил Влад. Не думай! Ако кръвните му донори ядяха по толкова на всяко хранене, трябва да тежаха поне по сто и петдесет килограма.

Стомахът ми издаде силен звук — напомняне да престана да се взирам в чиниите и да се захващам с опразването им. Седнах и започнах да се храня, без да си дам труда да се облека.

Когато свърших, така се бях натъпкала, че исках единствено да спя, но Влад беше казал, че ще изпрати Марти в стаята ми, след като се изкъпя и нахраня. Старовремският гардероб се оказа пълен с дрехи, които бяха или нови, или почти неносени, ако се съдеше по непокътнатия им вид. Освен това и те, и обувките, подредени върху пода на масивната дървена мебел, ми бяха по мярка. Започнах да отварям чекмеджетата на близкия скрин и там открих същото. Дори чашките на сутиените бяха с правилния размер. Влад или ме бе огледал адски внимателно, докато спях, или имаше опит в това, да отгатва мерките на жените… както и големи запаси от дрехи в къщата си.

Последното без съмнение беше вярно, но при мисълта как оглежда гърдите ми, в мен се размърда нещо, което обикновено държах добре заключено. После обаче си напомних, че на Влад спокойно можеше да му се лепне етикет „Опасен за здравето“, и си избрах пуловер, широк панталон и дебели чорапи. Камината беше запалена и в стаята беше приятно топло, ала в останалата част от имението можеше и да не е така. Веднага щом се облякох, дръпнах пискюла до вратата. Надали бе минала и минута, когато се почука. Отворих и видях Максимус да стои в коридора. Зачудих се дали бързината му означава, че е вампир, или просто бе много добър служител.

— Знаеш ли къде е приятелят ми Марти?

— Да. Да го доведа ли?

Заля ме облекчение. Засега Влад бе изпълнил всички обещания, които ми беше дал.

— Аз също мога да отида при него — отвърнах. Все още се чувствах уморена, но вече не бях така замаяна като преди.

— Ще ти го доведа — заяви Максимус. — Изчакай тук.

И изчезна толкова бързо, че не можах да различа движенията му. Е, добре, това отговаряше на въпроса ми дали е вампир, или не. Зачаках, присядайки на леглото, след като в продължение на десет минути бях стояла пред празната врата. След още десет минути започнах да се притеснявам. Защо се бавеха толкова? Та Максимус ми беше осигурил същинско пиршество по-бързо от това!

След трийсет минути се втурнах на долния етаж, мъчейки се да си спомня в коя посока се бе отправил Влад. Огромното фоайе, свързано с многобройни стаи, което така ме бе впечатлило първия път, сега ми се струваше като лабиринт, целящ да ме обърка. Освен това не видях жива душа. Какво беше станало с всички онези кланящи се типове? Къде, по дяволите, се бяха дянали всички?

— Максимус! — изкрещях аз, а в стомаха ми сякаш имаше буца. Нещо не беше наред. Знаех си го. — Къде е Марти? Знам, че си вампир, така че не се преструвай, че не ме чуваш!

— Ето ме, Франки.

Думите се разнесоха съвсем близо зад мен. Обърнах се рязко и едва не се блъснах в Максимус, ала онова, което ме изпълни с неимоверно облекчение, бе видът на приятеля ми. Марти стоеше до русокосия вампир, а по устните му играеше бледа, уморена усмивка.

— Радвам се, че си добре, момичето ми…

Преди да успее да довърши, аз го сграбчих, полуприклекнала, за да мога да го прегърна. Тръпка разтърси тялото му, когато доскорошният ми страх изпрати струя електричество в него, но той ме стисна здраво и не ми позволи да се отдръпна. Може и да бях почти два пъти по-висока от него, ала той беше десеторно по-силен от мен.

— Наистина ли си добре, Франки? — прошепна в ухото ми.

— Да — също шепнешком го уверих аз, учудена от напрежението в гласа му. — Не чу ли? Пристигнах преди поне два часа.

Той ме пусна и вдигна очи към Максимус.

— Бях зает.

Острите нотки в гласа му ме накараха да го погледна по-изпитателно. Беше сменил полуизгорените дрехи, които носеше последния път, когато го видях, ала новото му облекло не изглеждаше много по-добре. И ризата, и панталоните му бяха изцапани с подозрителни на вид тъмни петна, да не говорим, че в ризата му имаше огромна неравна дупка, точно по средата на…

Втурнах се зад него, преди да е разбрал какво съм намислила. Докато успее да се обърне, вече бях видяла втората дупка, зейнала на гърба му. Не беше нужно кой знае какво въображение, за да се досетя на какво се дължат те.

— Какво, по дяволите… — изфучах.

Марти ме сграбчи за ръцете.

— Успокой се. Добре съм.

— Не си добре — отвърнах рязко, размахвайки ръце, доколкото ми позволяваше хватката му. — Бил си пронизан през тялото с огромен кол! Къде е Влад? Той знаеше ли за това?

Марти отново погледна към Максимус и аз усетих как ме обзема нов пристъп на ярост при вида на внезапно вкамененото изражение на русокосия вампир.

— Той го е наредил, нали? Кучи син! Накарал е да те набучат на кол! Защо? Поредният налудничав опит да се прави на Дракула?

— Шшт, ще те чуе! — ахна Марти. Беше пребледнял — нещо, което виждах за първи път.

Само че аз бях прекалено вбесена, за да се тревожа за чувствата на Влад.

— Не ме е грижа. Едно е да се преструва с името и големия замък в Румъния, но това е истинска лудост…

— За бога, млъкни! — прекъсна ме Марти.

— Добър съвет — промърмори Максимус.

Не можех да повярвам, че Марти е по-разстроен, задето се бях вбесила на Влад за отвратителната му преструвка, че е някой друг, отколкото от това, че го бяха промушили по този начин. Може би Влад не реагираше добре, когато някой поставеше под съмнение фантазиите му. Ако беше така, той не беше просто леко смахнат, а напълно луд…

— Повече не мога да слушам всичко това — заяви един раздразнен глас.

Незнайно как, лицето на Марти пребледня още повече — дори да не бях разпознала гласа на Влад, това щеше да ми е достатъчно, за да се досетя кой се беше приближил зад мен.

— Не я наранявай, тя не мислеше нищо лошо — побърза да каже Марти и застана между мен и Влад.

Нямах намерение да допусна да стане жертва на ново насилие, особено пък заради мен. Той продължи да пристъпва настрани с присъщата си вампирска бързина всеки път щом понечех да се измъкна иззад него — отстрани сигурно изглеждаше, сякаш танцувахме някакъв причудлив танц.

— Добре тогава! Ще говоря с теб по този начин — сопнах се на Влад иззад Марти. — Обеща ми, че няма да го нараниш, ала си накарал да го пронижат с кол. Дай ми поне една причина да не разваля споразумението ни още сега. И не, да ме заплашиш със смърт, не се брои. Няма да ми е за първи път, забрави ли? — Устните ми се извиха. — Освен това ти се нуждаеш от мен, и двамата го знаем.

Влад се усмихна неимоверно студено и се приближи.

— Нарече ме с име, което ненавиждам, и ме обвини, че съм луд и на всичкото отгоре — лъжец. Убивал съм хора и за по-малко. Но си права. Наистина се нуждая от теб. Позволи ми веднъж завинаги да разсея първите две подозрения.

Марти изведнъж изчезна — Влад го беше бутнал настрани, преди очите ми да успеят да видят движението му. Глух тропот откъм каменното стълбище ми подсказа къде се бе приземил, но когато понечих да отида при него, Влад ме сграбчи за ръката и впи изумрудено-медния си поглед в мен. Сърцето ми прескочи един удар, но въпреки това не трепнах. Нямаше да му доставя това удоволствие.

— И какво сега? — попитах с неприкрито предизвикателство.

— Ето това — отвърна той и бутна малък твърд предмет в дясната ми ръка.