Джанин Фрост
Принц на нощта (22)

Глава 22

Останалите кости не разкриха нищо съществено, само още образи от греховете на техните притежатели и спомени с изискания на вид мъж, който говореше древноновгородски. Влад излезе, за да открие камерите за наблюдение в града, и както предположих, да изгори задника на всеки, замесен в тяхното монтиране. Аз продължих да пресявам пороя от спомени, за да открия още нещо за хората, чиито кости държах в ръце, но се отказах след няколко часа, изпълнени с безуспешни усилия. Истината бе, че може би се опитвах да си докарам главоболие за нищо. Сега, когато вече имах лице, което да свържа с вчерашното нападение, ако това със скицата се получеше и Влад го разпознаеше… можехме да нанесем решителния удар още утре.

Което означаваше, че разполагаме единствено с тази нощ, за да разрешим другия въпрос между нас.

Вечерях сама в салона с дървена ламперия, свързан с новата ми спалня, а после останах в него дори след като чиниите бяха отнесени. Модерните кожени мебели и големият телевизор с плосък екран изглеждаха не на място до старинната библиотека, в която бяха подредени толкова древни книги, че едва успявах да разчета надписите върху кориците им. Тези ярки контрасти, както и античният герб над камината, върху който бе нарисуван същият дра кон, както и върху пръстена на Влад, ми помогнаха да се досетя къде отвежда другата врата в стаята. Ето защо, когато я чух да се отваря, не обърнах глава и останах на дивана, зареяла поглед в пращящите оранжеви пламъци.

С крайчеца на окото си зърнах за миг една висока фигура и почувствах как горещи, силни длани се плъзгат по ръцете ми, а едва набола брада одраска бузата ми. Въпреки твърдото ми намерение първо да си изясним някои неща, не можах да потисна мисълта, че топлината на ръцете му сякаш моментално се спусна до едно специално място в тялото ми.

— Почакай — опитах се да кажа, ала думата прозвуча като въздишка.

Тъмен смях погъделичка врата ми.

— Колко неубедително. Опитай пак.

Очите ми сами се притвориха, когато устните му докоснаха същото място, където ме бе опарил дъхът му. Лекият допир на устните му ме накара да простена от наслада, а когато те се впиха в кожата ми, желание прониза цялото ми същество.

— Влад!

Нов смях, преди да усетя опасно чувствения натиск на вампирските му зъби. Той постепенно го усилваше, острите му зъби драскаха кожата ми, без да я пробиват. Пулсът ми се учести и вената ми затуптя, сякаш се молеше да бъде ухапана, ала въпреки това аз се плъзнах от дивана и се обърнах, за да го погледна.

Той се приближи до мен, очите му — грейнали със зелена светлина. Сега, когато най-сетне го видях, забелязах, че ръкавелите му са разкопчани. Ризата му беше разтворена на врата и това V-образно късче от коравата му плът прикова погледа ми, докато отстъпвах назад. Всичко, което бях виждала досега от кожата му, беше, когато запретна ръкава си, за да ми даде от кръвта си. Усетих, че се питам дали гърдите му са покрити със същите деликатни косъмчета, както и ръцете му, или едва забележимата сянка, която тъмнееше върху тях, се дължеше на трепкащата светлина от пламъците в камината.

Зъбите му се оголиха в нещо твърде хищническо, за да бъде наречено усмивка.

— Много скоро ще узнаеш.

Вдигнах ръце, сякаш за да го задържа настрани.

— Още не. Първо искам да знам какво целиш.

Ново проблясване този път разкри и вампирските му зъби.

— Да те накарам да крещиш името ми до един час.

От тези думи пулсът ми задумка толкова силно, че сякаш вратът ми вибрираше. Погледът му се стрелна натам, а в следващия миг той вече бе уловил ръцете ми и ме придърпваше към себе си. Възбуда ме прониза, когато телата ни се притиснаха и ръцете му образуваха чувствена клетка около мен. А после усетих как нещо кораво тупти до корема ми и страстта, която изригна в мен, бе достатъчно силна, за да прогони всякакви въпроси. Исках да го докосна там долу. Да го вкуся. Да го почувствам толкова дълбоко в себе си, че да ме накара да крещя името му, точно както се беше зарекъл…

— Не и докато не ми кажеш каква е уловката, ако преспя с теб — успях да изрека, преди желанието да бе помело всяка трезва мисъл.

Той вече беше пъхнал ръце под пуловера ми и се бе заел да разкопчава сутиена ми, но думите ми го накараха да спре.

— Уловката?

Дишането ми беше толкова накъсано, че думите ми бяха почти неразбираеми.

— Да, уловката. Цената. Обратната страна на медала. Онова, което утре ще ме накара да възкликна: „По дяволите!“, само че тогава ще бъде твърде късно. Кажи ми сега.

Той се отдръпна назад, за да ме изгледа по адски странен начин — сякаш беше развеселен, ала едновременно с това се чудеше дали да пренебрегне думите ми и да продължи да разкопчава сутиена ми.

— А, тази уловка — заяви той най-сетне. — Като за начало, ако ми измениш с друг мъж, ще го изгоря жив пред очите ти.

Бях очаквала нещо такова, ала въпреки това нямах намерение да се съглася, без сама да поставя някои условия.

— Само ако същото важи и за теб и ако обещаеш да не ми пробутваш глупости от рода на „Ти ми принадлежиш“, в случай че нещата между нас не потръгнат.

Ръцете му оставиха гърба ми, за да се заровят в косата ми. След това той се приведе напред, докато лицето му се доближи на милиметри от моето.

— Никога не изисквам от другите повече, отколкото от себе си, а ако един ден решиш да сложиш край, трябва просто да ми кажеш. Но бъди сигурна, че наистина го мислиш, Лайла, защото тръгна ли си веднъж, никога не се връщам.

Докато Влад говореше, очите му си възвърнаха наситения бакърен цвят и макар че вече не грееха по онзи нечовешки начин, сега ми се струваха още по-покоряващи.

— Същото важи и за мен — заявих, отвръщайки на стоманения му поглед. — Това ли е всичко?

Устните му се извиха.

— Не. Мога да ти дам откровеност, моногамност и повече страст, отколкото си в състояние да понесеш, но не и любов. Това чувство умря в мен много отдавна… както предполагам си се досетила вече.

Поех си дълбоко дъх, потискайки жегналото ме съжаление, което бе безсмислено да изпитвам, защото знаех, че е прав. Наистина се бях досетила.

— Добре — отвърнах с равен глас. — Тревожех се да не се превърнеш в един от онези обсебени, емо вампири като във филмите, което би било смущаващо и за двама ни.

Смехът му звънна за миг, преди да се промени в нещо по-първично и безкрайно по-чувствено. Очите му отново грейнаха в изумруденозелено.

— Стига толкова приказки — промълви той и наведе глава.

Топлината на устните, съчетана с властните милувки на езика му, изтръгна гърлен стон от гърдите ми. Желание плъзна по тялото ми, когато той ме притегли към себе си, а пръстите му все по-силно стискаха косата ми, докато се отдавах на афродизиака на целувката ми. В същото време другата му ръка прокара изпепеляваща диря по гърба ми, изследвайки извивките ми с обсебваща жажда. В отговор слабините ми се свиха и запулсираха с почти болезнена настойчивост. Вкопчих се в него, впивайки пръсти в гърба му. Мощна струя електричество се вля в тялото му и аз понечих да вдигна дясната си ръка, ала той я улови начаса и я притисна обратно към тялото си.

— Тази нощ не сваляй ръцете си от мен нито за миг — по-скоро изръмжа, отколкото каза, с дрезгав от сласт глас.

След това се наведе, вдигна ме на ръце и като впи устни в моите с нова изпепеляваща целувка, се отправи към вратата.

Онази, която не отвеждаше в моята стая.

Отне му няколко бързи, дълги крачки, докато ме положи върху нещо меко. Бях затворила очи, докато го целувах, но когато той се отдръпна — и най-сетне можах да си поема няколко големи глътки въздух, от които наистина се нуждаех — ги отворих… и видях единствено мрак. Трябваха ми няколко секунди, докато разбера, че този мрак всъщност е балдахинът, обгръщащ леглото. Изглеждаше черен, ала знаех, че всъщност е тъмнозелен. Влад бе просто сянка, надвесена над мен; единствената светлина в стаята идваше от сиянието на очите му.

Но не беше достатъчно.

— Искам да те виждам — казах, без да ме е грижа, че гласът ми трепери от страст.

Начаса отвсякъде заструи светлина — десетки свещи, които не бях видяла досега, лумнаха, разкривайки поразително голяма стая с висок триъгълен таван и безброй рафтове, ала аз ги зърнах само за миг. А после имах очи единствено за Влад, който свали ризата и панталона си като че ли с едно-едничко движение.

Поех си рязко дъх. Светлината на свещите сякаш се опитваше да помилва голата му кожа, разкривайки широки рамене, мускулести ръце и крака и корави гърди, едва-едва покрити с нежни косъмчета. Косъмчета, които образуваха изкусителна тъмна линия надолу по плоския му корем, преди да се сгъстят там, където се срещаха със слабините му. Погледът ми достигна тази част от тялото му и остана прикован в нея. Първичен инстинкт накара влага да ороси мястото между краката ми, ала едновременно с това ме жегна и мъничко тревога. Всички казваха, че първият път боляло, но аз поне бях свикнала с болката.

Предвождах войските си, застанал начело, беше казал Влад. Доказателството за думите му можеше да се види по цялото му тяло — от белезите, които украсяваха кожата му, оформяйки причудливи бели фигури, до мускулите, които се обтягаха и издуваха и при най-малкото движение. Ако изглеждаше като някой от онези женствени модели от списанията, нямаше да изпитам толкова мощен прилив на сласт, но у Влад нямаше нищо момчешко или лустросано. Той беше опустошително мъжествен и сега цялата тази необуздана чувственост бе моя и чакаше да я вкуся. Мисълта за това бе достатъчна, за да предизвика нов взрив от топлина между краката ми.

— Ако не те желаех толкова силно — промълви той и гласът се отрони от устните му като смъртоносно мърка не, — щях да те оставя да ме чукаш с погледа си, ала ти ме изпълваш с нетърпение.

Още преди да е довършил, ме сграбчи за глезените и събу обувките ми. На свой ред аз изхлузих пуловера и разкопчания си сутиен през главата, останала без дъх, ала едновременно с това и мъничко смутена, когато страстният му поглед се спусна към гърдите ми. Неговото тяло беше толкова великолепно, че ми се искаше да можех да му предложа нещо повече от някакви си жалки чашки В.

— Никога не се подценявай пред мен. — Макар и изречени приглушено, думите му вибрираха от сила. — Ти си безпощадно красива и трябва да повикам на помощ целия си самоконтрол, за да действам бавно.

Нова, още по-мощна вълна на желание ме разтърси от глава до пети. Никога не бях искала нещо повече от това, така че не виждах никаква причина да чакам.

— Ще ми се да не действаш бавно.