Джанин Фрост
Принц на нощта (31)

Глава 31

В мига, в който семейството ми вече не можеше да ни види, аз издърпах ръката си от тази на Влад и се качих на четвъртия етаж. След това отидох право в салона с ламперия вместо в спалнята си.

— Ако изобщо има някакъв шанс да оправим нещата между нас — а сигурно съм луда, дори да си го помисля — трябва да започнеш с огромно извинение — заявих без никакво предисловие.

Влад скръсти ръце на гърдите си. С разкошното си, украсено със скъпоценни камъни сако, което още повече подсилваше властното му излъчване, имах чувството, че съм се смалила, но въпреки това отказвах да бъда сплашена, така че се изпънах и започнах да потропвам с крак.

Влад погледна надолу.

— Да не би да очакваш това да ме стресне? — Гласът му беше като стомана, обвита в сатен.

— Очаквам да ти покаже, че говоря сериозно — процедих.

Когато влязохме в стаята, камината не беше запалена, ала сега в огнището лумнаха високи пламъци, сякаш някой беше взривил бомба. Аз погледнах към тях, а после отново към Влад и на свой ред скръстих ръце на гърдите си.

— Кой кого се опитва да стресне сега?

— Благодарение на стореното от мен семейството ти е в безопасност. — Огънят стана още по-висок. — И въпреки това ти ми поставяш ултиматуми и настояваш да те моля за извинение.

В продължение на дълги години се бях научила да се контролирам, а ето че едва седмици след като бях срещнала Влад, вече бях също толкова избухлива и нестабилна, колкото и електричеството в тялото ми.

— Разбирам, че идваш от време, когато да изнудваш някого с помощта на семейството му вероятно е било страхотно популярно — сопнах се, — но в двайсет и първи век модата на тази практика отдавна е отминала! Честно, не виждам как това може да те изненадва!

Едната му вежда подскочи.

— Когато поставих семейството ти под наблюдение, все още не бяхме любовници.

— Опитваш се да се измъкнеш с това? — Гласът ми се извиси невярващо на последната дума.

— Знаеш ли кога за последен път позволих някой да ме зашлеви, без да си плати за това?

— Сменяш темата — промърморих, но усетих, че ме обзема срам.

В една връзка няма място за насилие, независимо от повода. Нямах никакво извинение за постъпката си и много добре го знаех.

Той пристъпи малко по-близо.

— Ако не се брои предишната нощ, не се е случвало никога. Видя белезите по тялото ми, но не всички са получени в битка. Много от тях са от детството ми, когато бях държан в плен и бит. През вековете, изминали оттогава, малцина съм оставял да ме докоснат като приятели, още по-малко — като любовници, ала никой не ме е докосвал в гняв, без да си навлече отмъщението ми. Ала ти ме удари, а аз не направих нищо. — Гласът му стана по-дълбок. — Ако не намираш достатъчно извинение в този факт, значи, изобщо не ме познаваш.

Към останалите чувства, които се бореха в мен, сега се прибави и смущение. Очите на Влад грееха с изумрудена светлина, а пламъците, бушуващи в камината, издаваха какво става в гърдите му, но когато взе лицето ми в ръце, докосването му беше безкрайно нежно. Долепих буза до дланта му, обзета от странна смесица от отчаяние и въодушевление. Разумът ми нашепваше да побягна с писъци от тази връзка, ала истината бе, че не исках да го правя.

— Закълни ми се в онова, което смяташ за свято, че никога няма да нараниш някого, на когото държа. Ако не можеш да го сториш, всичко между нас трябва да свърши, Влад.

Може и да не исках да го оставя да си отиде, но нямах намерение да повлека още някого със себе си в плаващите пясъци, които може би представляваше обвързването с него.

Влад наведе глава и грапавата коприна на едва наболата му брада одраска бузата ми.

— Стига да не се опитат да навредят на мен или на някого от хората ми — заклевам се.

Обещание с условия, ала при него всичко идваше с условия. Затворих очи, когато той свали яката на полото ми и плъзна устни по шията ми, докато силната му белязана ръка все така докосваше лицето ми. Допирът на езика му изпрати тръпки на наслада по тялото ми и аз се приближих още мъничко, улавяйки го за яката. От гърдите му се откъсна нисък гърлен звук и той ме притисна до себе си. С длан милваше гърба ми, докато устата му продължаваше еротичната си игра върху шията ми.

Внезапно одраскване ме накара да ахна. Издължени вампирски зъби се притискаха в гърлото ми и коравият им допир беше едновременно заплашителен и неприкрито чувствен. Натискът на устата му се усили — език, устни и зъби си играеха с най-чувствителните ми местенца, докато сърцето ми задумка до пръсване и аз започнах да се отърквам в него с жажда, която не можеше да бъде изразена с думи. От гърлото му се откъсна нов дрезгав звук, толкова първичен, че зърната на гърдите ми се опряха плътно в сутиена ми, а желанието, овлажнило най-интимните ми кътчета, беше почти болезнено.

— Лайла. — Ръцете му се обвиха още по-плътно около мен, а гласът му стана по-тъмен. Хищнически. — Време е.

Мислех, че говори за секс, за което бях напълно готова, ала той наклони глава, променяйки ъгъла, под който вампирските му зъби притискаха кожата ми. Тя се разкъса под напора на острите им връхчета, а когато те потънаха още по-дълбоко, от гърдите ми се откъсна ново, по-дрезгаво и продължително ахване.

То бързо се превърна в стон под напора на залелите ме усещания. От устата му сякаш се лееше горещина и плъзваше по вените ми, за да обгърне цялото ми тяло. Зави ми се свят, струваше ми се, че горя в треска. Неочакваният прилив на наслада ме накара да отметна безсилно глава, а коленете ми омекнаха. Знаех, че при вампирското ухапване се предава подобно на отрова вещество, но нямах представа, че усещането от него е по-силно от морфин и по-възбуждащо от любовна игра. Вената ми туптеше под устните му, а когато той всмукна за първи път, наслада се разля от шията до слабините ми с такава мощ, че вътрешните ми мускули се стегнаха и едва не свърших.

До гърлото ми отекна нещо като ръмжене, а после той зарови пръсти в косата ми и дръпна главата ми назад. Ново засмукване изпрати поредния водопад от екстаз по тялото ми. Всичко около мен сякаш се отдръпна и изчезна, оставяйки единствено неописуемото усещане от това, как кръвта ми се излива във Влад. Силата ме напусна и щях да падна, ако той не ме бе задържал в стоманената си прегръдка. Още едно всмукване превърна запъхтяното ми дишане във вик и като впих нокти в гърба му, аз го одрах с усилваща се страст. Исках да го почувствам в себе си и бедрата ми се търкаха в неговите в безмълвна, ала недвусмислена покана.

Изведнъж устата му се отдръпна, оставяйки мястото, където ме беше ухапал, едновременно вледенено и пламнало.

— Да те убия ли искаш? — процеди той.

Примигах объркано, ала в следващия миг иззад вратата се разнесе гласът на Максимус:

— Би ме убил, ако не те бях прекъснал, за да ти съобщя тази информация.

Изобщо не го бях чула да чука, макар че несъмнено трябва да го беше направил.

Влад продължаваше да ме притиска до себе си. От изумрудения пламък в очите му и от твърдата, възбудена плът, притисната до корема ми, разбрах, че съвсем малко го дели от това, да каже на Максимус да си върви или да умре мъчително, но после от устните му се откъсна пресипнала въздишка.

— Почакай тук.

Разочарование се смеси с похотта, която караше слабините ми да туптят. Влад приглади косата ми назад и се наведе за миг, за да ме близне още веднъж, бавно и продължително, по шията.

— Трябва да е важно, иначе не би посмял да ме прекъсне точно сега — промълви той, а след това се отдръпна, за да ме погледне. — Ако се окаже, че не е, ще го убия и веднага ще се върна при теб.

Бих се разсмяла, но не бях сигурна дали се шегува.

— Разбирам.

Ала същото не можеше да се каже за тялото ми. То крещеше от болката на незадоволено желание, а шията ми продължаваше да тупти от ледено-горещи тласъци. Ръката ми се вдигна и докосна двете миниатюрни дупчици. Влад проследи движението ми и погледът му отново стана изумруденозелен.

— Харесва ми да виждам следите, оставени от мен върху плътта ти.

Ако го беше казал самодоволно, сигурно бих се подразнила, но по лицето му се четеше единствено неподправено собственическо чувство. Вероятно беше нещо типично за вампирите.

Усмивка оголи зъбите му.

— Със сигурност е нещо типично за вампирите.

И той ме целуна — толкова страстно, че отново ми отне дъха, който тъкмо бях успяла да овладея. Отдадох на загубата на кръв това, че когато най-сетне ме пусна, трябваше да отида да седна.

— Ще се върна възможно най-скоро — увери ме той, а после отвори вратата, зад която го очакваше русокосият вампир с каменно изражение. — Максимус, надявай се да е нещо важно.

Вратата се затръшна зад тях, а аз затворих очи и си поех няколко големи глътки въздух. Не беше минала и една минута, когато вратата отново се отвори.

— Лайла.

Тонът на Влад не вещаеше нищо добро и начаса прогони желанието, което все още витаеше в тялото ми. Изправих се толкова бързо, че едва не се спънах.

— Какво не е наред?

Той се приближи и ме улови за ръката.

— Трябва да дойдеш с мен.