Джанин Фрост
Принц на нощта (12)

Глава 12

Час по-късно Марти отвори вратата на стаята ми, без да почука. Беше сменил разкъсаните окървавени дрехи и си бе взел душ, ако се съдеше по влажната му коса. Седях по турски на леглото, убеждавайки се, че бях разбрала погрешно видението си, но без особен успех. Разбрала погрешно, друг път! Или може би Влад беше между краката ми, защото си търсеше ключовете?

— Франки? — пресипнало каза Марти. — Не искам да те безпокоя, обаче не разполагам с много време за разговори.

— Защо? Какво става? — попитах начаса и скочих от леглото.

Марти затвори вратата след себе си и потърка дългите си, рунтави черни бакенбарди.

— Отивам на разузнавателна мисия.

Не си дадох труда да попитам какво ще разузнава.

— Дори не сме сигурни, че Влад е прав — промърморих. — Може би никой не е пращал Чакала и останалите да ме отвлекат. Може би планът си е бил техен.

— Не е бил — мрачно отвърна Марти. — Онзи вампир от хотела, Шрапнел, прекара целия полет, разпитвайки оня рижия, който те отвлече… като прояви забележителна изобретателност в методите си. Ала дори те бяха нищо в сравнение с това, което го очакваше от ръцете на Влад. В сравнение с него, аз се отървах леко. Не са действали сами. Някой им е наредил да те отвлекат, но не са знаели кой. Получили са единствено телефонен номер и тлъст депозит в банката, както и обещания за още пари, ако успееш да им набавиш информация за Влад.

От устните ми се откъсна въздишка. Не че бях очаквала всичко да приключи толкова бързо, но все пак се бях надявала.

 

 

— Наистина съжалявам, Марти — казах и махнах с ръка към гърдите му. Плачеше ми се от онова, което бе трябвало да понесе. — Не биваше да те наранява.

Марти изсумтя.

— Радвам се, че съм жив. Сигурно си се досетила, че те проследих от Гибсънтън, изчаквайки благоприятен момент, в който да те охраняват по-малко вампири. Когато си дадох сметка, че съм нападнал Влад, реших, че с мен е свършено. Единствената причина, поради която още мърдам, е, понеже си го накарала да ти обещае, че няма да ме убие. Макар и през ум да не ми беше минавало, че ще се убедя от първа ръка.

Успях да извикам някакво подобие на усмивка върху устните си.

— След като ще прекарам доста време с него, издирвайки този загадъчен задкулисен враг, има ли още нещо, което трябва да знам за Влад?

— Аха. — Изражението на Марти стана сурово, твърдо. — Онова, което зърна в последното си видение… не допускай да се случи.

Затворих очи, усетила как бузите ми отново пламват. Значи, и Марти се бе досетил какво бях видяла. Не че бях изненадана — той беше вампир, а моята реакция определено не можеше да се нарече дискретна.

— Марти… — започнах аз.

— Нямаше да ми пука, ако беше някой друг — прекъсна ме той. — Не става въпрос за липсата ти на опит с мъжете.

— Защо не го раздрънкаш на всички, както си почнал! — изсъсках аз и отворих очи. С невероятния слух на вампирите, той само дето не беше татуирал едно огромно „Д“ на челото ми.

Марти махна нетърпеливо с ръка.

— Не разбираш за какво ти говоря. Влад не е обикновен вампир. Ние всички носим жестока жилка в себе си, ала никой не може да се мери с него, когато става дума за безмилостност. Ако се забъркаш с него, той ще ти разбие сърцето и ще съсипе живота ти, и ако не те обичах като дъщерята, която имах някога, не бих го изрекъл на глас, когато знам със сигурност, че той ни слуша.

Неприкритата болка в гласа му прогони смущението ми.

— Не се тревожи — казах, като се насилих да звуча нехайно. — Наясно съм колко е опасен и няма да се забъркам с него. Трябва да е било моментен пристъп на лудост, защото електричеството ми не му действа. — Свих рамене. — Ще ми мине.

Марти ме потупа по крака.

— Само така, момичето ми. Не знам колко дълго няма да ме има, така че се пази.

— Обещавам. Кога тръгваш?

Той въздъхна.

— Още сега. Една прегръдка? Обичам те, хлапе.

Аз коленичих и обвих ръце около него, като внимавах да не го докосна с дясната си длан.

— И аз те обичам — прошепнах. — Ти също се пази, Марти. Да не си посмял да оставиш да те убият.

В смеха му се прокрадна едва забележима мрачна нотка.

— Ще се постарая.

Точно в девет часа се спуснах по стълбището. Първоначално възнамерявах да откажа да се присъединя към Влад за вечеря заради онова, което беше сторил на Марти — не че нямах и други причини да не искам да го видя, — но да го избягвам, беше безсмислено. Трябваше да работим заедно, за да открием кой бе наредил да бъда отвлечена. Който и да бе той, нямах никакво намерение да допусна да му се размине току-така.

Освен това бях успяла да прогоня смущението си от палавото видение с Влад — както и от това, че Марти бе разгласил девствеността ми така, че всеки вампир да може да го чуе. Нима трябваше да се срамувам, че ценях живота на другите повече от собствените си нужди? Не бях чак толкова коравосърдечна и безмилостна.

Ала същото не можеше да се каже за вампира, който се изправи, когато прекрачих прага на трапезарията, а по лицето му, когато ме огледа, пробяга изненада. За да му покажа, че не страдам от наранено чувство за благоприличие, се бях преоблякла в черна рокля с голи рамене, която прилепваше към извивките на тялото ми, изваяни от безброй часове гимнастически упражнения. Обикновено правата ми черна коса сега падаше на вълни, а аленото червило и опушеният грим стояха добре на фона на лекия тен на лицето ми.

Точно така, войводо — помислих си, когато погледът му се плъзна по мен за втори път. — Може и да съм белязана, но все още изглеждам достатъчно апетитно, нали? Жалко, че няма да получиш нищо от това, независимо от видението.

Устните му потръпнаха, но той не каза нищо, докато ми държеше стола, за да седна. Едва когато се настаних, отвърна на предизвикателството, което му бях отправила наум.

— Ако целиш да ме разубедиш да те съблазня, няма да го постигнеш, като ме провокираш с подмятания за провал. — Той се разположи на стола си с небрежно, арогантно изящество. — Обичам предизвикателствата, но не мисля, че ще мине много време, преди да се озовеш в леглото ми.

Аз тъкмо разгъвах салфетката си, ала думите му ме накараха да замръзна. Наистина ли току-що бе говорил за мен със същото нехайство, сякаш говореше за десерт, който, рано или късно, щеше да изяде?

На глас обаче казах:

— О, виждам, че не страдаш от липса на самочувствие.

Той взе винената чаша и отпи, преди да отговори.

— Не става въпрос за самочувствие, просто съм свикнал жените да ме преследват. При твоите години и липса на опит, обикновено не би имала никакъв шанс. Ала умението ти е оставило мрачен отпечатък върху младостта и невинността ти, което те прави доста интригуваща.

— Истинска късметлийка — процедих, все още бясна заради самонадеяността му.

Той се усмихна, едновременно заплашителен и съблазнителен, като камшик, увит около бутилка шампанско.

— Да. Хората често ме отегчават, понякога ме забавляват, обикновено ме дразнят, но рядко събуждат интереса ми. Ала ти го правиш, поради което ще ми достави удоволствие да бъдеш моя любовница.

Не можех да реша кое ме обиждаше повече — това, че ме слагаше в един кюп с жените, които го бяха „преследвали“, или категоричната му увереност, че ще скоча в леглото му. Погледът му обходи просторното помещение с катедралния таван, неимоверно великолепния полилей и местата за поне две дузини хора около масата.

— Нищо чудно, че се нуждаеш от толкова огромна къща. Напомпаното ти его не би се побрало в нищо по-малко.

Влад сви рамене.

— Може и да съм самоуверен, но имам всички основания за това. Мислиш ме за опасен и си ми ядосана заради Марти, ала още преди да получиш онова видение, знаех, че ме желаеш.

— Хващаш окото, голяма работа — троснах се в отговор, без да позволя това, че е прочел най-съкровените ми мисли, да ме смути. — Има много секси мъже, които ме привличат. Ако Крис Хемсуърт беше тук, щях да му скоча толкова бързо, че нямаше да разбере откъде му е дошло.

— С което би го убила — отбеляза той.

— И него, и всеки, който има пулс, поради което след злополуката спрях да ходя по срещи. Бих могла да започна да излизам с вампири, но Марти ме разубеди, защото се тревожеше, че ще ме използват заради уменията ми. — И беше съвсем прав, натъртих наум, преди да продължа на глас: — И ето че сега съм под един покрив с привлекателен мъж, когото не мога да убия, а ти се чувстваш специален само защото реагирам така, както би реагирала всяка нормална, здрава жена. — Облегнах се назад и изпухтях. — Така де. Всеки прилично изглеждащ мъртъв тип би ми подействал по същия начин, така че стига си потривал самодоволно ръце.

— Заблуждаваш се, но както ти казах — никога не бягам от предизвикателствата — заяви той, потърквайки едва наболата си брада.

Заповядах си да не проследя движението му — гледката на устните му би довела единствено до нови мисли за онова видение.

— Нека проверим дали е така — продължи той. — Максимус!

Не беше повишил глас, ала русокосият вампир се появи на мига.

— Да?

— Той е само един от многото мъже, измежду които можеш да избираш — заяви Влад с ехидна усмивка. — Те до един са мускулести, мъжествени, свободни и могат да издържат поне един час, преди електричеството ти да ги изпрати в несвяст.

Бях започнала да се досещам какво е намислил и се размърдах неспокойно в стола си.

Престани, помислих предупредително.

Без да ми обръща внимание, той махна към мен с винената си чаша.

— Погледни нашата гостенка, Максимус. Пълни устни, леденосини очи, дълга черна коса и силно стройно тяло. Красива е, нали? Толкова красива, че и ти, и още няколко в тази къща бихте я изчукали на драго сърце, нали?

Неволно ахнах при безцеремонните му думи. Максимус примига, погледна ме за миг и отново се обърна към Влад.

— Това някакво изпитание ли е?

— Ни най-малко — увери го Влад, докато го обхождаше с хладен, преценяващ поглед. — Докато Лайла е тук, всички от хората ми са свободни да опитат късмета си с нея, стига тя да е съгласна. Ако ли пък тя предпочете да прескочи свалките и да изчука един от вас още сега, това също ви е позволено.

Лицето ми пламна, ала и сама не бях сигурна дали е от срам, или от гняв. Максимус изглеждаше едновременно смутен и заинтригуван, сякаш не бе сигурен дали да си тръгне, в случай че в яростта си започна да раздавам токови удари наляво и надясно, или пък да остане, за да провери дали няма да му наредя да си свали гащите и да се залови за работа.

— Имам един въпрос — казах ведро, макар че вътрешно продължавах да кипя от гняв. — Кого трябва да оправя, за да получа нещо за ядене? Защото виждам само куп лъскави чинии и нито помен от храна. Или само се опитваш да събудиш апетита ми?

По устните на Влад пробяга усмивчица.

— Съжалявам, Максимус. Изглежда, че гостенката ни предпочита да задоволи други свои нужди.

— А може би просто не го харесвам, нито пък когото и да било, комуто е наредено да ми служи като сексроб — възразих аз.

— Това не беше нареждане, а обяснение, че обичайните правила за гостите му не важат за теб, в случай че проявявам интерес. — Максимус ме оглеждаше преценяващо, докато говореше. Освен това бе изоставил официалния тон, с който се бе обръщал към мен до този миг. Предполагам, че с тема като тази формалностите ставаха ненужни. След това погледна към Влад. — Ти я желаеш. Защо ни предлагаш тази възможност?

— Защото тя не е подходяща за мен — обясни той с присъщата си вбесяваща самоувереност. — И трябва да го осъзнае. А ако, колкото и да е невероятно, се окаже, че е, значи, не си струва да си губя времето с нея.

При тези думи най-сетне хвърлих салфетката и се изправих.

— Наслушах се на всичко това!

Максимус ме докосна по ръката.

— Моля те, почакай малко. Аз проявявам интерес. Преди някой друг да се е намесил, бих искал да ми дадеш шанс. — В тъмносивите му очи припламна зелена светлина. — Не искам да ставам груб, но работата при Влад не оставя много време за срещи с жени. А пък ти си красива, неустрашима и притежаваш умения, които ме очароват. Така че ако ти също проявяваш интерес, аз ще приема и то няма да бъде по задължение.

Погледнах към Влад, който продължаваше да поглажда брадичката си, спокойно замислен.

Ти, самодоволно копеле, казах наум, след което отново насочих вниманието си към Максимус, разкъсвана между гнева от грозния начин, по който Влад ни манипулираше, и неудобство, защото Максимус изглеждаше съвсем искрен в предложението си.

— И не е нужно да си легнеш с мен още тази вечер — продължи той. — Защо да не те разведа из къщата утре?

Отново погледнах към Влад, ала той само повдигна вежди, сякаш ме предизвикваше да откажа. Изругах. Точно това исках толкова отдавна — да бъда поканена на среща от привлекателен, неопасен мъж, когото не можех да убия току-така. Влад може и да бе убеден, че съм привлечена изключително и само от него, ала аз щях да му докажа, че греши, и при това да се забавлявам, докато го правя.

— Обиколка из къщата звучи страхотно — отговорих на Максимус и отново седнах. — Какво ще кажеш за един часа утре следобед, или ти е твърде рано?

— В един часа ме устройва. Очаквам го с нетърпение — отвърна той и се усмихна.

Имаше трапчинки, от които суровото му лице изведнъж придоби младежки вид и аз неволно се зачудих дали не е бил на моите години, когато е станал вампир. След това се поклони на Влад и си тръгна.

В трапезарията се възцари тишина, нарушавана единствено от припукването, долитащо откъм трите камини, които заемаха стената зад Влад. Аз го погледнах, уверявайки го наум, че е допуснал огромна грешка.

Най-сетне той проговори, ала думите му не бяха насочени към мен.

— Можете да сервирате вечерята.

Стаята изведнъж се изпълни с половин дузина прислужници, всеки от тях — понесъл голям поднос, захлупен с куполовиден капак, от които се носеха апетитни ухания. Ала колкото и да бе странно, въпреки че храната, която поставиха пред нас, изглеждаше дори по-вкусно, отколкото миришеше, аз вече не бях гладна.