Джанин Фрост
Принц на нощта (35)

Глава 35

Чаках във вътрешната градина и буквално подскочих, когато чух входната врата да се отваря, а след това приглушените гласове. Ала колкото и близо да се намирах до фоайето, едва успях да зърна за миг окървавените фигури на Шрапнел и Максимус, които удържаха един също толкова окървавен непознат, преди да поемат към входа на подземното стълбище. Още вампири, които не бях виждала, се появиха и изчезнаха също така бързо, единият от тях — понесъл на ръце тяло с болезнено позната къдрава кестенява коса.

Бен. Усетих, че в очите ми напират сълзи, но ги преглътнах. По-късно щях да скърбя за него. Сега обаче трябваше да заложа капан на вампира, отговорен за смъртта му.

— Ей сега се връщам — заяви Влад с тон, с който никога не бих искала да го чуя да ми говори, а после тръгна към мен, обгърнат от мирис на дим и опърлено месо, ала както обикновено, по него нямаше и следа от изгорено.

Единственото, което разваляше тъмносивата му риза и черния панталон, бяха червените петна, които не се нуждаеха от обяснение.

— Влад… — започнах.

— След онова видение, исках да се увериш, че наистина съм добре — прекъсна ме той с доста по-нежен глас. — Сега обаче трябва да се присъединя към Максимус и Шрапнел. Успяхме да заловим жив само един от хората на Жилегай и възнамерявам лично да го разпитам.

Вече се бе обърнал, отдалечавайки се с типичната си нечовешка бързина по посока на стълбището, отвеждащо в подземната тъмница, когато гласът ми го догони.

— Съмнявам се, че знае къде е. За Жилегай всички, участващи в тази мисия, са били пушечно месо, тъй като се е канел да сравни мястото със земята. Освен това знам как можем да го открием още днес.

Това го накара да се закове на място. Обърна се към мен, а в бакърените му очи проблесна зелена светлина.

— Как? — Една-едничка дума, натежала от изненада и смъртоносна решителност.

— Няма да ти хареса, но ме изслушай.

При тези думи веждите му подскочиха и той се приближи с ленива крачка, която някак си изглеждаше по-опасна от свръхзвуковата бързина, на която беше способен.

— Продължавай.

Огледах се наоколо. Не виждах нито един от поне дузината стражи, които охраняваха този етаж, ала знаех, че са тук. Може би щеше да е по-добре, ако бях изчакала, докато останем сами.

— Имам пълно доверие на абсолютно всеки в тази къща, така че говори — заяви Влад, чул мислите ми.

— Нека да отида в града сама. Ще се престоря, че съм успяла да избягам оттук, и ще се свържа с Жилегай, за да му кажа, че искам да мина на негова страна. Той ще ме залови и отведе в скривалището си, откъдето ще се свържа с теб, за да дойдеш и да му изпържиш задника.

Влад не каза нищо. Времето си минаваше, докато тишината между нас стана болезнена. По изражението му не можех да отгатна какво се върти в главата му. То бе толкова невъзмутимо, че спокойно можеше да е потънал в мечти.

— Дори и да не накара хората си да те убият още щом те зърнат, Жилегай няма да ти позволи да разбереш къде се намира — отвърна той най-сетне. — Ще се погрижи да бъдеш в безсъзнание, докато те пренасят в скривалището му. Преди да пристигнеш, ще ти отнемат всички вещи, включително и дрехите, с чиято помощ би могла да се свържеш с мен. А после, тъй като няма да ти има доверие, той ще те измъчва, докато бъде сигурен, че всяка дума, която си му казала, е вярна. Накратко — идеята ти е храбра, ала глупава.

Усетих как настръхвам. Може и да не бях най-прочутият вампир в света като някои арогантни хора, които познавах, ала не бях глупава.

— Как мислиш, че се свързах с теб, когато клубът пламна? — сопнах му се. — Този ден не те бях виждала. По дрехите ми нямаше и следа от твоята същина, но въпреки това успях да те открия. Жилегай може да ме съблече чисто гола, без да имам никаква представа къде съм, и след десет минути вече ще ти съобщавам местонахождението си.

— Мислех, че си носела със себе си нещо, което съм докоснал — промълви той, присвивайки очи. — Как го направи?

Прекосих последните няколко крачки, които ни деляха, и улових ръката му, без да потръпна при вида на алените петна по нея.

— Ти си в кожата ми — заявих. — Предишния ден беше прокарал пръсти по очертанията на устата ми и едва не ме целуна, така че проследих късчето от същината ти, отпечатало се върху устните ми.

С грейнали очи — изумруд на бронзов фон — той вдигна ръката ми и я целуна. Заради ръкавиците не можах да почувствам копринено мекия допир на плътта му, но ми се стори, че усетих топлината му дори през специалната материя.

— Жилегай не е глупак. Той ще те завърже, така че да не можеш да докоснеш нищо, моя тъмнокоса красавице. Дори устните си. — Бездънният му поглед потъна в моя. — А и как ще разбереш къде си, за да ми кажеш?

— Като проследя нишките, оставени в стаята. Все някой ще знае къде се намираме. А дори да не успея да го науча по този начин, мога да се свържа с този, който ме връзва, и да го проследя. Жилегай няма да има представа какво правя. Ти ми каза, че не можеш да чуеш мислите ми, когато използвам уменията си. През останалото време в главата ми ще звучат най-отвратителните песни от осемдесетте.

— Ала той ще разбере, че използваш способностите си, и ще заподозре нещо. — Влад пусна ръката ми. — В най-добрия случай ще те измъчва, докато вече не си в състояние да го отблъскваш от мислите си, и тогава ще научи какво възнамеряваш. Отговорът е „не“.

— Аз не съм тя, Влад. — Напълно осъзнавах, че така отварям най-дълбоката му рана, но не допуснах това да ме спре. Той беше безмилостен и безцеремонен, когато знаеше, че е прав. Сега и аз щях да постъпя по същия начин. — Аз не предпочитам да умра, отколкото да падна в ръцете на враговете ти — продължих. — Дори ако всичко, от което се страхуваш, наистина се случи, мога да го понеса. Преживяла съм всяко ужасно нещо, което хората — а и не само те — си причиняват един на друг, и въпреки че то ме прекърши веднъж, аз го надмогнах и се изправих още по-силна от преди. Жилегай ме отвлече, опита се да ме убие, успя да убие Бен, когото харесвах, а сега държи в плен най-близкия ми приятел. Копнея за отмъщение и искам си върна Марти — жив и невредим.

— Не мога да повярвам! — ахна женски глас.

Обърнах се и на около петдесетина крачки зад себе си видях Гретчен. От начина, по който бе зяпнала с широко отворена уста, разбрах, че е чула абсолютно всичко.

— Какво не е наред с теб? — продължи тя и тръгна към нас. — Човек би си помислил, че да те удари ток, да си прережеш вените и да излизаш с вампир, са предостатъчно опасности и докосване до смъртта за когото и да било, но не! Ти просто трябва да се предложиш като подарък на някакъв ужасен вампир, който сигурно ще те убие.

От всички моменти, които би могла да избере, за да се появи…

— Гретчен, сега не е…

— Какво не е? Удобно? — довърши тя гневно. — За теб никога не е удобно, Лайла! Ала тъй като възнамеряваш да излезеш и отново да опиташ да си намериш смъртта, няма да чакам. Знаеш ли какво? Ти не си единствената, чийто живот отиде по дяволите, когато мама умря. И сякаш това, че татко изпадна в емоционално вцепенение, не беше достатъчно, ти започна да ме отблъскваш в мига, в който излезе от комата.

— Да те отблъсквам? — Гласът ми се извиси, когато дълго погребвани рани внезапно се отвориха. — Забрави ли, че бях мъничко заета с това, да свикна с мисълта, че мама е умряла заради мен, и че изведнъж бях започнала да раздавам токови удари на всеки, до когото се докосна, като в същото време преживявам най-страшните им тайни?

— Знаеш ли какво не съм забравила? — Докато аз бях повишила тон, гласът на Гретчен изведнъж стана мек. — Как се прибрах от училище и те намерих във вана, пълна с кръв. Как се обадих на 911, докато притисках китките ти и се молех да не трябва да погреба още някого, когото обичам. Помня и как в мига, в който се оправи, ти си тръгна.

Ако се беше разкрещяла, щеше да ми бъде по-лесно, ала тихото отчаяние в гласа й ме прониза по-дълбоко, отколкото ножа, с който си бях прерязала вените. Как да й обясня мрака, чиято пленница се чувствах? Или увереността, че ако не се махна от живота й, ще го съсипя повече, отколкото вече го бях сторила?

Не можех да го обясня, пък и вече нямаше значение.

— Сгреших, Гретчен — казах, мъчейки се да преглътна сълзите си. — Не виждах друго, освен собствената си болка и я оставих да ме погълне. Докато успея да се преборя с нея, ти вече не искаше да имаш нищо общо с мен, а татко отново се беше отдал изцяло на работата си. Марти бе всичко, което имах. Вината може и да беше моя, но веднъж те изоставих, а не биваше да го правя. Няма да допусна същата грешка и с Марти.

След това се приближих и я докоснах по бузата. Благодарение на новите ми ръкавици можех да го сторя, без да й причиня болка. Тя отблъсна ръката ми, ала сините й очи бяха влажни, а изпод изкусно положения грим прозираше червенина.

— Не се опитвам да намеря смъртта си — казах меко. — Жилегай ме иска заради уменията ми. Ще го оставя да си мисли, че е успял, и тогава Влад ще се появи и ще му разкаже играта.

Сестра ми погледна зад мен, към вампира, когото все още не бях убедила, и вирна брадичка.

— И от мен се очаква да поверя живота ти на Дракула?

— Не Дракула — поправих я с лека усмивка и погледнах назад. — Влад Цепеш, някогашен войвода на Влахия и най-арогантният, смъртоносен и страховит мъж, когото съм срещала.

Устните му се извиха с презрителна насмешка.

— Комплиментите могат да ме убедят толкова, колкото и думата „моля“, Лайла.

— Смяташ това за комплименти? — Гретчен не вярваше на ушите си.

— Разбира се. — Усмивката му стана по-широка и разкри вампирските му зъби. — Тя току-що изреди най-добрите ми качества. — След това неумолимият му поглед се спря върху мен. — Ще го обмисля като възможност, до която бихме могли да прибегнем по-късно, но засега отговорът си остава „не“.

— Ти обеща — възразих гневно, без да обръщам внимание на учуденото одобрение, с което Гретчен погледна към Влад. — Каза, че ако измисля план за спасяването на Марти, който не излага хората ти на прекомерна опасност, ще го приложиш на практика. Е, ето го плана!

— Той излага теб на прекомерна опасност — беше непреклонният му отговор. — Като моя любовница ти също си част от хората ми.

— Но не толкова ценна — възразих. Болката, която до този миг дори не бях осъзнавала, че съм затаила у себе си, ме накара да изрека следващите думи: — Сам призна, че никога няма да ме обикнеш, така че ако нещо се случи с мен, няма да ти е особено трудно да си намериш друго гадже. Марти обаче наистина ме обича и е най-добрият ми приятел. Отказвам да го изоставя.

Очите на Влад станаха чисто зелени. Стоеше толкова неподвижно, че почти ми причиняваше болка да го гледам. Нито дъх, нито потръпване на най-малко мускулче смущаваха красивата му застинала фигура. Дори погледът му не трепваше. Никое живо същество не бе способно да се вкамени така и по този начин той сякаш ми показа колко голяма и непрекосима е бездната, която ни дели.

— Хората ми ще продължат да претърсват местността — заяви той след мълчание, в което имах чувството, че някой наряза чувствата ми с нож. — От утре ще започнеш да обикаляш къщите на видните вампири, живеещи наблизо, в търсене на следи от същината на Жилегай. Все някой трябва да му помага. След като открием кой, ще намерим и прескъпия ти приятел. — С тези думи той се отдалечи, хвърляйки една последна изпепеляваща забележка през рамо: — Ако имаш нужда от нещо тази вечер, ще бъда в тъмницата, занимавайки се с онова, което умея най-добре.