Джанин Фрост
Принц на нощта (1)

Глава 1

Спрях колелото си пред ресторанта и попих потта, избила над горната ми устна. Беше необичайно топло за януари, ала да се потя през зимата във Флорида, определено беше за предпочитане пред това, да мръзна някъде на север. Вдигнах дългата си черна коса на кок и веднага ми стана по-хладно на врата. Избърсах чело за последно и прекрачих прага на ресторанта. Без да си губя времето с масите, насочих вниманието си към посетителите, насядали на бара.

Един поглед ми бе достатъчен, за да установя, че повечето от тях бяха средни на ръст, с неколцина забележително високи изключения. По дяволите! Ако не намерех Марти тук, щеше да ми се наложи да го търся в следващото му любимо заведение, а навън май се канеше да завали. Запроправях си път между масите, като внимавах да не вдигам дясната си ръка от бедрото, за да не докосна някого, без да искам. Алтернативата беше да нося неудобната предпазна ръкавица, която често караше разни любопитни непознати да задават въпроси. Добрах се до бара и се усмихнах на покрития с татуировки и пиърсинги мъж, който се поотдръпна, колкото да ми направи място до себе си.

— Виждал ли си Марти?

Дийн поклати глава и верижките, които висяха от ноздрите и стигаха до ушите му, се раздрънчаха.

— Още не, ама аз току-що се появих.

— Ракел? — повиках аз и барманката се обърна, разкривайки красиво, ала обрасло с брада лице, което туристите не можеха да се сдържат да не зяпат, къде скришом, къде не особено прикрито.

— Както обикновено ли, Франки? — попита тя и посегна към една винена чаша.

Това не беше истинското ми име, но тези дни използвах него.

— Не и сега. Търся Марти.

— Още не е идвал.

Тя не попита защо бях дошла, вместо просто да й звънна по телефона. Въпреки че всички пътуващи циркови артисти, които прекарваха зимата в Гибсънтън, се преструваха, че не знаят за моя проблем, никой освен Марти дори не помисляше да ме докосне и независимо от времето, никога не ми предлагаха да ме откарат, когато ме видеха да отивам някъде с колелото си.

От устните ми се откъсна въздишка.

— Ако се появи, ще му кажеш ли, че го търся?

Трябваше да сме започнали да тренираме още преди два часа. През месеците, в които пътуващият цирк почиваше, Марти се превръщаше от страшно дисциплиниран партньор в същински лентяй. Ако не го откриех скоро, той щеше да достигне стадия, в който всеки разумен разговор с него щеше да стане невъзможен, и остатъкът от нощта щеше да премине в пиене и разкази за отминалата слава на пътуващия цирк.

Ракел се усмихна, разкривайки хубави бели зъби, които рязко контрастираха с тъмната й четинеста брада.

— Дадено.

Понечих да си тръгна, ала Дийн почука с вилица по халбата си с бира, за да привлече вниманието ми.

— Искаш ли да се обадя в „Тропикана“ и да попитам дали не е там?

Съвсем правилно се бе досетил кое е следващото място, което се канех да посетя, но в това нямаше нищо странно — той познаваше Марти по-отдавна от мен.

— Само на миля оттук е, а трябва да поддържам краката си във форма.

— На мен си ми изглеждат съвсем добре — дрезгаво отвърна Дийн, а погледът му се задържа върху въпросните крайници, преди да се плъзне нагоре по тялото ми. Заради жегата носех само къси панталонки и впито потниче, така че нямаше почти нищо, което да пречи на погледа му. Изведнъж той тръсна глава, сякаш за да си напомни защо не бе добра идея да ме оглежда по този начин. — Е, до по-късно, Франки — довърши той малко по-рязко.

Гърдите ми се свиха от болка, която бе толкова позната, колкото и безполезна. Да, Дийн бе наясно защо е безсмислено да си фантазира за краката ми — пък и за която и да било част от тялото ми — а аз много отдавна бях приела, че има неща, които никога няма да притежавам. И все пак, в моментен порив на слабост, усетих, че спирам поглед върху двойката на една от близките маси. Преплели пръсти, те си шепнеха тихичко. Този простичък допир бе нещо, което те сякаш не забелязваха, ала той привлече вниманието ми, като че ли някой бе насочил лъча на огромен прожектор към него, усилвайки многократно тъпата болка в гърдите ми.

Навярно усетили, че се взирам в тях, двамата ме погледнаха, ала очите им бързо се плъзнаха покрай мен. Или не бяха забелязали белега, който се спускаше от слепоочието чак до дясната ми длан, или не го намираха така интересен, както татуировките, изобразяващи люспи на гущер, които покриваха цялото тяло на Дийн, брадата на Ракел, близо два и половина метровата фигура на Джей Ди или двайсет сантиметровата талия на Кейти, която изглеждаше още по-тъничка на фона на закръгления й ханш и пищния бюст. При това беше рано — повечето от постоянните посетители на „Шоутаун Ю Ес Ей“ не се появяваха преди девет часа.

Двойката продължаваше да се взира неприкрито в групичката на бара и раздразнението от това, че някой зяпа приятелите ми по този невъзпитан начин, ме извади от моментния пристъп на меланхолия. Някои туристи идваха в Гибсънтън, за да се полюбуват на останките от пътуващия цирк, които все още украсяваха много от улиците, или за да видят дресирана мечка, слон или друго екзотично животно на моравата пред нечия къща, ала повечето от тях пристигаха, за да зяпат „изродите“. Местните бяха свикнали с това, някои дори подчертаваха странностите си, за да получат бакшиш, ала аз все още не можех да се преборя с гнева, който проявяваната грубост така често събуждаше у мен. „Различен“ не означаваше „човекоподобен“, ала именно такова бе отношението на туристите към мнозина от жителите на Гибсънтън.

Все пак не ми влизаше в работата да изнасям лекции на хората за това, че им липсват обноски, да не говорим, че на Ракел никак нямаше да й хареса, ако взема да се карам на клиентите й. Стиснала плътно устни, аз се отправих към вратата и се сепнах, когато тя се отвори в мига, в който посегнах към нея. Успях да отскоча настрани, за да не бъда съборена от мъжа, който прекрачи прага така, сякаш мястото му принадлежеше, но не бях достатъчно бърза и ръцете ни се докоснаха.

— Ау! — сопна се той при допира ни и ме изгледа обвинително. — Какво е това, по дяволите?

Не го знаеше, ала всъщност беше извадил късмет. Ако не се бях научила да обуздавам част от електричеството в себе си или ако само преди час не бях освободила повечето от него с помощта на един гръмоотвод, сегашното му преживяване щеше да бъде много по-неприятно.

— Статично електричество — излъгах. — Събира се доста на това място.

По изражението му си личеше, че не ми вярва, ала ръцете ми бяха празни, а и в дрехите ми не можеше да се скрие кой знае какво. След още един сърдит поглед той ми обърна гръб.

— Коя отбивка ми трябва, за да отида в Тампа? — попита той на висок глас, без да се обръща към никого конкретно. — Шибаният сателитен навигатор не работи тук.

Това не беше нещо необичайно, а знаех и отговора на въпроса му, но не казах нищо — не исках да рискувам някое случайно докосване, ако се заловях да му обяснявам.

Излязох навън… и една блондинка с угрижен вид се блъсна в мен. Тя извика, а в раздразнението си аз сторих същото. След месеци без никакъв инцидент, ето че едва не бях изпържила двама души за по-малко от пет минути. Поне грубиянът беше отнел част от волтажа ми, така че на нея вероятно наистина й се бе сторило, че е било само статично електричество, а не че я е ударила солидна доза ток.

— Съжалявам — казах и побързах да се отдръпна.

— Вината беше моя — засмя се тя и ме потупа извинително. — Не гледах къде…

Така и не чух края на изречението й, тъй като в главата ми се заредиха картини в различни отсенки на черно, бяло и сиво.

Бях в леглото с любовника си, единственият звук в стаята беше тежкото ни дишане. След това прошепнах, че този уикенд ще кажа на съпруга си, че го напускам.

Ала не това ме накара да настръхна, а следващите образи, които изпълниха ума ми, този път цветни, макар и някак неясни, сякаш ги виждах през мъгла.

Намирах се в гъсто обрасла блатиста местност и гледах с ужас как ръцете на мъжа ми се сключват около шията ми. Остра болка избухна във врата ми, размазвайки очертанията му, докато ноктите ми на празно дращеха по обвитите му в ръкавици ръце. Той засили натиска, докато казваше, че е разбрал за изневярата ми и че знае как точно да се отърве от трупа ми. Болката се усилваше, докато накрая цялото ми тяло пламна от нея. А после, слава богу, изведнъж престана и ми се стори, че се понасям във въздуха. Убиецът ми остана, където си беше, все така впил ръце около шията ми, без да си дава сметка, че сега го гледам отгоре, излязла от тялото си. Най-сетне той ме пусна и отиде до колата. Отвори багажника и извади няколко инструмента, сякаш не бе сигурен с кой да започне…

— Франки!

Примигах и се завърнах в собственото си съзнание. Размазаните образи се стопиха, отстъпвайки място на познатите, кристално ясни очертания на бара. Дийн стоеше между мен и жената, която, без да иска, бе събудила уменията ми, докосвайки дясната ми ръка. Той не направи същата грешка, но беше толкова близо, че трябваше да надникна зад рамото му, за да видя жената. Тя стискаше ръката си, сякаш все още я болеше, и с широко отворени кафяви очи бърбореше нещо на онзи, за когото вече знаех, че й е мъж. Същият, който тази нощ щеше да я убие, ако не му попречех.

— Нищо не съм направила! — повтаряше жената. — Тя просто се разпищя…

Мъжът й я сграбчи за ръката.

— Майната им на панаирджийските изроди, Джаки. Ще попитаме за пътя някъде другаде.

— Спри ги — казах на Дийн с усилие, тъй като все още усещах призрачното въздействие от пръсти, стиснали ме за врата. — Той ще я убие.

Ако някой в бара все още си гледаше своята работа, думите ми привлякоха вниманието им по-бързо и от пистолетен изстрел. Джаки ме зяпна, ала очите на съпруга й се присвиха и той си запроправя път между хората, които започваха да се събират около нас, като теглеше жена си след себе си.

Дийн се изстъпи пред тях, препречвайки им пътя към изхода.

— Все още няма да си тръгнете — спокойно заяви той.

Мъжът спря и го изгледа от горе до долу. Дори ако изражението на Дийн само по себе си не бе достатъчно заплашително, през зелените татуировки, покриващи кожата му, сякаш преминаха вълнички, когато той скръсти ръце на гърдите си и яките му мускули се напрегнаха.

— Хайде сега — измърмори съпругът. — Не искам неприятности…

— Погледнете в багажника му — прекъснах го аз, а гласът ми вече бе станал по-силен. — Ще откриете работни ръкавици, ролки с тиксо и чували.

Насъбралите се посетители на заведението бяха приковали очи в мъжа, който се изсмя неловко.

— Не съм длъжен да слушам тези глупости…

— Освен това има брадва, лопата, фенерчета, белина, въжета, клещи и учебник по криминалистика — отново го прекъснах аз. — Разбрал си, че тя се кани да те напусне, и не знаеш как да се справиш с това. Така че си решил да я удушиш, да извадиш зъбите й и да отрежеш връхчетата на пръстите й, така че дори тялото й да бъде намерено, никой да не може да го идентифицира.

Той изглеждаше поразен. Джаки бе започнала да трепери, по бузите й се стичаха сълзи.

— Фил, това… това вярно ли е?

— Не! — избумтя гласът му. — Лудата кучка лъже!

И тогава той направи огромна грешка — завъртя се и ме сграбчи за раменете. Дийн понечи да го издърпа назад, ала аз бях по-бърза. Споменът за това, как бях изживяла всичко, което се канеше да причини на Джаки, ме направи безмилостна. Сложих дясната си длан върху ръката му и отприщих нежеланите струи електричество, които течаха в тялото ми.

Нова поредица от картини, обезцветени от времето, изригнаха в съзнанието ми, ала не затова го докосвах. Зрението ми се замъгли, когато усетих как електричеството се излива от мен в него по-бързо, отколкото Дийн бе в състояние да го откъсне от мен. Фил се строполи на земята и след като примигах няколко пъти, със задоволство установих, че тялото му все още е разтърсвано от конвулсии. Неколцина туристи изпищяха. Джаки хлипаше и на мен ми стана гадно, но няколко сълзи сега бяха далеч по-добре от онова, което съпругът й бе замислил.

— Какво стана? — настоя да узнае един от непознатите зяпачи.

— Той я сграбчи и тя използва тейзъра^[1] си — рязко отсече Дийн.

Всъщност нямах никакъв тейзър, ала Джей Ди застана пред мен, закривайки ме от погледите им с високото си близо два метра и половина тяло.

Джаки най-сетне се посъвзе и с треперещи пръсти извади връзка ключове от джоба на Фил. Той като че ли не забеляза, прекалено зает от това, да се гърчи на пода и да се напикава в гащите. Никой не се опита да я спре, докато отиваше на паркинга, ала Дийн я последва, като преди това ми хвърли мрачен поглед.

Писъците на Джаки, разнесли се няколко секунди по-късно, накараха неколцина души да излязат навън — някои от тях оставиха пари на масите си, други не си направиха труда. Джаки очевидно беше открила, че съм абсолютно права за съдържанието на багажника.

Ракел се приближи до мен и уморено потърка брадата си.

— Сега вече я втаса, Франки.

Помислих, че очаква от мен да оправя сметките на туристите, които един по един си плюеха на петите — нали именно по моя вина не си бяха платили, така че не можех да се сърдя на Ракел. Пък и спасяването на един човешки живот си струваше тези разходи.

Едва по-късно, когато, хлипайки, Джаки обясни на полицията какво бе станало, осъзнах същинските размери на онова, което Ракел се опитваше да ми каже. Ала тогава вече беше твърде късно.