Д. П. Лайл
Зад борда (57)

57

Три нощи по-късно Никол и аз се срещнахме с Рей и Пенкейк в „Капитан Роки“. Когато пристигнахме, Пенкейк вече бе изял цяло плато ребърца и бе изпил три бири „Пабст“, докато Рей се бе ограничил само с две „Корона“.

Закъсняхме, защото се отбихме да видим Уолтър и Тами. Уолтър ми бе позвънил, за да ми каже, че има нещо за мен. Искал да се отблагодари за това, че бяхме разкрили убийството на Барбара Плъмър и бяхме изчистили името му. Опитах се да му обясня, че имам съвсем малка заслуга, а основната работа е свършил Морган, но той не искаше и да чуе. Затова се отбихме.

Уолтър ми подари две бутилки вино. И не какво да е вино. А „Скриминг Игъл“. Струва по два бона бутилката. Казах му, че не мога да различа хубавото вино от лошото, а той ми отвърна:

— Опитай това и ще започнеш да ги различаваш.

Що се отнася до Тами, тя се държа любезно. Като за нея. Имам предвид, че не откъсна главата на Никол, не изпи кръвта й или нещо подобно. Дори се засмя веднъж или два пъти заедно с нея и я прегърна, когато си тръгвахме. Невероятно!

Как се бяха развили отношенията между тях двамата? Тами ги обобщи по следния начин. Мъжете правят глупости. Дори Уолтър. А в сравнение с мен той е светец. Затова му простила всичко.

Положих сериозни усилия да не се засегна, но чувствата ми определено бяха наранени. И още как.

— Как сте? — попитах аз, след като двамата с Никол седнахме на масата.

— Ядем ребърца — отвърна Пенкейк и посочи купчината кокали пред себе си.

Дори семейство лъвове би се гордяло, че е изяло толкова много антилопи. Или археологическа експедиция, че е открила толкова много кости.

— Мисля да си поръчам още — добави той.

— Още от кое? — попита Карла, която се появила зад гърба ми.

Изобщо не я бях чул да приближава.

— Още ребърца — уточни Пенкейк.

— Предположих — отвърна Карла, след което погледна Никол и мен. — А за вас?

Кимнах на Никол. Тя извади една бутилка вино от чантата си.

— Това — каза тя.

Карла огледа етикета.

— Много е добро.

— Подарък от Уолтър — обясних й. — Не знам защо, но си мисли, че съм разкрил убийството на Барбара.

— Ще го отворя — каза Карла — и ще ви донеса хубави чаши.

— Вземи и една за себе си. Не искам да пропуснеш празненството.

— Непременно — отвърна тя и се отдалечи.

— Ти наистина го направи — каза Рей.

— Кое?

— Разкри убийството.

Поклатих глава.

— Не съм съгласен. Много хора дадоха своя принос.

— Но вие двамата — отвърна Рей и посочи Никол — заснехте онова видео, от което започна всичко. То ни позволи да направим връзката между Борков, Хенри и Уолтър. Вие открихте и онази жена, която бе видяла срещата между братята Уилбанкс и хората на Борков. Вие се качихте на „Морска вещица“ и се изправихте лице в лице срещу Борков. И вие измъкнахте Грейс. — Рей сви рамене. — Без вас нямаше да празнуваме победа срещу тези престъпници.

— Можехме да пропуснем последната част на борда на яхтата — отбелязах аз.

— Пъзльо! — обади се Никол.

— Аз? Не съм забравил нечии сълзи и студени треперещи пръсти.

— Знаех, че си уплашен. Просто исках да проявя съчувствие.

— Съчувствие? Така ли го наричаш?

Тя сви рамене.

Карла се върна с пет чаши и отворената бутилка вино и наля на всички ни.

— За добре свършената работа — вдигна чашата си Рей и отпи глътка. Очите му светнаха и той огледа тъмночервеното вино. — Много е хубаво.

— Най-доброто, което някога съм пила — кимна Никол.

— Върви чудесно с ребърца — отбеляза Пенкейк. Погледна Карла и се усмихна. — Донеси няколко порции.

— Веднага.

Видях Боб Морган да влиза в ресторанта. Погледът му обходи тълпата и се спря на мен. Той си проправи път сред масите и седна при нас.

— Вино? — предложи му Никол.

Той поклати глава.

— Трябва да се върна в управлението и да проведа един разпит.

Карла се появи с плато ребърца в едната ръка и кошничка царевични бухтички в другата. Постави ги по средата на масата.

— Нещо друго?

— Предполагам, че това е достатъчно — отвърна Пенкейк. — Засега.

Тя кимна и се отдалечи. Когато всеки си взе по няколко ребърца, Рей попита Морган:

— Е, какви са последните новини?

Морган изтри ръце в една салфетка и отговори:

— Доста са, в интерес на истината. Помните ли мъжа, когото колегите от Пенсакола застреляха извън града? Онзи, който отмъкна джипа под носа ви? — Той кимна към Рей и Пенкейк.

— Бяхме заети с друго — оправда се Рей.

— Заяждам се — засмя се Морган. — Оказа се, че наистина е Карлос Фернандес. Несъмнено е бил свързан с Борков. Най-вероятно е бил наемен убиец на един от картелите. Адвокатът на Борков го е отървал на два пъти. Плащанията са дошли от Борков.

— Предположих — отвърна Пенкейк с уста, пълна с ребърца.

По брадичката му капеше сос, но той не забелязваше или просто не го беше грижа.

— Пистолетът му не съответства на този, с който е убита Барбара Плъмър, но според експерта по балистика с него е застрелян Раул Гомес.

— Значи Борков е наредил и това убийство? — попитах аз.

— Несъмнено — кимна Морган. — Историята се оказа много дебела и ФБР пое случая. Все пак са извършени престъпления в няколко различни щата. Не говорят много, но имам един приятел там, който ме държи в течение. Разбира се, Борков, Джо Зума и Франк Бойд са в историята. Направо сте се престарали.

— Те си го заслужаваха — вдигна рамене Рей.

— Не споря — съгласи се Морган. — Федералните прибраха целия екипаж на „Морска вещица“. Но не научиха почти нищо. От полза са им били показанията само на един човек, някой си Брайън Уърц. Доколкото са разбрали, е бил главен готвач на Борков.

— Видяхме го — казах аз. — Поднесе ни обяда.

— Пропял е доста бързо. Заявил, че няма нищо общо с делата на Борков. Бил най-обикновен служител.

— Надежден свидетел ли е? — попита Рей.

— Федералните смятат така. Уърц твърди, че е виждал Карлос няколко пъти. Когато гостувал на яхтата. Описва го като истинско влечуго. Напълно студенокръвен. Уърц е подочул доста неща през годините, в които е работил за Борков, включително как Борков нарежда на Карлос да убие Раул.

— А казва ли защо? — попитах аз.

— Очевидно Борков е бил ядосан, че Раул се е издънил с убийството на Хенри и Барбара. Да, планът е бил да очистят и двамата и, не, Борков не е знаел, че Хенри е извън града. Идеята била да го представят като обир с взлом, при който ситуацията е ескалирала и се е стигнало до двойно убийство. Раул обаче възложил задачата на Даръл и Дарнел Уилбанкс. Решил, че от братята ще излязат добри войници.

— От това, което научих за тях двамата, смятам, че това не е било особено мъдър ход — казах аз.

Морган кимна.

— И Борков бил на същото мнение. Затова изпратил Карлос да очисти Раул, докато той се занимава с братята Уилбанкс.

— Каза, че Раул е убит с оръжието, намерено у Карлос — попита Рей, — а Хедър Маком и семейството й?

Морган се усмихна.

— Щях да стигна и до тях. Знаехме, че в къщата са действали двама стрелци. Откритите куршуми съвпадат с оръжията, които Бреговата охрана и федералните агенти са открили на борда на „Морска вещица“. В непосредствена близост до телата на Зума и Бойд.

— Те са ни оставили в мола — каза Никол, — след което са отишли в града и са избили цяло семейство, така ли?

Морган повдигна вежди.

— Така излиза.

Никол поклати глава.

— Явно списъкът им със задачи е бил малко по-различен от моя. Нещо от рода: да оставя Грейс в мола, да взема прането, да убия едно семейство…

Всички се засмяха.

— А Грейс? — попитах аз.

— Тя е добре — отвърна Морган. — Прехвърлихме я в Денвър заедно с майка й. Оказа се, че има приятели там. Няма търпение да започне на чисто на ново място.

— Радвам се. Това момиче преживя доста — казах аз.

— Както и ние — отвърна Никол. — Още ми е студено от онзи скок от „Морска вещица“.

— Не се притеснявай — успокоих я аз, — ще те стопля.

— Много си самоуверен май.

— Разбира се — отвърнах с усмивка.

Никол взе дланта ми.

— Виждам твоето бъдеще… в него има гореща вана.

Погледнах Рей и казах:

— Ние си тръгваме.

Двамата с Никол станахме, сбогувахме се с всички и се запътихме към изхода.

— Джейк? — спря ме Рей.

Обърнах се и го погледнах.

— Браво!

Взрях се в него за секунда-две, кимнах в знак на благодарност и изведох Никол от ресторанта.