Д. П. Лайл
Зад борда (48)

48

След като напуснахме „Морска вещица“, отидохме у Рей, където предадохме разговора ни с Борков на Никол, Грейс и Пенкейк.

— Къде е Морган? — попита Пенкейк.

— Отиде да говори с един съдия — отвърна Рей. — Да се надяваме, че ще се върне със заповед за обиск на „Морска вещица“.

— Смяташ ли, че ще открием нещо? — попитах аз.

— Няма да разберем, докато не опитаме — сви рамене той.

— Поне ще го раздрусаме още малко — добави Пенкейк.

Тъй като Грейс бе тръгнала за мола само с дрехите на гърба си и дамската си чанта, двете с Никол съставиха списък с нещата, от които имаше нужда. С Никол се отбихме първо в аутлет за дрехи, а после и в аптека. Никол пазаруваше бързо, отдели не повече от десет минути на всеки магазин. Върнахме се в дома на Рей с две пълни торби.

— Купих всичко от списъка и други неща, които реших, че може да ти потрябват — заяви Никол, докато оставяше покупките на кухненската маса.

Грейс огледа дрехите и тоалетните принадлежности, които Никол бе избрала.

— Май си взела всичко най-необходимо. Благодаря.

— Само кажи какво още ти трябва, и ще ти го донесем.

— Явно това е новият ми живот — въздъхна Грейс. — Събран в две найлонови торби.

— Всичко ще се оправи — каза Рей. — А дотогава ще бъдеш в безопасност.

— Трудно ми е да го повярвам. — Грейс се поколеба и поклати глава. — Съжалявам. Не исках да ви обидя. — Очите й заблестяха, когато се обърна и погледна всеки от нас. — Много ви благодаря за всичко, което направихте.

— Ние свършихме лесната част — отвърнах аз. — Ти се нагърби с най-тежката. Ти пое най-големия риск. Радвам се, че те измъкнахме от онази яхта и сега си далече от Борков.

Грейс овладя сълзите си с усилие.

— Аз също. Въпреки всички страхове и резерви. Знам, че трябваше да постъпя именно така. — Тя подсмръкна. — Може да не ми харесва, може да съм уплашена до смърт, но дълбоко в себе си знам, че постъпих правилно.

Прегърнах я и казах:

— Всичко ще бъде наред.

Бентът не издържа. Грейс се отпусна в ръцете ми, тялото й се разтърси от конвулсии. Сълзите й намокриха ризата ми. Изминаха няколко минути, преди да се съвземе, а дотогава не я пуснах нито за миг. Накрая тя се отдръпна и ме погледна в очите.

— Чувствам се толкова глупаво — каза тя.

— Не — възразих аз, — може да си уплашена, но не и глупава.

В този момент се появи Морган. Погледна Грейс и попита:

— Добре ли си?

— Напълно. Просто се размекнах за миг. Предполагам, че трябваше да освободя напрежението.

— Всичко ще се оправи.

Грейс сви рамене.

— Все това повтаряте.

— Какво ново? — попитах аз.

Морган отвърна, че се е свързал с колега от полицейското управление в Пенсакола, за да уреди изваждането на заповед за обиск на „Морска вещица“. Яхтата се намираше не просто извън юрисдикцията на Морган, а в друг щат. В който той не разполагаше с никакви пълномощия. Затова двамата с неговия колега отишли при съдия, който обикновено се отнасял благосклонно към исканията на полицаите.

— И? — попита Рей.

— След като му разказах с какво разполагаме, той отвърна, че е склонен да издаде заповед за обиск, но бе пределно ясен, че трябва да имаме железни основания. Не се усъмни в показанията на Грейс, но не смята, че от тях ще има голяма полза. Тя определено не може да се нарече надежден свидетел.

— Какво означава това? — възкликна Грейс. — Борков и двете му горили убиха Даръл и Дарнел. Видях го с очите си. Не си го измислям.

— Вече обсъдихме положението — каза Рей. — Пила си доста алкохол. Освен това разполагаме само с твоята дума срещу показанията на тях тримата.

Морган отвърна, че именно затова е помолил помощник окръжния прокурор да формулира по-солидно основанията за обиска.

— Реших, че е по-добре искането да бъде написано от човек, който говори същия език като съдията.

— Кога ще получиш заповедта? — попита Рей.

— Казах на съдията, че искаме да я вземем преди девет, най-късно към десет тази вечер, затова ще отидем в дома му. Не му стана приятно, но настоях, тъй като яхтата може да напусне пристанището по всяко време. Затова по-добре да вземем заповедта още днес.

— И той се съгласи? — попитах аз.

Морган кимна.

— Неохотно. Затова веднага щом заповедта за обиск стане готова, ще я взема и ще тръгна за Пенсакола.

В този момент се появиха Старкс и двама униформени полицаи, които да отведат Грейс на охраняваното място, което Морган бе уредил.

— Къде се намира? — попитах аз.

Морган поклати глава.

— Мога да ти кажа само, че е къща близо до Мобайл.

— Но може да се наложи да й занесем някои неща — каза Никол.

— Обадете се на мен. Аз ще го уредя.

— Но… — започна Никол.

— Никакво но — прекъсна я Морган. — Идеята е да запазим мястото в тайна. Колкото повече хора знаят, толкова по-голяма е опасността да изтече информация.

— Ние няма да проговорим — заяви Никол.

— Разбира се, че няма да проговорите — съгласи се Морган. — Защото няма да ви кажа.

Никол понечи да възрази, но аз я докоснах по ръката.

— Морган е прав. Ако трябва да се свържем с Грейс, ще се обърнем към него.

— Готова ли си? — попита Старкс.

— Доколкото е възможно — отвърна Грейс.

Старкс кимна.

— Добре. Вземи си нещата и да тръгваме.

Грейс взе двете найлонови торби.

— Това е целият ми багаж.

Изпратихме Грейс до колата на Старкс. Последва нова порция прегръдки и сълзи. Дори Никол проля няколко. Мисля, че двете с Грейс си допаднаха. Старкс потегли, а Грейс се обърна назад и ни погледна с големите си очи. Завиха към магистралата, последвани от патрулката с униформените ченгета.

— Всичко ще бъде наред, нали? — попита Никол.

— Определено — отвърна Рей.

— А сега какво? — попитах аз.

— Ще изчакаме заповедта за обиск — обясни Морган. — Половин дузина колеги от Пенсакола и техният екип от криминалистиката очакват с нетърпение да отидем на гости на Борков, но първо трябва да получим заповедта.

— Някой да е гладен? — попитах аз.

— Аз — отвърна Никол.

— И аз — присъедини се Пенкейк.

— Да отидем тогава в „Капитан Роки“. И бездруго трябва да се видя с Карла.

Така и направихме. Дори Морган се присъедини към нас. След като се настанихме на една маса на терасата и поръчахме храна и напитки, двамата с Карла се усамотихме в офиса. Прегледахме сметките от изминалата седмица за не повече от десет минути. Оказа се, че седмицата е била добра. Бяхме привлекли компания любители на текилата, а това винаги се отразяваше добре на седмичните приходи.

Докато се хранехме, Морган изглеждаше неспокоен. Непрекъснато проверяваше мобилния си телефон за съобщения. Може би се съмняваше, че ще получи исканата заповед.

— Дали тримата с Никол и Пенкейк да не отидем на кея в Пенсакола? — зачудих се на глас. — За да държим под око яхтата на Борков.

— И да го подплашите? — поклати глава Морган. — Предполагам, че той вече е изнервен, може дори да е изпаднал в параноя и ако ви види да се навъртате около яхтата, само ще подсилите страха му. Не искам никой да припарва до пристанището, преди да сме получили заповедта за обиск.

— А можем ли да дойдем с теб, след като я получиш? — попитах аз.

— В никакъв случай.

— Защо?

— Вие не сте полицаи. А яхтата е местопрестъпление. Освен това пристанището се намира под юрисдикцията на друго полицейско управление и аз ще ръководя операцията само защото местните ченгета ми позволяват. Не мисля, че колегите от Пенсакола ще се зарадват на присъствието на цивилни като вас. И тъй като Борков вече е под напрежение, нещата могат да приемат неприятен обрат. Хора като него са свикнали да вършат онова, което смятат за необходимо, и това го прави опасен. Може да предприеме нещо глупаво… всичко може да се случи.

Свих рамене.

— След като нещата стоят така, предполагам, че двамата с Никол сме свободни.

— Ще държа в Рей в течение на всичко, което се случва — обеща Морган. — Той може да се свърже с вас.

— Джейк рядко вдига телефона си, когато е с Никол — смигна й Рей.

Тя се засмя.

— Ще се погрижа да му е подръка.

— Всички се обърнахте срещу мен — отбелязах аз.

— Горкият малък Джейк — каза Никол.

— С какво искаш да се заемеш сега? — попитах я.

— С теб.

— И аз си мислех същото.