Д. П. Лайл
Зад борда (31)

31

Седяхме на една ъглова маса на терасата на „Капитан Роки“ и пиехме вторите си маргарити, а Никол опустошаваше кошничката с чипс и купичката със салса. Слънцето бе залязло и откъм залива повяваше прохладен бриз. Безброй звезди обсипваха небето на запад, което в момента бе с цвят на пруско синьо. Никол бе облякла жълто яке върху черния потник, а косата й бе вързана на опашка.

Пристигнаха Рей и Пенкейк. Едва се бяха настанили, и се появи Карла Мартинес.

— Какво да ви донеса, момчета? — попита тя.

Рей си поръча ром и кола, а Пенкейк бира.

— Умирам от глад — възкликна Никол. — Какво ще кажете да си поръчаме рибни такоси?

— Кошницата с чипс не ти ли стига? — попитах аз.

— Човек огладнява от добрия секс — засмя се тя.

— Трябва да е бил е някой друг, а не с Джейк — подхвърли Пенкейк.

— Много смешно! — отвърнах аз.

— Горкичкият! — пресегна се Никол и започна да масажира врата ми. — Беше страхотен. Дори феноменален.

Появи се Карла с напитките.

— Такосите идват след минутка.

Дузина понаквасени вече дами вдигнаха празните си чаши и замахаха с ръце. Карла се отправи към тях. Женската компания се бе настанила в другия край на терасата, където бе събрала три маси четворки. Явно празнуваха нещо и ако съдех по празните кани за маргарита и чашите, осеяли масите, щяха да платят значителна част от наема ми. Бог да благослови текилата!

— Да поговорим за работа — започна Рей и кимна към Пенкейк. — Разкажи им какво научихме дотук.

Пенкейк извади някаква папка от чантата си и я отвори.

— Борков се занимава с какво ли не. Освен с наркотици, разбира се. Несъмнено е свързан с един от картелите. „Синалоа“. Сравнително скоро е навлязъл и в бизнеса с недвижими имоти. Явно е нов в бранша, но през последните пет години е купил доста недвижими имоти.

— Опитва се да започне легален бизнес, така ли? — попитах аз.

— Или да пере пари — отвърна Рей.

Пенкейк отпи няколко големи глътки бира.

— Можеш да се сдобиеш с хубави имоти на ниска цена — под пазарната им стойност, във всеки случай — ако бутнеш милион или два в джобовете на подходящите хора. И никой да не разбере.

— Така ли действа? — попита Никол.

Пенкейк кимна.

— Измъкнал се е безнаказано от две разследвания на ФБР, свързани с подкупи и банкови измами. Едното в Маями, другото в Нейпълс. Говори се, че платил на съдията, но никой не може да го докаже. — Последва нова глътка бира. — Същото се отнася и за убийствата, които му приписват. Никой не може да го уличи в каквото и да било. Най-лошото според мен е, че е замесен и в търговия с хора… секс робини.

— Наистина ли? — възкликна Никол.

— Прекарва момичета от Мексико. Някои са мексиканки, но други са от Източна Европа или Югоизточна Азия. Подозирам, че е свързан с някой трафикант от Източния блок, който държи подобни канали. И отново никой не е успял да докаже нищо.

— Явно не се отличава с висок морал — отбеляза Никол.

— Затова пък е хлъзгав като змиорка — отвърна Пенкейк.

— Въпросът е замесен ли е в убийството на Барбара Плъмър — попитах аз.

— Нямам представа — сви рамене Рей. — Но се вписва в картинката.

— Какво ще правим? — попита Никол.

— Ще продължим да ровим — отвърна Пенкейк.

— Не знам защо, но ми се струва, че ключът е покойният Раул Гомес — заяви Рей. — Откриването на негов отпечатък на местопрестъплението означава, че е свързан с убийството на Барбара.

— Но дали е свързан с Борков? — попитах аз.

— Засега не сме открили нищо, което да подсказва подобна връзка — каза Пенкейк, — но интуицията ми подсказва, че такава съществува.

— Раул е мъртъв — намеси се Никол. — Не можем да го попитаме.

— Точно това е причината за смъртта му — обясних й аз. — Така не може да ни каже каквото знае.

— Вярно — кимна Рей. — Но приятелчетата му, братята Уилбанкс, могат да ни кажат нещо. Ако ги открием.

— Струва ми се малко вероятно — отвърнах аз.

— Морган проверява дали Раул е бил свързан с картелите — продължи Рей. Кимна към Пенкейк и добави: — Той също работи по въпроса. Утре ще се опитаме да открием двамата Уилбанкс.

— А сега какво ще правим? — попитах аз.

— До утре няма да правим нищо.

— Това означава ли, че двамата с Джейк сме свободни тази вечер? — попита Никол. — И можем да продължим с живота си?

— Така изглежда — засмя се Рей.

— Добре — отвърна тя и разроши косата ми. — Очаква те горещо джакузи.

— Да тръгваме — изправих се аз.

— Ами моите такоси?

— Ще ги вземем за вкъщи.

Чух Пенкейк да възкликва: „Животни!“, докато се отправяхме към кухнята.