Метаданни
Данни
- Серия
- Джейк Лонгли (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Deep six, 2016 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Милко Стоименов, 2018 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Д. П. Лайл
Заглавие: Зад борда
Преводач: Милко Стоименов
Година на превод: 2018
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Обсидиан
Град на издателя: София
Година на издаване: 2018
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: Абагар АД
Излязла от печат: 29.03.2018
Редактор: Кристин Василева
Технически редактор: Вяра Николчева
Художник: Дима Дамянова
Коректор: Симона Христова
ISBN: 978-954-769-448-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8073
История
- — Добавяне
56
— Борков падна на палубата — обяви Рей.
Бинокълът му бе насочен към кърмата на „Морска вещица“. Моторницата се намираше само на стотина метра зад яхтата и хората на Борков очевидно още не я бяха забелязали.
— Момичето скача — каза Томи, който също не отлепяше очи от оптичния прицел.
Рей видя и това. Никол скочи от яхтата и се приводни доста твърдо. Рей проследи скока й. Тя изплува на повърхността и започна да гребе към тях. Меган бутна дросела напред, увеличи скоростта и насочи моторницата към нея.
Рей отново впери поглед в яхтата. Джейк замери някого, но Рей не можа да види кого и с какво. Последва ново хвърляне и този път Джейк скочи зад борда. Отекнаха изстрели. Грейнаха два прожектора и осветиха морето зад яхтата като посред бял ден. В зоната между двата мощни прожектора стоеше Зума и сочеше към моторната лодка.
— Вече ни забелязаха — каза Рей.
В предната част на корпуса се заби куршум. Меган зави рязко надясно, после наляво. Проблеснаха още две пламъчета и покрай главата на Рей профуча куршум.
— Свали ги! — нареди Рей.
Томи не се поколеба. Още с първия изстрел от снайперската му пушка на гърдите на Зума разцъфна голямо тъмно петно. Зума се олюля и се свлече на палубата. Появи се обаче Бойд, който насочи пистолета си към тях. Последва нов изстрел от пушката на Томи и той също падна. Удивително. Два от два, и то в бурно море. Нищо чудно, че талибаните, озовали се срещу Томи на бойното поле, не бяха имали никакъв шанс.
— Гръмни прожекторите! — каза Меган.
— Гръмни всички! — извика Рей.
— Веднага, скъпа — отвърна Били Рей, докато натискаше спусъка на автомата си.
Острият насечен звук на откоса му проряза нощния въздух. Първо единият, а после и другият прожектор се пръснаха сред експлозия от фойерверки, но това не задоволи Били Рей. Той обсипа с куршуми кърмата на „Морска вещица“.
Рей видя Борков да се обръща и да бяга, но куршумите на Били Рей го настигнаха още на втората крачка.
Меган угаси двигателя. Настана тишина. Сякаш някакво необикновено атмосферно явление бе погълнало всеки звук.
— Къде са? — попита Рей.
Томи се изправи на колене и огледа водата.
— Там! — посочи той. — Десет градуса вляво, петдесет метра.
Рей погледна натам и видя Джейк и Никол ту да изскачат над вълните, ту да се скриват зад тях. Само след минута двамата вече бяха на борда.
— Добре ли сте? — попита Рей.
— Замръзвам — отвърна Никол.
— Освен това сме уплашени — добави Джейк.
— Ама че си пъзльо! — отвърна му Никол.
— Аз ли?
— Мен изобщо не ме беше страх. Знаех, че Рей ще дойде.
Били Рей остана на позиция на носа. Томи извади две одеяла от задния отсек и ги връчи на Джейк и Никол.
— Това ще ви помогне.
Джейк загърна Никол с едното, а другото уви около себе си. Дъждът се усилваше, вълните ставаха все по-високи. Над главите им проблясваха светкавици.
— „Морска вещица“ спря — обяви Меган.
— Вероятно капитанът е решил, че няма смисъл да бяга — каза Рей. — Нали адмиралът е мъртъв.
— Какво ще правим сега? — попита Меган.
— Ще чакаме Бреговата охрана. Топката е в тяхната половина — отвърна Рей и седна до Джейк. — Добре ли сте?
— Вече да.
— Онова съобщение беше гениален ход.
— Надявах се. Но не знаех дали си го получил и разбрал.
Радиото изпращя. Меган прехвърли разговора в слушалките. Обаждаше се Пенкейк.
— Какво става? — попита той.
— Всичко е наред — успокои го Рей. — Джейк и Никол са при нас, трима от лошите са елиминирани. Може и да са повече.
— Отлично. Бреговата охрана е на десет минути от вас.
— Свържи се с тях и ги уведоми, че ние сме добрите — каза Рей.
— Вече го направих. Уведомих Айра, че „Морска вещица“ е изцяло негова.
Няколко минути по-късно от лявата им страна се появиха светлините на катера и се насочиха към яхтата.
— Можеш ли да се свържеш с тях по радиото? — попита Рей.
Меган натисна две копчета и завъртя скалата на друга честота.
— Кораб на Бреговата охрана — каза тя. — Тук „Гореща гонка“. Ние сме откъм вашия щирборд.
— Разбрано, „Гореща гонка“. Имате ли нужда от помощ?
— Не. Всичко е наред. Двамата заложници са при нас. Намират се в добро състояние. На борда на „Морска вещица“ има поне трима убити. Възможно е да има още хора. Приемете, че са въоръжени.
— Разбрано, „Гореща гонка“. Освободете района. Оттук поемаме ние.
— Разбрано — отговори Меган. — Връщаме се в пристанището.
— Хубаво е човек да се прибере у дома — каза Джейк.
— Гладна съм — обади се Никол.
Джейк я прегърна.
— Разбира се, че си гладна.