Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Джейк Лонгли (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Deep six, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране
sqnka (2018)
Корекция и форматиране
asayva (2018)

Издание:

Автор: Д. П. Лайл

Заглавие: Зад борда

Преводач: Милко Стоименов

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: Абагар АД

Излязла от печат: 29.03.2018

Редактор: Кристин Василева

Технически редактор: Вяра Николчева

Художник: Дима Дамянова

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-448-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8073

История

  1. — Добавяне

56

— Борков падна на палубата — обяви Рей.

Бинокълът му бе насочен към кърмата на „Морска вещица“. Моторницата се намираше само на стотина метра зад яхтата и хората на Борков очевидно още не я бяха забелязали.

— Момичето скача — каза Томи, който също не отлепяше очи от оптичния прицел.

Рей видя и това. Никол скочи от яхтата и се приводни доста твърдо. Рей проследи скока й. Тя изплува на повърхността и започна да гребе към тях. Меган бутна дросела напред, увеличи скоростта и насочи моторницата към нея.

Рей отново впери поглед в яхтата. Джейк замери някого, но Рей не можа да види кого и с какво. Последва ново хвърляне и този път Джейк скочи зад борда. Отекнаха изстрели. Грейнаха два прожектора и осветиха морето зад яхтата като посред бял ден. В зоната между двата мощни прожектора стоеше Зума и сочеше към моторната лодка.

— Вече ни забелязаха — каза Рей.

В предната част на корпуса се заби куршум. Меган зави рязко надясно, после наляво. Проблеснаха още две пламъчета и покрай главата на Рей профуча куршум.

— Свали ги! — нареди Рей.

Томи не се поколеба. Още с първия изстрел от снайперската му пушка на гърдите на Зума разцъфна голямо тъмно петно. Зума се олюля и се свлече на палубата. Появи се обаче Бойд, който насочи пистолета си към тях. Последва нов изстрел от пушката на Томи и той също падна. Удивително. Два от два, и то в бурно море. Нищо чудно, че талибаните, озовали се срещу Томи на бойното поле, не бяха имали никакъв шанс.

— Гръмни прожекторите! — каза Меган.

— Гръмни всички! — извика Рей.

— Веднага, скъпа — отвърна Били Рей, докато натискаше спусъка на автомата си.

Острият насечен звук на откоса му проряза нощния въздух. Първо единият, а после и другият прожектор се пръснаха сред експлозия от фойерверки, но това не задоволи Били Рей. Той обсипа с куршуми кърмата на „Морска вещица“.

Рей видя Борков да се обръща и да бяга, но куршумите на Били Рей го настигнаха още на втората крачка.

Меган угаси двигателя. Настана тишина. Сякаш някакво необикновено атмосферно явление бе погълнало всеки звук.

— Къде са? — попита Рей.

Томи се изправи на колене и огледа водата.

— Там! — посочи той. — Десет градуса вляво, петдесет метра.

Рей погледна натам и видя Джейк и Никол ту да изскачат над вълните, ту да се скриват зад тях. Само след минута двамата вече бяха на борда.

— Добре ли сте? — попита Рей.

— Замръзвам — отвърна Никол.

— Освен това сме уплашени — добави Джейк.

— Ама че си пъзльо! — отвърна му Никол.

— Аз ли?

— Мен изобщо не ме беше страх. Знаех, че Рей ще дойде.

Били Рей остана на позиция на носа. Томи извади две одеяла от задния отсек и ги връчи на Джейк и Никол.

— Това ще ви помогне.

Джейк загърна Никол с едното, а другото уви около себе си. Дъждът се усилваше, вълните ставаха все по-високи. Над главите им проблясваха светкавици.

— „Морска вещица“ спря — обяви Меган.

— Вероятно капитанът е решил, че няма смисъл да бяга — каза Рей. — Нали адмиралът е мъртъв.

— Какво ще правим сега? — попита Меган.

— Ще чакаме Бреговата охрана. Топката е в тяхната половина — отвърна Рей и седна до Джейк. — Добре ли сте?

— Вече да.

— Онова съобщение беше гениален ход.

— Надявах се. Но не знаех дали си го получил и разбрал.

Радиото изпращя. Меган прехвърли разговора в слушалките. Обаждаше се Пенкейк.

— Какво става? — попита той.

— Всичко е наред — успокои го Рей. — Джейк и Никол са при нас, трима от лошите са елиминирани. Може и да са повече.

— Отлично. Бреговата охрана е на десет минути от вас.

— Свържи се с тях и ги уведоми, че ние сме добрите — каза Рей.

— Вече го направих. Уведомих Айра, че „Морска вещица“ е изцяло негова.

Няколко минути по-късно от лявата им страна се появиха светлините на катера и се насочиха към яхтата.

— Можеш ли да се свържеш с тях по радиото? — попита Рей.

Меган натисна две копчета и завъртя скалата на друга честота.

— Кораб на Бреговата охрана — каза тя. — Тук „Гореща гонка“. Ние сме откъм вашия щирборд.

— Разбрано, „Гореща гонка“. Имате ли нужда от помощ?

— Не. Всичко е наред. Двамата заложници са при нас. Намират се в добро състояние. На борда на „Морска вещица“ има поне трима убити. Възможно е да има още хора. Приемете, че са въоръжени.

— Разбрано, „Гореща гонка“. Освободете района. Оттук поемаме ние.

— Разбрано — отговори Меган. — Връщаме се в пристанището.

— Хубаво е човек да се прибере у дома — каза Джейк.

— Гладна съм — обади се Никол.

Джейк я прегърна.

— Разбира се, че си гладна.